Дойде и този момент. Моментът, в който Юрген Клоп започва да говори за Джеймс Милнър в минало време - или поне в минало условно.
И причината не е, че Милнър е по-близо до възрастта на Стив Макманаман, отколкото до тази на Стефан Байчетич. Просто ветеранът и лидер на състава скоро ще бъде част от миналото на Ливърпул, вместо от настоящето.
"Щеше да е прекрасно, ако с него бяхме работили заедно малко по-дълго", отбеляза замечтано Клоп преди няколко дни.
Можем да сметнем репликата за почти официално потвърждение, че кариерата на Милнър в Ливърпул е към края си. Всъщност му остават още само два мача.
Полузащитникът изигра последните двайсетина минути при победата с 3:0 над Лестър в понеделник вечерта. И идната събота "Анфийлд" със сигурност ще го изпрати подобаващо в последния му домакински мач с червената фланелка, който ще бъде срещу Астън Вила.
След края на сезона Милнър ще напусне, но не си мислете, че на 37 години ще спре с футбола - той даже ще остане във Висшата лига, тъй като вече се е разбрал с Брайтън.
"Самият Мили ще ви съобщи точното си решение", уточни Клоп, оставяйки на футболиста да реши кога и как да оповести своето бъдеще. Но ситуацията вече е ясна и феновете на Ливърпул отсега си дават сметка колко ще липсва един от стожерите на изградения от германския мениджър отбор.
За невероятната физическа кондиция на Милнър се носят легенди и нищо чудно той да отвее и новите си съотборници в Брайтън на предсезонните тестове, макар че става въпрос за човек, играл футбол в английския елит заедно с Найджъл Мартин и срещу Дейвид Сиймън.
Изминаха над две десетилетия от неговия дебют в Премиър лийг и оттогава той натрупа 914 мача за своите клубове и за националния отбор, но времето му все още не е изтекло.
Клоп е наясно, че халфът е способен да играе поне до 40-годишна възраст и затова се надяваше да го задържи и след 38-ия му рожден ден.
"Мога да кажа, че през последните няколко месеца проведох наистина хубави разговори с него. Той знае колко високо го ценя. Нищо от позитивните неща през последните седем години и половина нямаше да се случи без Джеймс Милнър" подчерта Клоп.
Но поне в този случай способностите на германеца да убеждава играчите си не са се оказали достатъчни. Той не успя да убеди и Роберто Фирмино, макар че искаше да задържи и него.
Вероятно двамата опитни бойци не искат да се примиряват с по-периферните роли, които биха им били отредени в бъдещия Ливърпул. Тимът се развива и променя, а отминаващият сезон на безкрайни възходи и падения показа необходимостта от подсилване в определени зони. Особено в халфовата линия, където се подвизава Милнър.
Последно Клоп го нарече "изключително значима част от отбора", но по-точната оценка би била друга - Милнър се превърна в идеалния универсален играч за запълване на дупки навсякъде в защитата и в центъра на терена.
Такъв тип боец е безценен за треньорите, макар че често задачата му е неблагодарна. Клоп наистина се постара да му предостави игрови минути и Милнър вече натрупа над 40 мача през сезона, което е най-високата му бройка от сезон 2018/19 насам.
Но само 6 от неговите 29 срещи във Висшата лига бяха като титуляр. Преди да влезе в 74-тата минута срещу Лестър, той се появи чак в 82-рата срещу Брентфорд, а в предните 7 кръга също записваше по около десетина минути на терена.
Най-вероятно от Брайтън са му предложили по-значителна роля в състава, защото ще продадат един-двама от основните си халфове.
Даже се говори, че именно Ливърпул ще купи желания от множество клубове световен шампион Алексис Мак Алистър.
Явно в сезона на мърсисайдци няма да липсва интрига до последно и тимът ще гледа с надежда към четвъртото място. Затова Клоп едва ли ще си позволи експерименти в състава по сантиментални подбуди, едва ли ще даде на Милнър титулярно място дори в последния му двубой на "Анфийлд".
При това положение, ще бъде знаково, че финалният мач на ветерана в стартовите 11 ще си остане на "Сантяго Бернабеу", когато той изведе Ливърпул с капитанската лента и се изправи срещу Тони Кроос и Лука Модрич в центъра на терена.
Такива сложни и неблагодарни задачи му се падаха и неговият непоклатим професионализъм означаваше, че той ще ги изпълнява всеотдайно до последната минута без нито за момент да се отпусне.
Последният му велик мач за Ливърпул беше през октомври, когато Манчестър Сити беше победен, а на Милнър му се наложи да бъде десен бек и да играе срещу Фил Фодън.
Дуелът срещу 22-годишната звезда на фланга трябваше да бъде твърде нечестен и Милнър трябваше да стане за смях, или поне такива бяха някои предварителни очаквания.
Но той обезличи Фодън, а същото направи и с бързоногия Михайло Мудрик, когато 70-милионният украинец дебютира в английския футбол през януари.
Изглежда в този последен сезон Клоп се нуждаеше от Милнър повече на десния бек, отколкото в халфовата линия. Имаше няколко мача през кампанията, особено гостуването на Наполи (1:4), които създадоха впечатление, че на 37 години играчът вече не може да издържи на темпото на най-свирепите битки в полузащитата.
При очакваните поне двама нови футболисти в тази зона през лятото, Милнър осъзнава, че ще играе още по-малко, ако се съгласи да остане в Ливърпул.
Фирмино е в сходна ситуация и вече изглежда като шести избор за атаката на тима.
Впрочем и двамата ветерани не бяха привлечени от Клоп и той ги наследи от Брендън Роджърс, но ги превърна в едни от най-използваните си футболисти.
Милнър има цели 321 мача под ръководството на германеца, а тези на Фирмино са над 350. Без тях наистина можем да говорим за нова ера, за началото на Клоп 2.0 на "Анфийлд".
Но пък ерата с Милнър и Фирмино наистина ще си остане незабравима.
Халфът винаги е бил сред най-предвидимите фигури - винаги надежден откъм себераздаване и лидерски качества, но периодът му в Ливърпул всъщност се разви доста непредвидимо.
Нека си спомним, че той прекара впечатляваща година като ляв бек през 2016/17 и отново в тази роля изигра легендарния двубой срещу Барселона, спечелен с 4:0 през 2019-а.
Лионел Меси го беше определил като магаре в първия мач от онзи полуфинален сблъсък, но магарето стъпи на върха и спечели Шампионската лига.
Преди това, през 2017/18, Милнър изравни рекорда на Луиш Фиго за най-много асистенции в рамките на един сезон в Шампионската лига. И за осемте години на "Анфийлд" спечели всички възможни трофеи на домашната и европейската сцена.
Това е играчът, който наследи емблематичната фланелка с №7, запазена за блестящи атакуващи играчи, и с нея се превърна в ултимативния черноработник.
Но и най-хубавите неща си имат своя край и сега ветеранът, който може да надмине всеки друг по издръжливост, ще остави Ливърпул в миналото.
А Клоп знае, че няма да намери друг като него.
