Във вторник беше официализирано назначаването на Майкъл Едуардс като шеф на футболните операции във Fenway Sports Group - собствениците на Ливърпул.
Но знаковото назначение не беше съпроводено нито с пресконференция, пълна с любопитни репортери, нито дори с новина в сайта на клуба или публикация в социалните мрежи. За човек като Едуардс това е типично и който го познава, няма как да е изненадан.
Говорим за една от най-тихите и "сенчести" фигури в големия футбол. За човек, който страни от всякакво медийно внимание, никога не е говорил пред пресата и рядко се е появявал на каквито и да е публични събития.
Феновете на Ливърпул обаче са напълно наясно с огромния му принос за успехите през последните години, постигнати под диригентската палка на Юрген Клоп и със сформирания до голяма степен благодарение на Едуардс състав.
Без да търси каквато и да е популярност, Майкъл Едуардс си беше създал голямо име като спортен директор на Ливърпул, преди да напусне поста по собствено желание.
Сега от FSG го убедиха да се върне и му дадоха още по-отговорна роля, а той определено е най-важното попълнение на "Анфийлд" през тази година (а може би и за години напред).
Предстоящото напускане на Клоп означава, че именно Едуардс ще трябва да избере достойния наследник на мениджъра, когото навремето назначи в Ливърпул. И ако съдим по досегашната биография на ръководителя, той рядко прави грешки при взимането на големите решения.
Затова и публиката вече може да гледа с доста по-големи надежди към бъдещето на любимия клуб, пък макар и без Клоп в него.
Едуардс се присъедини към мърсисайдци още през 2011 г. като шеф на отдела за анализи и прекара нелеки първи години. Един злобен материал в пресата даже го беше подиграл, поставяйки му етикета "лаптоп гуру".
След уволнението на Брендън Роджърс се появиха обвинения, че Майкъл Едуардс по някакъв начин е скроил номер на мениджъра. Тогава Едуардс вече беше повишен в технически директор и както стана ясно, именно той е настоял пред собствениците за назначението на Клоп, вместо на Карло Анчелоти или Еди Хау.
Впоследствие, за отличното разбирателство между германеца и неговия пряк шеф се носеха легенди и съвсем логично изглеждаше прехвърлянето на Едуардс на поста спортен директор през ноември 2016 г.
"Майкъл със сигурност е правилният човек за позицията. Той притежава знанията, експертизата и характера, за да процъфтява в тази роля", заяви тогава Клоп и се оказа напълно прав.
Докато двамата работеха врата срещу врата, треньорът разказваше, че понякога са имали спорове относно решенията по селекцията, но са приключвали всяка дискусия на едно и също мнение.
Сходните им гледни точки за футбола изиграха голяма роля за това всичко в Ливърпул да проработи толкова добре.
А ако Майкъл Едуардс нямаше толкова впечатляващ усет за играчи, на "Анфийлд" едва ли щяха да пристигнат Роберто Фирмино, Анди Робъртсън, Мохамед Салах, Върджил ван Дайк, Садио Мане, Фабиньо и Алисон Бекер.
Именно директорът е отворил очите на Клоп за огромния потенциал на Робъртсън (тогава скромен ляв бек в Хъл Сити) и го е убедил, че Салах е по-добра опция от Юлиан Бранд.
Не само покупките, но и продажбите на Ливърпул при Едуардс бяха свидетелство за неговата управленска мъдрост.
Известно е, че клубът няма ресурсите на притежавания от Абу Даби Манчестър Сити, нито на комерсиалния колос Манчестър Юнайтед или на клуб като Челси, където също се наливат огромни средства.
При Ливърпул финансовата дисциплина винаги остава основен приоритет и Едуардс направи чудеса в това отношение.
Привличането на Алисон и Ван Дайк преобрази отбора, но то нямаше да е възможно, ако преди това Филипе Коутиньо не беше продаден на Барселона за цели 105 млн. паунда.
Много други играчи като Кристиан Бентеке, Мамаду Сако, Джо Алън, Доминик Соланке, Дани Уорд, Дани Ингс и Рафаел Камачо бяха продадени за добри суми, повечето над реалната им стойност.
Днес ще срещнете мнения, че Майкъл Едуардс е бил вторият най-важен фактор след Клоп за постигнатото през изминалите девет години.
Въпросът обаче е дали директорът е способен да продължи в същия дух с друг мениджър и да достигне до нови подобни успехи. През 2015 г. Едуардс беше наясно какво получава в лицето на Клоп и затова държеше толкова много на назначаването му.
Тогава Клоп вече беше постигнал успехи в Европа, беше доказал, че може да побеждава съперници с по-големи бюджети и да извлича максимума от футболистите на свое разположение.
Нямаше как Ливърпул да се надява на по-добър мениджър, който разбира така добре, клуба, града, футболните традиции, и същевременно е в състояние да реализира на 100% визията си и да вдъхнови всички наоколо да му повярват безрезервно.
И през този сезон виждаме какво дава на Ливърпул ефектът "Клоп", но това причинява и все по-големи притеснения относно бъдещия треньор.
Кой би искал да влезе в обувките на фигура като германеца веднага след неговата ера и кой би могъл да оправдае създалите се очаквания на мениджърския пост оттук нататък?
Ако някой може да открои правилния човек за задачата, това е именно Майкъл Едуардс, отчаяно желан от Манчестър Юнайтед и Челси преди да избере да се завърне на "Анфийлд".
Не че всичко е вървяло безметежно при миналия престой на Едуардс.
Неговата откровеност му е причинявала проблеми, и то не само със споменатия Брендън Роджърс.
Не е тайна, че Едуардс и Клоп вече не бяха толкова близки, когато през 2022 г. англичанинът избра да не продължава договора си с "червените".
За Едуардс това няма как да не е било трудно решение и той прибегна до твърде необичайния за него ход да направи публично изявление - макар и само чрез отворено писмо.
"Всички хубави неща си имат край", написа тогава директорът и не пропусна да открои приноса на Клоп.
"Да бъдеш мениджър на Ливърпул е може би по-трудно от това да играеш за тима (фланелката, както казват, тежи много), но той даде толкова радост на феновете и утвърди толкова много от историческите ценности, че ще остане в историята като един от най-великите мениджъри", категоричен беше Едуардс.
Но тогавашните слухове гласяха, че Клоп е настоявал да има повече контрол върху трансферните решения, а Едуардс е бил категорично против удължаването на договора на Джордан Хендерсън.
Директорът е имал опасения, че средната възраст на състава е започнала твърде много да се качва и днес можем да потвърдим, че е бил прав. Оттогава обаче се осъществиха куп сполучливи трансфери и ситуацията вече е друга.
Завръщайки се на работа, Едуардс ще завари солидна основа и един изключителен състав, изграден от Клоп, но това не означава, че на FSG им е било лесно да убедят директора да се върне.
Решаващ за съгласието му се е оказал проектът за прибавянето на още един футболен клуб към портфолиото на FSG.
Едуардс ще контролира футболните въпроси не само в Ливърпул, но и в бъдещия клуб-филиал, където ще се подготвят и обиграват таланти. А разбира се, най-способните сред тях ще бъдат взимани на "Анфийлд".
Англичанинът ще има повече контрол от всякога върху Ливърпул, а вече се смята за сигурно и назначаването на приближения му Ричард Хюз за спортен директор.
Доста по-трудно ще е ангажирането на считания за най-желан мениджър Чаби Алонсо, но когато клубът разполага с правилните ръководители, шансовете за бъдещи успехи остават значителни.
Загубата на Юрген Клоп няма как да не е тежък удар. Но дотук планът на Ливърпул за живота след германеца върви отлично - и има защо привържениците да бъдат обнадеждени.
