Съвсем скоро Ливърпул официално ще стане шампион на Англия.
През този сезон отборът категорично изпревари конкуренцията в Премиър лийг и титлата му ще бъде знакова по ред причини - защото Арне Слот ще я спечели още в дебютната си кампания, защото ще е едва втора за последните 35 години и защото този път няма здравни мерки и рестрикции, които да попречат на играчите да я отпразнуват с феновете.
Но от историческа гледна точка, най-важният факт е, че това ще бъде шампионска титла №20 във витрината на Ливърпул и по този показател мърсисайдци ще се изравнят с големия си съперник Манчестър Юнайтед - който взе своята 20-а още през 2013 г.
В късните години от ерата на сър Алекс Фъргюсън, в основна цел на Юнайтед се беше превърнало именно достигането и задминаването на Ливърпул по титли.
Преди шотландският мениджър да поеме "червените дяволи", врагът от близкия град изглеждаше недостижим в това отношение. През 1993-та Юнайтед спечели първа титла от 26 години и при следващото гостуване на "Анфийлд" беше посрещнат с банера: "Върнете се като спечелите 18".
Привържениците от Манчестър не забравиха този банер и през 2009-а вече можеха да отпътуват към Мърсисайд със свой банер, който гласеше: "Казахте ни да се върнем като спечелим 18... Върнахме се".
Самите играчи на Юнайтед споменаваха, че оттам нататък стремежът е да станат най-успешният отбор в Англия с рекордна 19-а титла - и тя беше спечелена през 2011-та.
Когато Фъргюсън се пенсионира две години по-късно, резултатът вече беше 20 на 18 в полза на неговия тим.
Промяната в съотношението на силите сякаш беше перманентна, защото славните години на Ливърпул бяха отминали отдавна, а мърсисайдци завършиха едва на седмо място в онази кампания.
Всъщност три години Ливърпул даже не беше влизал в топ 5 и при всички неизвестни на "Олд Трафорд" след оттеглянето на незаменимия сър Алекс, бърз обрат в съперничеството не се очакваше.
Но Манчестър Юнайтед просто забрави уроците от историята - от своята собствена и от тази на Ливърпул.
Когато "червените дяволи" завоюват титлата през 1967 г., те се изравняват с Арсенал и Ливърпул с по седем шампионски трофея.
След три години към тази група се присъединява Евертън, а през 1971-ва Арсенал първи достига до титла №8.
После обаче Ливърпул се издига като доминантна сила в английския футбол с 11 титли, четири европейски купи и още трофеи между 1973 и 1990-а.
Мениджърските смени от Бил Шенкли към Боб Пейсли и от Джо Фейгън към Кени Далглиш се случват плавно, както се сменят и самите играчи - а успехите остават на "Анфийлд".
По същото време Манчестър Юнайтед е в упадък и даже изпада през 1974 г.
Грандът бързо се връща в елита и се бори с Ливърпул за титлата през 1975/76 и 1979/80, а през 1977-а даже побеждава врага във финала за ФА Къп.
Но всяко възраждане се оказва краткотрайно и е последвано от нов спад.
Когато Фъргюсън е назначен в Юнайтед през 1986-а, тимът е изкарал 19 години без шампионска титла.
Отнема години, преди шотландецът да се превърне в сериен победител начело на клуба, но чакането си заслужава - и той изпълнява заканата си да свали Ливърпул от трона.
Защо обаче при Ливърпул настъпва такъв срив през 90-те?
Причините са много, но могат донякъде да бъдат сведени до самодоволство, лоши управленски решения и неспособност за адаптиране към променящата се реалност в английския и европейския футбол.
Фъргюсън пише в автобиографията си: "През 2000 г. погледнах Ливърпул и видях, че за тях няма лесен път обратно. Щеше да им трябва дълго време. Човек нямаше усещането, че Ливърпул са заплаха, импулсът беше изцяло при нас".
В ерата на Висшата лига имаше моменти, когато Ливърпул беше силен - при Жерар Улие, при Рафа Бенитес и при драматичния провал за първото място под ръководството на Брендън Роджърс.
Но прогресът, успехите в местните купи и спечелването на Шампионската лига през 2005 г. не прераснаха в доминация на местната сцена.
Както и на "Олд Трафорд" могат да потвърдят в момента, колкото по-дълго оставиш трона свободен, толкова по-трудно е после да си го върнеш.
В много отношения случилото се с Ливърпул през 90-те наподобява Манчестър Юнайтед след ерата "Фъргюсън" - застарели звезди, неуспешни трансфери, изчезване на победния манталитет, прекалено доверие към надценени млади таланти.
Някак неусетно "червените дяволи" навъртяха 12 години без титла и изглеждат все по-далеч от нея, въпреки вторите места при Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер.
Поредица от треньори постигнаха първоначален напредък, след като поеха отбора, но после се сринаха рязко и болезнено.
Настоящият мениджър Рубен Аморим ще се надява шантавият обрат срещу Лион в Лига Европа да се окаже повратна точка - защото извън този турнир престоят му в английския футбол дотук е кошмарен.
Както феновете на Ливърпул преди, сега тези на Юнайтед изживяват мрачни времена и търсят утеха в историята.
Манчестърци често скандират за 20-те си титли и напомнят, че остават пред вечния съперник.
Но тази година ще трябва да преглътнат изравняването в броя шампионски отличия.
До момента в лагера на Ливърпул не са посочвали изравняването с Юнайтед като част от своята мотивация за шампионския спринт.
Интересуват ли се Слот и Върджил ван Дайк, или дори местните момчета като Къртис Джоунс, от по-широкия исторически контекст и от свалянето на Юнайтед от трона? Ако е така, не са го споменавали в публичните си изяви.
Титлата е достатъчна мотивация сама по себе си, а актуалните конкуренти във Висшата лига са отбори като Манчестър Сити и Арсенал.
Дори за феновете на мърсисайдци изглежда по-важни са други неща - като това да могат да отпразнуват трофея с любимците си.
Остава обаче въпросът кой е най-успешният клуб в историята на английския футбол и той няма еднозначен отговор.
Според изчисленията на самия ливърпулски клуб, Висшата лига през този сезон ще бъде трофей №52 във витрината и с него Ливърпул ще дръпне с пет пред 47-те трофея на Манчестър Юнайтед.
Откъм шампионски титли съперниците ще са равни, но откъм европейски купи Ливърпул води с 6:3.
Преимуществото на Юнайтед остава само при ФА Къп (13:8) и при вече несъществуващата КНК (1:0).
Само че в Юнайтед броят и своите 21 трофея за Къмюнити шийлд срещу 16-те на Ливърпул от същата надпревара.
Така че по изчисленията от "Олд Трафорд", трофеите са 68:67 в полза на манчестърци и ще станат 68:68 с титлата на опонента.
Доста спорно е обаче доколко Къмюнити шийлд трябва да влиза в статистиката с големите трофеи, тъй като много привърженици, статистици и футболни дейци го броят просто за напудрен приятелски мач преди началото на новия сезон.
А преди 1974 г. участието в Къмюнити шийлд даже не е задължително нито за шампиона, нито за носителя на Купата на Англия.
Други трофеи, които са оспорвани от някои статистици, са Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство и изчезналата Междуконтинентална купа.
Те са включени в изчисленията на двата гранда, а без тях Ливърпул щеше да води с 46:44 трофеи.
В различните лагери винаги ще броят трофеите според своя интерес, но безспорното е, че в момента импулсът е на страната на мърсисайдци.
Важно е да се отбележи, че големите клубове съумяват да трупат трофеи дори в кризисните си години - както Ливърпул през 2000-те и Юнайтед през 80-те.
Сега Рубен Аморим и играчите му продължават да се борят да завоюват Лига Европа и така да спасят един от най-катастрофалните сезони в модерната си история.
Дори да успеят, постижението няма да е съпоставимо с шампионската титла на Ливърпул, но все пак ще направи резултата 1:1 по трофеи през 2024/25.
А това има значение.
Защото империите се сриват и възраждат, а балансът на силите се променя - но битката се води непрестанно, независимо от моментното състояние на съперниците.
