Майкъл Карик засега остава мениджър на Манчестър Юнайтед след кризисната среща с ръководството, проведена през седмицата.
Формата на отбора и резултатите са такива, че шефовете неизбежно обмислят четвърта треньорска смяна в последните четири години.
Независимо, че ще води "червените дяволи" срещу Челси в събота, Карик продължава да изглежда обречен и по всяка вероятност клубът ще се сдобие с девети различен постоянен мениджър от пенсионирането на сър Алекс Фъргюсън до днес.
Мнозина се изредиха на поста без да успеят да върнат старата слава на Юнайтед, която остава все по-назад във времето.
И покрай всички критики към Карик за катастрофалните резултати, все повече се налага мнението, че треньорите на "Олд Трафорд" заслужават само малка част от вината за случващото се.
Някак по навик Манчестър Юнайтед е възприеман като елитен тим, който се намира в криза и се представя под очакванията.
Но дали истината вече не е друга? Дали това не е просто един посредствен отбор, чието място е в средата на таблицата, макар че през последните години на няколко пъти той успя да надскочи себе си и да се пребори за челни позиции?
С актив от една-единствена шампионатна победа през сезона, Юнайтед е само на точка над зоната на изпадащите и ако бъдещият треньор не успее да вдигне тима на крака, манчестърци ще бъдат замесени в битката за оцеляване в елита.
Следващите двубои срещу Челси в събота и после срещу Астън Вила и Ливърпул изглеждат направо злокобни предвид формата, която демонстрират играчите на Карик.
Съблекалнята е загубила всякаква увереност, грубите индивидуални грешки са обезсърчаващи и не си личи футболистите да са зад своя треньор и да играят за него.
Показателно е обаче, че публиката продължава да го подкрепя и не разпознава него като големия виновник за случващото се.
След унизителното 0:3 срещу Борнемут на "Олд Трафорд", Карик направи обиколка пред трибуните, за да се извини и беше посрещнат с възторжени възгласи, а в момента, в който се прибра в тунела, привържениците изригнаха с мощни освирквания срещу играчите.
Фенската маса не пропуска да посочи с пръст и ръководството и собствениците, които с нищо не показват, че заслужават своите постове и че са способни на верни управленски ходове.
Достатъчно е да си припомним, че за трети път в последните 4 сезона Юнайтед губи с 0:3 от Борнемут у дома и пораженията се случиха при трима различни треньори: Ерик тен Хаг, Рубен Аморим и сега Карик.
Първите двама вече бяха уволнени и няма как нещо по-различно да стане с настоящия мениджър, когато представянето е такова.
Медиите вече извадиха списъците с новите кандидати като Еди Хау, Антонио Конте и Юлиан Нагелсман - но ако те получат работата, могат ли да постигнат нещо по-различно с тези футболисти при това ръководство?
Пред Манчестър Юнайтед стои примерът на Тотнъм за това какво може да се случи на един голям клуб, ако години наред управлява зле ресурсите си.
След две поредни 17-и места в първенството, Спърс трябва да се радват, че се разминаха с изпадането и все още са с елитен статут.
Вече не е толкова трудно да си представим сходна съдба за Юнайтед, който завърши 15-и под ръководството на Аморим.
Карик изкара няколко положителни месеца и съживи тима, но през този сезон тотално загуби влиянието си над футболистите и скоро единственият ход на босовете ще бъде да потърсят промяна с различен наставник.
Проблемът е, че който и да е начело, няма как да смени играчите за няколко месеца и отново ще се разчита на едни и същи изпълнители. А някои от тях са дълги години на "Олд Трафорд" и така и не могат да се измъкнат от посредствеността.
Видимо състезателите просто не са достатъчно добри и не са подбрани правилно, така че да сглобят един боеспособен отбор.
От 2016 г. досега Манчестър Юнайтед е похарчил над милиард и половина паунда за селекция и няма спор, че пръснатите суми въобще не отговарят на нивото на привлечените попълнения.
Мениджърите също носят вина, но за неподходящата селекция през последното десетилетие са отговорни още доста хора и част от тях продължават да дърпат конците в клуба.
Откакто спортният директор Джейсън Уилкокс пристигна през април 2024 г. (в началото като технически директор), успешните трансфери са изключения, а Манел Угарте, Матейс де Лихт, Лени Йоро, Джошуа Зиркзее и Бенямин Шешко са сред мнозината, които не са оправдали платените за тях пари.
Естествено, проблемът датира от по-отдавна и още преди Уилкокс бяха прахосани фрапиращи суми за Антони, Джейдън Санчо, Расмус Хойлунд, Рафаел Варан и много други разочарования.
Крайният резултат е състав, чиято сегашна стойност е много по-ниска от сумите, за които отделните футболисти бяха привлечени.
Вместо да повишава стойността на футболистите, както правят повечето клубове във Висшата лига, Юнайтед прави обратното - много са примерите в последните години за сринати кариери след трансфер на "Олд Трафорд".
Причината е, че Юнайтед привлича попълнения за по-висока цена от реалната и ги натоварва с нереални очаквания отвъд техните възможности. А често дори класни футболисти претърпяват голям спад във формата, щом се озоват при "червените дяволи".
За много от тях се оказва, че не отговарят на необходимия профил за схемата, тактиката, изискванията на треньора и нуждите на съотборниците.
Сегашният състав е мешавица от състезатели, привличани при различни мениджъри с различни идеи и стилове на игра. Не е учудващо, че те не се допълват и не образуват смислен и стойностен тим, при който отборната игра да изважда на преден план силните страни на всеки, а не слабостите му.
Така понастоящем Манчестър Юнайтед представлява нещо по-малко от сбора на съставните си части.
И докато това не се промени, треньорите ще продължат да отнасят последиците и да бъдат назначавани и уволнявани без да се стига до чувствителна промяна.
