Феновете на Ливърпул обичат да пеят "Нямаме пари, но ще станем шампиони!", а триумфът във Висшата лига през миналия сезон със сигурност бе забележителен с факта, че бе постигнат само с едно лятно попълнение - Федерико Киеза, който струваше едва 10 милиона паунда и почти не игра.
Въпреки това представата, че клубът не разполага със солидни средства, винаги е била крайно подвеждаща. Собствениците от Fenway Sports Group (FSG) са с огромни възможности, но просто са пестеливи. А поглед назад ни убеждава, че когато е имало възможност за привличането на играчи, които правят разликата, американците винаги са действали с размах.
Припомнете си трансферите на Върджил ван Дайк и Алисон Бекер през 2018 г., които положиха основата, върху която бе изградена ерата на устойчив успех под ръководството на Юрген Клоп, а обновяването на полузащитата през лятото на 2023-та безспорно изигра ключова роля за това Ливърпул да спечели титлата с лекота през миналия сезон.
Въпреки това, нито един предишен прозорец не се доближава до разточителството на FSG през това лято. С оставащи пет седмици до затварянето на пазара Ливърпул вече е похарчил зашеметяващите 265 милиона паунда и това е без да се броят бонусите и допълнителните клаузи в договорите на новите.
Как "червените" плащат за всички тези нови играчи? Ще трябва ли да продават, за да балансират бюджета? И възможно ли е да пристигнат още нови до 1 септември?
"Гребем в една посока"
Рекордните харчове изненадаха мнозина от феновете, особено тези, които критикуваха FSG за въздържаността им. Съществуваше мнение, че Клоп можеше да спечели още повече, ако бе получил подкрепа, съпоставима с тази на Пеп Гуардиола в Манчестър Сити. Според Кийрън Магуайър, автор на The Price of Football, повечето фенове на Ливърпул винаги са разбирали и оценявали този модел.
"Всеки път, когато отида на "Анфийлд" и се срещна с фенове на Ливърпул, те винаги ми правят впечатление като едни от най-запознатите привърженици въобще - казва той пред GOAL. - Но това са хора, които ходят на мачовете всяка седмица. Проблемът са идиотите в социалните мрежи. Те мислят, че решението на всичко е да се изхарчат 200 милиона паунда за колкото се може повече играчи във всеки трансферен прозорец.
В резултат тези фенове вдигат много шум в социалните мрежи, без да имат никакво познание за това как се управлява един футболен клуб. Искам да кажа, че ако гледам повторения на "Спешно отделение" отново и отново, това не ме прави медицински експерт! Но ето я ситуацията - някой, който е спечелил пет титли с Ливърпул във FIFA, си мисли, че знае колкото професионалистите, които вземат решенията на "Анфийлд". Това е лудост.
Бих посъветвал всеки, който е критикувал Ливърпул, да прочете книгата на Иън Греъм How to win the Premier League, защото подходът на клуба е брилянтен. В основата си нещата се коренят в това: "Ще привличаме играчи само ако те носят нетна полза за клуба." И това е всичко - толкова е просто. Ключовото е, че треньорът е съгласен с този подход, директорите са съгласни с него, и хората, които държат парите, също са съгласни. Казано накратко - в Ливърпул всички гребат в една и съща посока."
Умения за решаване на проблеми
Размислите на Магуайър помагат да се обясни защо нямаше никаква паника на "Анфийлд" миналото лято, докато външни наблюдатели се захласваха по неспособността да се подпише с дефанзивен халф и с играчи на още няколко невралгични позиции.
Спортният директор Ричард Хюз, който току-що беше пристигнал от Борнемут, смяташе, че е приключил сделката за Мартин Субименди, но испанският национал се отметна и преподписа с Реал Сосиедад. Ливърпул нямаше план Б, което отстрани изглеждаше странно. Но Хюз и останалата част от скаутския екип очевидно не чувстваха, че има друг дефанзивен полузащитник на пазара, който да може да вдигне нивото на отбора и вероятно се оказаха прави.
Както се видя, Ливърпул разполагаше с решение в собствената си съблекалня. Арне Слот реши да използва сънародника си Райън Гравенберх пред защитната четворка и това се оказа абсолютен футболен шедьовър. Неслучайно бившият футболист на Байерн бе коронясан за Млад играч на сезона във Висшата лига за ключовата си роля в шампионската кампания на Ливърпул.
Много други треньори биха реагирали крайно негативно на това да получат само едно ново попълнение в нов клуб, но Слот се захвана с работата без да мрънка, както го е правил в цялата си кариера. Спомнете си как Фейенорд се надскачаше с далеч по-оскъден бюджет от традиционните си съперници Аякс и ПСВ.
Всъщност, именно способността на Слот да работи с ограничени средства беше една от ключовите причини Ливърпул да го назначи за наследник на Юрген Клоп и неговите умения за решаването на сложни казуси не изненадаха Майкъл Едуардс и сие.
Защо точно сега?
Разбира се, помогна и това, че Клоп остави Ливърпул в отлично състояние - нещо, което Слот призна с чисто сърце в няколко свои интервюта. Както той многократно отбеляза - не е никак лесно да се подобри един вече изграден силен състав. Въпреки това, планът винаги е бил да се привлекат качествени нови играчи през лятото на 2025-а, независимо как е завършила кампанията.
"FSG винаги са готови да подкрепят мениджъра на Ливърпул, когато има нужда от това, а сега е моментът, в който клубът чувства, че е необходима промяна. Има няколко причини за това, но мисля, че основното е, че Ричард Хюз вече се е установил в ролята си и също така навлизаме във втората година от ерата на Слот, така че той е имал време да прецени нещата около състава и да види какво още му трябва - казва трансферният експерт Бен Джейкъбс. - Първият приоритет, разбира се, беше да се задържат Мо Салах и Върджил ван Дайк.
Вторият беше да се добави качество към състава и Ливърпул искаше да го направи сега, така че да има реално припокриване, т.е. новите играчи да се конкурират за титулярно място с тези, които в крайна сметка един ден ще заменят. Така например - дойде Мамардашвили, докато Алисон все още е в клуба, и взеха а Милош Керкез, докато Анди Робъртсън все още е там. Така го прави Ливърпул.
Сега те действат с размах, за да извършат цялостно обновяване на състава, преди да се наложи да се правят резки промени. А това сваля напрежението от плещите на новите попълнения, защото няма да бъдат хвърлени веднага в дълбоките води. Мисля, че Ливърпул също осъзнава, че ако не направи тези трансфери сега, в лято, когато други отбори от Висшата лига харчат големи суми, съществува риск да загуби статуса си на най-добрия отбор в Англия.
Така че има елемент на спешност, но спешността на Ливърпул винаги е била много спокойна и премерена. Те действат тихо на пазара и игнорират по-голямата част от шума, който заобикаля останалите."
Парите винаги са били налице
Както казва Джейкъбс, Ливърпул отдавна печели признание за бързия и дискретен начин, по който върши трансферната си дейност. Например - трансферът на Алексис Мак Алистър бе на практика уреден още преди отварянето на летния трансферен прозорец през 2023-та.
Но този път Ливърпул надмина себе си. Привличането на Мамардашвили от Валенсия бе договорено още миналата година, а до 23 юни клубът вече имаше двама нови крайни защитници. Джереми Фримпонг всъщност подписа в същия ден, в който играчът, когото трябваше да замести - Трент Александър-Арнолд - официално премина в Реал Мадрид, докато от доста време беше ясно, че трансферът на Керкез от Борнемут е в графата "сигурни".
Но ако тези две сделки не бяха никаква изненада, то привличането на Флориан Вирц на 20 юни шокира футболната общественост. Дори през май никой нямаше представа, че Ливърпул изобщо има шанс да се пребори за германския национал, който изглеждаше много по-вероятно да заиграе в Манчестър Сити или Байерн Мюнхен, ако изобщо Леверкузен беше склонен да го пусне.
Че Ливърпул успя да убеди Вирц да се премести на "Анфийлд" е едно, но това, че FSG финансира трансфер на стойност 116 милиона паунда, който е рекорден за британския пазар, бе съвсем друго. И именно това привлече вниманието. Въпреки това, както посочва Джейкъбс, парите винаги са били налични. Изчакваше се моментът.
"Вече знаехме, че те са готови да похарчат 100 милиона паунда за един играч, защото се опитаха да подпишат с Мойзес Кайседо преди няколко години, а също така направиха голяма оферта за Ромео Лавия в същия прозорец - казва той. - И двамата в крайна сметка преминаха в Челси, което означава, че тези пари останаха в касата, така да се каже, с идеята, че ще бъдат похарчени по-късно, ако се появи правилният играч.
Друг фактор, който позволи на Ливърпул да действа толкова бързо и да изхарчи толкова много пари през настоящия прозорец, е, че те са в съответствие с правилата на Премиър лийг за печалба и устойчивост (PSR). Мърсисайдци приключиха финансовата си година за сезон 2024/25 през май, докато повечето други клубове го направиха чак през юни. А ако приключиш през май, това означава, че си удовлетворен, в съответствие си с PSR, и можеш да започнеш да действаш още през юни, тъй като всички тези разходи ще се отнесат към следващата финансова година.
За разлика от това, други клубове с по-ограничено PSR пространство се притесняват да правят бизнес през юни и чакат до юли. Мисля, че това със сигурност беше случаят с Манчестър Юнайтед и много вероятно и с Арсенал. Така че, ако имаш финансовата гъвкавост, която има Ливърпул, това може да ти даде предимство на пазара, защото можеш да започнеш да правиш сделки по-рано, докато някои от основните ти конкуренти трябва да изчакат."
"Могат да похарчат още 150 милиона паунда"
Разбира се, трансферната дейност на Ливърпул се превърна в още по-голяма тема през последните няколко седмици, защото "червените" не спряха да харчат и през юли. Преди няколко дни от "Анфийлд" платиха първоначални 69 милиона паунда на Айнтрахт за френския национал Юго Екитике, а очакванията са, че ще има още нови попълнения до края на прозореца.
И така - съществува ли риск Ливърпул да си създаде проблеми с правилата на PSR, ако не започне да продава играчи като Харви Елиът и Луис Диас, за да балансира бюджета?
"Единствената причина някой да напусне Ливърпул между сега и края на прозореца е, ако не е нужен от спортно-техническа гледна точка - настоява Магуайър. - Те ще напуснат по футболни, а не по финансови причини. Толкова стабилни са позициите на клуба. Според правилата на PSR ти е позволено да загубиш 105 милиона паунда за последните три години. В случая на Ливърпул те са на минус от само 75 милиона за последните три години, но когато прибавиш обратно разходите за академията, инфраструктурата и женския отбор, те всъщност са на плюс от гледна точка на PSR.
Хората забравят, че миналия сезон те не похарчиха никакви пари и после спечелиха лигата, така че ще получат бонуси от Standard Chartered, допълнителни средства от Премиър лийг за това, че завършиха на първо място, и ще получат още пари от УЕФА, когато влязат в Шампионската лига този сезон.
Александър-Арнолд вече е в Реал и това спестява около 200 000 паунда на седмица от заплатата му. Продадоха вратаря Келъхър и централния защитник Джарел Куанса за приблизително 42.5 милиона паунда, като това е чиста печалба, защото и двамата са юноши на клуба. Така че, като се тегли чертата, Ливърпул може да похарчи още 150 милиона паунда, без да срещне проблеми с PSR."
Мечта, която може да стане реалност
С други думи, има напълно реална възможност това сензационно лято за Ливърпул да стане още по-добро, тъй като бюджетът все още позволява не само да бъде привлечен централен защитник, а и да се реализира трансферът-мечта.
Интересът на "червените" към Александър Исак е дългогодишен и те не са се отказали. Масово се смяташе, че взимането на Екитике слага край на прследването на шведа, но това не е така.
Голмайсторът на Нюкасъл официално поиска да бъде продаден и Ливърпул може да си го позволи.
"Едно нещо, което много хора пренебрегват или не знаят, е че когато купуваш играч, разходите по трансфера се разпределят в рамките на определен брой години - обикновено пет - обяснява Магуайър. - Ето за пример Вирц, за когото ще се плащат по около 20 милиона паунда до 2030-а.
Но Ливърпул вече продаде Куанса за 30 милиона паунда, така че всъщност са финансово на печалба, ако сравниш само тези две сделки. И още нещо много важно, което трябва да се отчете, е, че Майкъл Едуардс не е глупак. Напротив - той е изключително умен човек и Ливърпул е впечатляващо добре организиран клуб. Сега - дали Ливърпул може да убеди Нюкасъл да продаде Исак на този етап, е друг въпрос. Но ключовият детайл е, че ако искат да го вземат, няма да е проблем от финансова гледна точка."
Така че феновете могат да продължат да припяват "The Reds have got no money but we'll still win the league", но то просто не отговаря на истината. Поне в първата си част.
Ливърпул има парите и е напълно възможно отново да спечели лигата. Отново.
