"Никога през живота си не съм бил толкова разстроен. Спомням си, че казах на баща ми: "Трудно ми е, не издържам вече. Не мога да си намеря отбор."
Днес Антоан Семеньо е сред ключовите играчи във Висшата лига - пети в класацията на голмайсторите, лидер на корав тим като Борнемут и футболист, който привлича вниманието на най-големите клубове в Англия.
И все пак само преди десет години ганаецът е едно почти сломено момче, което никоя академия в родния му Лондон не пожелава, като Арсенал, Тотнъм, Рединг и Милуол го отхвърлят след проби.
Най-тежко обаче Семеньо приема отказа на Кристъл Палас.
Едно е да се опиташ и да ти откажат веднага. Друго е да положиш месеци усилия, да дадеш всичко от себе си и въпреки това да чуеш: "Не си достатъчно добър."
Палас удължава първоначалния му пробен период, което го кара да повярва, че е спечелил място в школата на "орлите". Но поканата така и не идва. "Беше особено болезнено, защото вярвах, че ще ме вземат", признава Семеньо пред Sky Sports.
След този удар той напуска футбола за почти година. На ръба е да се откаже завинаги.
Разочарованията му идват в повече и решава, че ще заживее като нормален тийнейджър. "Бях голям фен на НБА, приятелите ми играеха баскетбол след училище и си гостуваха по домовете, за да разцъкват на PlayStation. За първи път и аз имах време за това", спомня си той.
Баща му Лари, бивш футболист, настоява да продължи образованието си на всяка цена. Самият той знае колко несигурен е спортният път - навремето се пробва в Германия, но така и не си намира сносен отбор. В крайна сметка вятърът го отвява в аматьорските лиги на Англия.
Въпреки това той не се отказва да посвети време на момчето си и да се опита да му помогне да е по-успешен от него във футбола. Сред многото му заслуги е умението на Антоан да играе и с двата крака. "Татко ме караше да ритам всичко - кенчета, топки, хартия - и с левия, и с десния. Днес това е едно от най-силните ми оръжия", споделя звездата на "черешките".
Годината без футбол завършва неочаквано: по време на семейна вечеря роднина споменава, че се организират проби в Бъркшър.
Първоначално Антоан се колебае, но решава да си даде един последен шанс.
Този път съдбата му се усмихва и е забелязан от бившия мениджър на Лийдс Дейвид Хокадей, който го включва в програма, съчетаваща тренировките с образование. Нещо като спортно училище. "Изчезнах от живота на приятелите си, защото знаех, че ако искам да стана футболист, трябва да се жертвам", признава той.
Отдадеността му се отплаща и на един от летните турнир вкарва във всеки мач. Искат го Бирмингам и Бристъл Сити, а дори Палас отново проява интерес. В крайна сметка избира "червеношийките", където отново преминава пробен период и подписва първия си професионален договор.
"Родителите му искаха да се концентрира върху ученето, но беше ясно, че пред нас стои изключителен талант", спомня си треньорът Дийн Холдън.
И в Бристъл започва истинското му израстване.
Треньорският щаб работи с него внимателно, осъзнавайки, че има на разположение младок с качествата един ден да покори Висшата лига. Нешлифован диамант, както гласи клишето.
Брайън Тиниън, техническият директор, му урежда два престоя под наем за обиграване - в Бат Сити и Нюпорт. Именно там, под ръководството на Майкъл Флин, Семеньо е преместен на крилото. "Отне ми пет минути, за да разбера колко специален е този играч - спомня си специалистът. - Беше бърз, силен, стабилен. Никой не можеше да го спре."
Флин прави така, че името на играча да стигне до водещите клубове, точно както е направил с Бен Уайт преди това. Бристъл Сити бързо реагира на сигнала и прекратява наема му.
След кратък престой в Съндърланд, Семеньо се утвърждава като титуляр под ръководството на Найджъл Пиърсън. "Той ми каза: "Най-доброто ти оръжие е скоростта и ударът. Бягай и стреляй!" И беше прав", заявява Антоан.
През първата половина на сезон 2022/23 нападателят записва осем гола и 12 асистенции - представяне, което му носи повиквателна за националния отбор на Гана и трансфер в Борнемут.
Днес, когато гледа назад, Антоан е благодарен за всяка трудност, през която е преминал: "Искам само да показвам личностно израстване и да доказвам, че заслужавам всичко, което съм постигнал. Пътят ми не беше постлан с рози - нямаше модерни съоръжения, нямаше професионални треньори. Но точно това ме направи такъв, какъвто съм."
С шест гола и три асистенции в 13 мача до момента във Висшата лига не е учудващо, че Борнемут иска около 65-70 милиона паунда за суперзвездата си. А клубове като шампионата Ливърпул са готови да извадят тези пари още през зимата.
