Фаик Болкия е име, което кара много от почитателите на английския футбол да повдигат веждите си. Халфът не записа нито един мач във Висшата лига, но феновете го познават като "най-богатия футболист в историята".
За състоянието му се носят легенди и макар че никой не знае колко е с точност, то се оценява на над 20 милиарда евро.
Ако не знаете, роденият в Лос Анджелис (САЩ) Фаик е принц на Бруней. Той е син на Джефри Болкия и племенник на султан Хасанала.
Но въпреки несметните богатства, които управлява неговата фамилия, голямата мечта на Фаик е да пробие във футбола.
"Ритам още от най-ранна възраст, откакто се помня. Винаги съм се забавлявал с топка в крака. Родителите ми постоянно ме подкрепят и ми помагат да преследвам мечтата си да стана футболист. Още от малък ме възпитаваха да бъда силен психологически и физически. Те са моите примери за подражание", признава той.
Футболният му път започва през 2009 г., когато става част от школата на АФК Нюбъри. Малко след това той се присъединява към академията на Саутхемптън и прекарва четири години в клуба от южното крайбрежие, преди да се премести в Лондон.
През 2013 г. вече е в Арсенал, но напуска гранда от северен Лондон само след година и сключва двугодишен договор в Челси. При "сините" е съотборник с играчи като Рубен Лофтъс-Чийк и Тами Ейбрахам.
През 2016-а отива в Лестър и надеждата му е да пробие при "лисиците". За негово съжаление не успява.
И така - какво се случи с човека, който се отказа от живота с гарантиран лукс в стремежа си да стане футболист?
Е, кариерата му не се разви така, както се надяваше. 23-годишният полузащитник беше освободен от Лестър миналото лято. Като свободен агент той бе приютен от португалския Маритимо през септември, но за пореден път този така жадуван първи мач в елита продължи да му се изплъзва.
Болкиа бе използван само в младежкия отбор на тима, а според неговия профил в Transfermarkt и през новия сезон ще бъде зачислен в Маритимо Б.
"Попитах го защо иска да бъде футболист, след като семейството му е толкова богато - спомня си бившият съотборник на брунейския полузащитник в Лестър Киън Уилямс, а той ми отговори. - Всичките ми братя седят у дома по цял ден и не правят нищо. Искам да направя нещо. Времето лети, но Болкия няма да спре да опитва. Но даже и да не сбъдне мечтата си, поне знае, че никога няма да му се наложи да се нареди на опашка пред бюрото за безработни.
