Потърсете "Майкъл Едуардс" в Wikipedia и сред всички резултати ще намерите: бивш защитник на Нотс Каунти; австралийски филмов композитор; пионер в арт терапията; двама бейзболисти от MLB; британски експерт по парфюмите.
Но няма да намерите спортния директор на Ливърпул.
Това е показателно за липсата на публичност и цялата мистерия около един от архитектите в трансформацията на Ливърпул през последните години. Да, директорът на спорта, при когото Ливърпул стана шампион на Европа и си извоюва титлата на Англия (макар COVID-19 да спря похода към върха във Висшата лига), няма дори страница в Wikipedia. Той никога не говори пред пресата, рядко въобще се появява на публични прояви, но е осъществил трансферите на футболисти като Мохамед Салах, Садио Мане, Роберто Фирмино, Анди Робъртсън, Джорджиньо Вайналдум, Фабиньо, Алисон и Върджил ван Дайк.
Кой е този тих човек, който стои зад Юрген Клоп и успя без да влиза под светлината на прожекторите да се превърне в една от най-влиятелните фигури в английския футбол?
40-годишният Едуардс е започнал като анализатор в Портсмут и е прекарал две години в Тотнъм, преди да бъде привлечен в Ливърпул към края на 2011 г. от тогавашния футболен директор Деймиън Комоли. Откакто е на "Анфийлд", той е сменил няколко длъжности преди да се издигне и е изпълнявал функции на шеф на анализаторския отдел и технически директор. Отнело му пет години, но от ноември 2016-а Майкъл Едуардс е в ролята на спортен директор и се радва на огромно доверие от мениджъра Юрген Клоп.
Впрочем, когато Едуардс беше назначен на поста, Клоп говори публично за голямото разбирателство между двамата, но подчерта, че като треньор продължава да има последната дума по трансферите. "Имаме много добра връзка", потвърди Клоп и миналата година. "Той е много внимателен и сериозен човек. Нямаме еднакво мнение всеки път от първата секунда на разговорите, но общо взето всички тях ги завършваме с уеднаквени позиции".
Едуардс има око за футболисти и това го е превърнало в един от най-уважаваните хора в йерархията на "Анфийлд". Но преди да започне да набелязва играчи, той самият е мечтал да бъде такъв.
Роден в Саутхемптън, Майкъл е играл футбол на регионално ниво и се е изявявал като работлив десен бек при юношите на третодивизионния Питърбъро Юнайтед в средата на 90-те.
"Беше добър играч", спомня си съотборникът му в Питърбъро Саймън Уилсън. "Беше много издръжлив и силен психически. Беше пръв при бяганията, пръв при програмата си във фитнеса и правеше всичко, каквото се иска от него. Възприемахме го малко за зубрач, но вероятно беше и мечта за всеки треньор".
Други негови колеги от онзи период го помнят като доста зрял за годините си и с изразено чувство за хумор, с което станал популярен член на отбора. Майкъл Едуардс обаче бил освободен от Питърбъро през март 1997 г., без изобщо да играе за първия тим, и така и не се приближил повече до мечтата да стане професионален футболист.
Вече обаче имало признаци, че го очаква друга кариера в играта, защото проявявал тактически познания и отлично разбиране за футбола.
Проявявал интерес и към компютрите и информационните технологии. Едуардс завършил висше по бизнес мениджмънт и информатика в Шефийлд, после преподавал информационни технологии в гимназия в Питърбъро, а през 2003 г. бил нает от Портсмут за ролята на Prozone анализатор.
Prozone, една от компаниите пионери в анализа на данни, все още се намирала в съвсем начален стадий. Анализаторите на фирмата, базирани в един склад в Лийдс, записвали футболни мачове и после педантично обработвали данни от тях, които да бъдат използвани за обективен анализ на представянето на даден отбор. За онзи период в началото на 2000-те подходът бил революционен.
Бари Макнийл, тогавашният мениджър по развитие на бизнеса в Prozone, търсел как да пласира анализатори от компанията в професионални клубове из Англия. Запознал се с Едуардс покрай Саймън Уилсън и веднага го пратил в Портсмут.
Там ролята на Едуардс била едновременно да анализира представянето на първия отбор, да прави презентации за тактиките на бъдещите съперници и да оценява потенциални трансферни цели.
Помощник-треньорът на отбора Джим Смит вече бил станал първият мениджър в Англия, който използва Prozone през времето си в Дарби, но на старши треньора Хари Реднап му отнело повечко време да възприеме технологията. В първите дни на Едуардс, Реднап му се обадил да се оплаче, че поставил едно компактдиск с данни за футболист в CD плейъра на колата си и не можел да разбере защо не може да възпроизведе нищо.
Както мениджърът, така и играчите на Портсмут не били виждали подобни анализи, но се заинтригували от тях. Футболисти като Дейвид Джеймс, Питър Крауч и Ричард Хюз ходели с ентусиазъм в офиса на Едуардс в понеделниците, за да научат подробно как са се представили според статистиките от уикенда.
"Много хора с подобни роли в клубовете нямаха минало на футболисти и понякога трудно се вписваха в атмосферата на един футболен клуб", обяснява Хюз. "Но с Майкъл беше различно, той беше играл футбол, освен това имаше мнение и не го криеше. Имаше страхотно чувство за хумор и не се притесняваше да каже на мен и даже на по-именитите ми съотборници, че според статистиките сме играли скапано през уикенда. Той беше първият човек с точно такава длъжност, който срещах в кариерата си".
Портсмут постигна исторически успех през втория период на Хари Реднап (който отиде в Саутхемптън през 2004-а, но се върна само година по-късно), като записа девето и осмо място във Висшата лига и спечели Купата на Англия през 2008 г.
Макар че Майкъл Едуардс оставаше напълно неизвестен извън клуба, в очите на играчите е бил с основен принос за големия прогрес в играта.
"Когато ми предстоеше мач, в петък следобед го разпитвах какво може да ми каже за противниците, срещу които ще се изправя и дали може да ми даде информация, която щеше да ми помогне на другия ден", разкрива още Ричард Хюз. "Това е въпрос, който би трябвало да зададеш на треньор или мениджър, но Майкъл имаше уважението ни и го третирахме като някой, чието мнение си заслужава да поискаш".
Реднап премина в Тотнъм през октомври 2008 г. и година по-късно Едуардс го е последвал, за да поеме ролята на главен анализатор. Колега на Майкъл в Спърс си го спомня като футболен маниак със силно изразена позиция, която умеел да защитава при спор.
През 2010-а Деймиън Комоли, който беше прекарал три години в Тотнъм преди пристигането на Реднап, беше назначен за футболен директор на Ливърпул от новите американски собственици от Fenway Sports Group (FSG).
След една година той успя да отмъкне Едуардс от Спърс, за да въведе нов, модерен подход на "Анфийлд", базиран на данни и анализи.
Този подход беше в съзвучие с управлението на FSG в бейзболния Бостън Ред Сокс.
"Поразява те с интелекта си", каза Комоли относно Майкъл Едуардс пред Independent миналата година. "Харесва ми, че е готов да се опълчи на общоприетото мнение, също като Били Бийн (бейзболния ръководител, способен да сглобява боеспособни състави с минимум средства и новаторски анализи, който беше изигран от Брад Пит в холивудския филм "Кешбол", б.р.)".
Натоварен със задачата да промени из основи цялата система на Ливърпул за използване на анализи на данни, Едуардс прекара трудни първи години в клуба. Като част от силно критикувания трансферен комитет на "мърсисайдци", Едуардс беше сред държаните отговорни от феновете за попълнения като Яго Аспас, Лазар Маркович и Кристиан Бентеке.
Не е липсвало и напрежение между него и мениджъра Брендън Роджърс, който смяташе, че само той трябва да носи отговорността за футболната стратегия на клуба. "Считам, че мениджърът е техническият директор", беше казал Роджърс.
Но Юрген Клоп замени северноирландеца през есента на 2015-а и от самото начало не се притесняваше да работи с технически директор. Все пак Клопо беше постигнал голям успех със сходна структура в Борусия Дортмунд.
"Майкъл по някакъв начин е показателен за много футболни хора от ново поколение и мисля, че като цяло хората са окуражени от издигането му", казва бившият колега на Едуардс в Prozone Макнийл. "Той показа, че можеш да стигнеш до такава лидерска позиция с правилното образование и умения, вместо чрез присъщия на футбола непотизъм".
Едуардс, който е женен с две деца, е допринесъл за интегрирането на много по-аналитично мислене при взимането на решенията в Ливърпул. Днес офисът му се намира директно срещу този на Клоп в клубната база "Мелууд" и германецът често може да бъде видян на дивана при спортния директор да дискутира текущите дела в Ливърпул.
Майкъл Едуардс може по-често да бъде забелязан с дънки и маратонки, отколкото с костюм и вратовръзка. Той избягва медиите, защото магнетичният Клоп е напълно достатъчен като говорител на Ливърпул, а Едуардс предпочита да не говори открито за своята длъжност и задачи.
Така скришом за широката публика, но стъпка по стъпка, той преобърна клуба по впечатляващ начин, помогна за устойчивото развитие година след година и няма как да не бъде оценен от всички, работещи в Ливърпул.
Едуардс наистина работи в сянка, но плодовете на труда му са на преден план за целия футболен свят. И макар че от него няма и следа в Wikipedia, той оставя ярка диря точно там, където има значение.
