За отбор, който играе с такъв интензитет и който беше решен да сложи край на чакането по възможно най-бързия начин, Ливърпул определено си избра необичаен сезон за печелене на титла.
Машината за победи на Юрген Клоп най-сетне ще вдигне трофея на Премиър лийг, но през последните месеци научи истинската стойност на търпението.
Парадоксалното е, че отборът се превръща едновременно в най-ранния и най-късния шампион в историята: защото стана недостижим на върха цели 7 кръга преди края, само че чак на 25 юни.
Триумфът е постигнат при още доста забележителни обстоятелства, но най-силно впечатление прави централната фигура в него. Защото привържениците на Ливърпул не просто чакаха 30 години и не просто изтърпяха тези допълнителни 4 месеца, преди да започнат празненствата.
Те не очакваха само титлата, очакваха и своя истински месия след толкова много фалшиви пророци. Очакваха Юрген Клоп.
Собствениците от FSG получават достатъчно похвали за напредничавото си мислене, но в самия клуб си знаят, че единствено и само Клоп можеше да накара проекта да заработи както трябва и да донесе новата златна ера в историята на "червените".
Въпреки безапелационния сезон, който Ливърпул изигра, на моменти през миналата и през тази година изглеждаше, че щастливият финал никога няма да дойде. Досега Клоп беше постигнал толкова много с тези играчи, защото знаеше как да ги докара до емоционална ярост, но сега трябваше да ги успокоява.
Трябваше да вдъхва сигурност и на тях, и на феновете в периода, когато целият сезон беше обвит в неизвестност.
Проблемът с чакането в такава неизвестност е, че започват да се материализират призраци от миналото, появяват се забравени колебания. Върху играчите висеше товара на Ливърпул от провалите през 90-те, от пропуснатите шансове през 2009 и 2019 г., от болезнената 2014-а с подхлъзването на Стивън Джерард.
COVID-19 не спря Ливърпул, но засили усещането, че тази титла, също като миналата, е обвързана с голяма житейска трагедия.
Миналият шампионски трофей от 1990 беше дошъл след Хилзбъро - трагедията, която както признава великият бранител на отбора Стив Никъл, тотално промени начина, по който в Ливърпул гледат на самите себе си и на смисъла от победите.
2020 г. винаги ще бъде свързвана с кризата с коронавируса, но случилото се с Ливърпул е необходимият контрапункт. Защото малко неща радват толкова, колкото дълго чакана победа с такава значимост за един град и за подкрепящите "мърсисайдци" по целия свят.
Звездата на шампионите от 1990-а Джон Барнс си спомня, че при онази титла не е имало усещане, че някаква ера приключва. "Ние дори не празнувахме кой знае колко. Просто защото винаги я печелехме. "Да идва следващата". Такава беше нагласата ни и през 1991, дори през 1992... и после като дойде 1995-а започваш да се чудиш кога въобще ще дойде нова титла".
Така Ливърпул забрави как се става шампион и дълго не успяваше да се адаптира към модерните футболни времена.
Това трябваше да промени Клоп, когато пристигна през есента на 2015-а. Един ключов момент от оформянето на новия велик Ливърпул се случи през зимата на 2017 г., когато клубът отново изглеждаше в губеща позиция.
Звездата Филипе Коутиньо неизбежно щеше да напусне, както беше станало с Луис Суарес, Шаби Алонсо, Фернандо Торес и Хавиер Масчерано. Той щеше да печели трофеи другаде, а Ливърпул сякаш беше обречен вечно да се преизгражда и да започва отначало.
Клоп беше изживявал същото в Борусия Дортмунд и мнозина очакваха да стигне до задънена улица и на "Анфийлд". Тогава още се водеха дискусии дали мениджърът не е твърде предвидим, но реакцията му при напускането на Коутиньо и при изхвърлянето на Мамаду Сако промениха представите за него.
Вече беше очевидно колко адаптивен е германецът и как нищо не го спира да вземе правилните решения. Защото това бяха постъпки на човек, способен да бъде нещо повече от симпатичен губещ.
Началото беше продажбата на Коутиньо. Клоп направи всичко възможно да го убеди да остане, но после се зае да реорганизира отбора и да го направи много по-добър, отколкото би могъл да бъде с бразилеца в състава.
Както много от коментарите на Клоп от първите години, така и този за Коутиньо сега звучи пророчески:
"Преди за нас беше решение да му дадем топката и да разчитаме на него. Не, вече не искаме това. Ако не го правим, ще станем по-непредвидими".
Парите от Барселона за Коутиньо позволиха не само да бъде обновена атаката, но и да бъдат подсилени други звена. Малко по-късно, когато бяха привлечени Върджил ван Дайк и после Алисон, Ливърпул стана завършен тим, който разчита не само на атаката си.
Дадено беше началото на една от най-добрите победни серии, записвани от който и да е отбор. Преувеличено ли звучи? Едва ли, защото през последните две години Ливърпул печели средно по 2.65 точки на мач в първенство като Висшата лига.
От януари 2018 насам, "червените" достигнаха два финала в Шампионската лига, спечелиха единия от тях, а сега спечелиха и първенството, както и над 80% от всички свои мачове.
Това ниво на игра и резултати е нещо, което в този момент не може да бъде напълно осмислено и ще бъде анализирано много години напред във времето.
Наистина финансовата бездна във футбола между топ клубовете и всички останали позволява подобна доминация, позволява трупането на победи и рекорди. Но Ливърпул притежаваше финансовия потенциал и преди - просто не беше управляван достатъчно добре.
Пък и макар че Ливърпул е сред суперклубовете, той не разполага с богатството на Манчестър Сити или Манчестър Юнайтед. Именно фигурата на Клоп компенсира разликата, с него никой връх не изглежда твърде висок за изкачване.
Юрген направи точно каквото се беше зарекъл в онзи съдбоносен първи ден като мениджър на отбора. И не става въпрос само за обещанието, че ще спечели титла в рамките на четири сезона.
"Отборите ми трябва да играят на пълна газ и до краен предел във всеки един мач", обясни той, но добави и уточнение: "За да бъде успешен, човек трябва и да е достатъчно търпелив".
Сега в Ливърпул разбират значението на тези думи по-добре от всякога. Те отново знаят какво е нужно, за да бъдеш достоен за шампион.
