Те вече са шампиони, извоюваха титлата си рекордните седем кръга преди края на Висшата лига и са на път да завършат с рекорден брой точки.
Но никой отбор не е съвършен. И в Ливърпул го осъзнават.
Ако Юрген Клоп и играчите му си позволят да стоят на едно място, бързо ще бъдат настигнати от неуморната конкуренция на Острова. Как обаче да подобриш тази невероятна машина, каквато представлява Ливърпул в момента?
"Това не е финалната точка от пътуването ни", побърза да уточни Клоп след триумфа. "Това е просто момент като финала в Шампионската лига миналата година. От този момент продължаваш напред и така ще направим и този път".
Футболистите също изглеждат гладни за повече успехи и постижения още през този сезон, а медиите вече говорят за възможността Ливърпул да установи трайна хегемония като през 70-те и 80-те.
Но какво да предприемат в клуба, за да продължи възходът?
Най-очевидният отговор е, че съставът трябва да се разшири, за да позволява на Клоп повече ротации.
В последните години в клуба работят страхотно по физическата издръжливост на играчите и се радват и на необходимата доза късмет, за да не бъдат затруднявани от твърде тежки контузии на основните фигури.
От няколко сезона обаче водещите футболисти не са получавали кой знае каква почивка. В средата на терена има достатъчно дълбочина, за да могат да бъдат ротирани Наби Кейта, Джорджиньо Вайналдум и Алекс Окслейд-Чембърлейн без особени грижи, но в останалите звена вариантите са доста по-малко.
Например, в деветте мача, в които Клоп беше принуден да прибегне до често критикувания Деян Ловрен в защита, Ливърпул получи средно по 1.2 гола на мач - в сравнение с 0.5 гола без хърватина.
А когато невероятно креативните бекове Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън ги няма, средният брой отбелязани голове пада с близо една четвърт.
В атака Ливърпул се радва на най-голямо щастие, защото титулярното трио почти неизменно е на линия.
От началото на сезон 2017/18, Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане са изпуснали само 25 от общо 321 мача.
Тяхното физическо ниво е удивително, предвид ангажиментите им и с националните отбори на Световното първенство, Копа Америка и Купата на африканските нации. Ливърпул обаче не може да си позволи да разчита изцяло на тяхното постоянство.
"Отборът се нуждае от нещо повече от Дивок Ориги като резерва на нападателното трио, когато някой от титулярите го няма. Ливърпул трябва да инвестира, за да се задържи там, където е", смята бившият бранител на тима и настоящ футболен анализатор Джейми Карагър.
Съгласен е и Греъм Сунес, носител на пет шампионски титли с "червените" между 1979 и 1984 г.
"Когато по мое време бяхме доминиращият отбор, всяко лято се харчеха пари и се водеха нови играчи. Така го правим в Ливърпул. Сещам се за Фабиньо и Анди Робъртсън - сега се взимат играчи, за които не е нужно да се адаптират веднага и да правят мигновено впечатление, а това е голямо удобство".
На още една позиция Ливърпул страда през последните години. Необходим е по-сигурен втори вратар за случаите, когато Алисон е извън игра.
Този сезон лятното попълнение Адриан изглеждаше способен до един момент, но грешките му зачестиха и даже в Шампионската лига изиграха основна роля за отпадането на "мърсисайдци". Затова ръководството има сложната задача да намери достатъчно класен страж, който е съгласен да бъде резерва на Алисон.
Говорейки за подобряване и развитие, през следващия сезон Ливърпул най-вероятно ще се стреми към едно постижение, което този път му убягна: да остане непобеден.
Това е логична цeл за състав, който е изпуснал само 7 т. за цял сезон до момента.
Клоп и футболистите му сигурно тепърва ще се връщат към онази странна загуба с 0:3 от Уотфорд през февруари, а сравненията между тях и Непобедимите от Арсенал няма скоро да престанат.
Ливърпул изкара 13 месеца без шампионатна загуба, но все още не го е постигнал в рамките на цял един сезон.
Извън поражението от Уотфорд е трудно да се отправят каквито и да е забележки към отбор, който е спечелил 28 от 31 двубоя в първенство като Висшата лига.
Но ако се вгледаме по-внимателно в мачовете, "червените" все още срещат проблеми да преодоляват дълбока защита.
Това беше нещо, на което специалистите обърнаха внимание още през октомври, когато Ливърпул загуби първите си точки от кампанията при 1:1 срещу Манчестър Юнайтед.
Тогава петимата защитници на Оле Гунар Солскяер успяха да спрат атаките на очевидно по-класния съперник.
Клоп напълно осъзнава, че дълбоката защита представлява трудност за неговия отбор, но изтъква, че същото важи за всеки друг отбор по света.
"Сега сме различен тим от тогава [от октомври]. Но все още най-голямото предизвикателство за всеки един тим е да играе срещу дълбока защита. Бих казал, че №1 в света в този аспект е Манчестър Сити, но дори и те се затрудняват понякога, защото просто си е трудно", обясни Клоп наскоро.
"То е въпрос на това винаги да взимаш правилни решения, да вкараш противника в ситуация, която е неудобна за него, да използваш пространството зад последната линия възможно най-дълго, защото когато те се приберат, вече нямаш това пространство... Всички тези неща. Но вече сме съвсем различен отбор, развихме се много последните месеци и години".
Какво може да направи германецът и щабът му по този въпрос?
Причината Манчестър Сити да се справя толкова добре срещу дълбока защита са заплетените им комбинации при изграждането на атаките.
Не е тайна, че халфовата линия на "гражданите" е доста по-креативна от тази на Ливърпул и едва ли е случайно, че слуховете за това лято пращат нови полузащитници на "Анфийлд".
Сред спряганите имена е това на Тиаго Алкантара от Байерн Мюнхен.
Клоп със сигурност неведнъж е мислил по тези въпроси и със сигурност вече има визия за следващите стъпки от прогреса на Ливърпул. Сега, когато мениджърът се радва на по-голямо доверие от всякога, е идеалният период за избистряне на всички планове по продължаване на възхода.
