При миналата победа на Манчестър Юнайтед на "Анфийлд", Великобритания беше част от Европейския съюз, а таблицата в Премиър лийг се оглавяваше от Лестър.
Маркъс Рашфорд още не беше навлязъл в мъжкия футбол, Арне Слот не беше станал треньор, а Рубен Аморим довършваше кариерата си на футболист в Катар.
Малцина очакваха тежката серия на Юнайтед на този стадион да приключи именно през изминалия уикенд, но "червените дяволи" изиграха може би най-добрия си мач от миналогодишния финал за ФА Къп насам.
Отборът на Аморим спечели с 2:1 и нанесе четвърта поредна загуба на Ливърпул във всички турнири.
След дербито по-честата тема за разговор е кризата при шампиона, но същевременно, за Юнайтед на Аморим постижението е знаково.
Досега не се случваше често тактиката на португалския треньор да сработи в някой шампионатен мач, но в неделя той надхитри колегата си Слот.
И няма как да се отрече колко значим е успехът за манчестърци в двубой, в който някои им предричаха разгромно поражение.
Но как успя Аморим да извлече такова представяне от своите точно в голямото дерби при гостуването на шампиона?
На първо място, той пусна верния състав, остави Бенямин Шешко на пейката и постави подвижния и непредвидим Матеус Куня на върха на атаката.
Отдясно заложи на Брайън Мбемо и Амад Диало един до друг и още след изтичането на първата минута те комбинираха за откриващия гол на камерунеца.
Юнайтед атакуваше в зоната на Милош Керкез, който от началото на сезона е слабо звено за Ливърпул.
Несигурният ляв бек затруднява и работата на капитана Върджил ван Дайк, мъчещ се да покрива зоната му.
Този проблем при Ливърпул е всеизвестен, но Аморим заложи на правилните футболисти, които да се възползват от него, а ранният гол направи мача много удобен за Юнайтед.
Домакините станаха припрени и феновете им очакваха щурм, докато съперникът им можеше да се прибере и да разчита на дълги топки и контраатаки.
"През първото полувреме знаехме, че те са под напрежение, когато владеят топката. Феновете им ги поставяха в трудно положение, защото им подвикваха да играят по-бързо", отчете капитанът на Юнайтед Бруно Фернандеш.
След срещата Арне Слот неведнъж подчерта подхода на Манчестър Юнайтед със затварянето отзад и отправените дълги топки, но определено това беше най-доброто решение, което Аморим можеше да вземе.
Вратарят Сен Ламенс изритваше топката далеч напред и това не позволяваше на Ливърпул да я отнеме в опасни зони чрез пресата си.
Белгийският страж има най-нисък процент точни подавания сред всички вратари във Висшата лига, изиграли поне 180 минути този сезон.
А с най-висок процент пасове са Гиорги Мамардашвили и Алисон Бекер от Ливърпул.
Видно е, че това беше сблъсък на стилове и че дългите топки бяха начинът Юнайтед да неутрализира силните страни на опонента.
"Тази тактика беше точно на място", анализира Джейми Карагър в студиото на Sky Sports и подчерта, че играчите на Аморим са били разположени така, че да печелят вторите топки.
Все пак Ливърпул се вдигна и натисна през второто полувреме, а рисковите смени на Слот направиха тима изключително офанзивен - което имаше своите плюсове и минути.
Манчестър Юнайтед получи изравнителен гол, но ключовото беше, че не се срина, а реагира с ново попадение само шест минути по-късно.
При 1:1 психологическото предимство беше изцяло на страната на Ливърпул и домакините имаха достатъчно време да се хвърлят за пълния обрат.
Само че при втората фаза след изпълнението на един корнер се стигна до центриране на Фернандеш и Хари Магуайър отбеляза с глава един от най-ценните си голове.
За пети път в кампанията Ливърпул инкасира след статично положение и тенденцията няма как да не притеснява Слот.
"Трябваше да се защитаваме при статична ситуация при 1:1, случи ни се срещу Палас и сега отново. Това е нещо, което трябва да правим по-добре", призна нидерландецът.
Във финалната фаза от мача, когато Юнайтед се стремеше просто да удържи резултата, Матеус Куня имаше особено важна роля, която беше подчертана от Аморим.
Бразилецът успяваше да води контрадействията на своите, да печели терен и да държи кълбото по-далеч от вратата на Ламенс.
В добавеното време се видя как Куня отпразнува спечелването на пряк свободен удар.
С негова помощ заключителният натиск на Ливърпул беше овладян.
Вярно е, че Юнайтед беше доста дефанзивен с изчистено 5-4-1 в нисък блок, но именно това беше необходимо, за да се затрудни съперникът.
"Имаше няколко случая, когато Юнайтед опита да преследва играчите на Ливърпул и да пресира, именно тогава идваха проблемите. Защото се появяваше пространство", обясни Карагър.
"Тогава виждаме най-лошото от Юнайтед, когато са разпилени по терена. Бяха прави да не пресират и да си стоят в нисък блок с 5-4-1".
Необходимо беше и спортно щастие, защото мърсисайдци създадоха достатъчно шансове, а Гакпо можеше да се разпише още няколко пъти.
Всички знаят, че като гостуваш на "Анфийлд" се нуждаеш от поне малко късмет.
В случая Юнайтед заслужи своя и след дълго чакане Аморим успя да запише две поредни победи в първенството.
Макар че е твърде рано да се говори за някакъв възход на Юнайтед, най-сетне мениджърът получи дълго чакания начален тласък.
И върху този импулс ще опита да гради оттук нататък.
