Когато си бил желан от Барселона, а играеш за петодивизионен тим от градчето Солихъл, кариерата ти няма как да е преминала по план.
Но Джон Босток опитва да намери и позитиви от ситуацията, в която се намира.
Вече на 32 години, някогашният талант на английския футбол се наслаждава на живота като футболист на Солихъл Муурс в Националната лига. Клубът е сформиран в същата година, в която юношата на Кристъл Палас прави професионалния си дебют само на 15 години и 287 дни.
Босток продължава да държи рекорда за най-млад играч, записал минути за представителния отбор на Палас, но малцина помнят, че още преди това облича екипа на каталунския гранд за пробен период.
"Изиграх четири мача за Барса за юношите до 15 и 16 г., вкарах два гола", спомня си англичанинът. "Наистина ми предложиха договор, чувствам го сякаш беше в друг живот, минаха почти 20 години".
"Може да се каже, че съм играл за Барселона - макар че вероятно не ми беше позволено тогава, защото се водех футболист на Палас и нямах разрешение да отида".
В онзи период Джон Босток е само на 14 години и блести като многообещаващ халф с поразяващ ляв крак. Интерес към него има не само от Барса, но и от други колоси - Реал Мадрид, Интер, Манчестър Юнайтед, Челси и Ливърпул.
Каталунците стигат най-далеч и предлагат на тийнейджъра договор за цели 10 години.
"Това явно е съвсем нормално нещо там. Предлагат на младите играчи дълги контракти заради начина, по който са структурирани. Различно е от договорите във Великобритания. Барса винаги ще има място в сърцето ми и много се възхищавам на клуба", категоричен е Босток.
Тогава Барселона даже му праща снимка с автограф от любимеца му Роналдиньо, а талантът е поласкан от отношението, но така и не подписва договора.
Решава да остане в Лондон и сред всички интересуващи се клубове избира Тотнъм - но трансферът не се разминава без скандал.
Спърс обявяват новото попълнение на сайта си, но от Кристъл Палас отричат да са постигнали договорка да продадат юношата си. Двата клуба така и не стигат до разбирателство за трансферната сума и накрая трибунал отсъжда Тотнъм да плати 700 хил. паунда за Босток.
А президентът на Палас Саймън Джордан обявява, че е толкова отвратен от Джон и от доведения му баща, че ще отмени сезонните карти на двамата за "Селхърст Парк".
Все пак сделката е приключена, но от там нататък нещата за Босток стават по-трудни.
Макар че му е лепнат етикетът "вундеркинд", той не успява да отговори на очакванията, а и тогава конкуренцията в полузащитата на Тотнъм е огромна с доказани имена като Лука Модрич, Рафаел ван дер Ваарт, Нико Кранчар, Джърмейн Дженас, Уилсън Паласиос и Том Хъдълстоун.
Затова Джон Босток записва едва четири мача за "шпорите", в Лига Европа и ФА Къп, но все пак настоява, че в тима е научил много и се е развил като футболист и човек.
"Много силно исках да отговоря на определението вундеркинд. Винаги съм живял като образцов професионалист, не съм излизал, не съм пил алкохол - исках да стана възможно най-добрият. Но когато толкова се опитваш да бъдеш нещо, което останалите искат да си, понякога губиш самия себе си", отчита Босток.
"Дебютирах на 16, станах най-младия играч по онова време в Лига Европа, играх с бъдещия носител на "Златната топка" Лука Модрич и с играчи като Гарет Бейл, но процесът беше болезнен заради това, което хората очакваха от мен".
"Тотнъм беше мястото, където се засили християнската ми вяра, тогава срещнах и бъдещата си съпруга. От днешна гледна точка го виждам като стратегически период в моя живот, който ми помогна да се оформя като човека, който съм днес".
The turn was unreal, the finish... out of this world! 😮💨
— Hull City (@HullCity) December 17, 2024
A screamer from John Bostock against the Swans in 2010 💥#hcafc | @CremelloCM pic.twitter.com/fFUKQvXCiG
Докато още е собственост на Тотнъм, Джон Босток е преотстъпван в Брентфорд, Хъл Сити, Шефилд Уензди, Суиндън и ФК Торонто с цел да натрупа някакъв игрови опит.
Но макар че има отделни проблясъци и смята, че никъде не си е загубил времето, полузащитникът не успява да остави някакви трайни впечатления.
Босток отчита, че едва след като напуска, в Тотнъм започват да дават шанс на някои младоци като Хари Кейн и Андрос Таунсенд.
Впоследствие той се превръща във футболен номад и е играл в общо 16 клуба в пет различни страни, включително Белгия, Франция, Канада и Турция.
Запазва обаче позитивизма си и не приема своята футболна кариера за даденост.
"Благодарен съм, че играх на толкова места, въпреки че едва ли бих избрал такъв път в началото на кариерата си. Играх на пълни стадиони в Турция (за Бурсаспор), във финални плейофи в Белгия, на "Парк де Пренс" срещу невероятни противници".
"Запознал съм се с култури, които са изкарвали мен и жена ми от комфортната ни зона и са ме направили по-завършен човек", допълва Босток.
Футболистът има и допълнителна причина да гледа с различна перспектива на спортната си кариера.
През 2017 г. той се разминава на косъм от смъртта, докато играе за Ланс във Франция.
Получил разрешение да отпътува у дома за Англия след мач в Париж, Джон е замесен в ужасна автомобилна катастрофа и по чудо оцелява.
Пиян шофьор кара в насрещното с двойно по-голяма от разрешената скорост и удря челно колата на Босток с над 110 км/ч.
Виновникът за катастрофата умира, но Босток някак се разминава - и то без драскотина.
"Когато си толкова близо до смъртта, това ти отваря очите. По Божията воля все още съм тук. Много съм благодарен, че пътувах сам в колата", разказва играчът.
От 2019 г. насам е обратно в Англия и сменя още няколко клуба в родината си.
С Нотс Каунти постига промоция за Втора лига след дузпи във финалния плейоф на "Уембли" - и го счита за един от най-ценните моменти в кариерата си.
От лятото на тази година е в Солихъл Муурс в петото ниво на английския футбол и отчита добрите страни на отборите и лигите с по-скромни възможности.
Босток е щастлив, че в Националната лига има обещаващи млади таланти, получаващи игрови минути, а мениджърите опитват да налагат модерен стил на игра.
32-годишният полузащитник все още обича професията си и не планира да спира да играе, но развива и интересите си извън футбола - притежава собствена марка облекла и ръководи християнска общност сред футболистите в Англия.
Останал далеч от звездната слава на терена и от блясъка на Барселона и другите грандове, Джон Босток уверява, че не изпитва някакво съжаление за случилото се с него.
Както толкова много други таланти, той не оправдава някои първоначални очаквания - но това не му пречи днес да се чувства щастлив и пълноценен.
