Бившият вратар на Манчестър Юнайтед Рой Керъл вече може да си позволи да говори откровено за тежките си битки с алкохолизма и депресията.
42-годишният северноирландец, който записа 46 мача за Юнайтед между 2001 и 2005 г., признава, че е станал зависим от алкохола и е ударил дъното по време на възстановяване от контузия.
Признава и че психологическите му проблеми са се отразили сериозно на футболната му кариера.
Керъл е преминал през рехабилитация в опит да се върне на правия път, но преди това е отблъснал най-близките си хора.
Сега Рой проявява смелостта да разкаже за цялото преживяване в официалния подкаст канал на Манчестър Юнайтед.
Вратарят споделя как докато отсъства от терена поради контузия, навиците му се променят в мрачна посока и алкохолът става част от ежедневието му. Той смята, че развиването на зависимост от алкохола е пряко следствие от нестабилното му душевно състояние - но след като затъва дълбоко, узнава които са истинските му приятели.
"Това беше депресия", признава Керъл. "Нека опитам да обясня. Правех едно и също всеки ден. Затъвах в тази дупка, която ставаше все по-голяма. Понеже бях контузен, дори не ходех на тренировки - бяха ми казали да си взема два месеца почивка. Така че ми стана навик, ставах около 10, пиех като се събудя, пиех по обяд, после и следобед".
"Жена ми и децата се прибираха, а аз бях депресиран, че не мога да правя нищо. Чувството беше ужасно".
"Нека се върнем и малко по-назад", продължава Керъл.
"Имах множество добри приятели, или по-скоро мислех, че имам и това беше големият проблем - беше през периода, когато играех в Уест Хем. После, когато стигнах дъното, разбрах кои са истинските ми приятели".
Рой Керъл беше част от състава на Северна Ирландия на Евро 2016, а през последните години спечели две титли в родината си като играч на Линфийлд.
Стражът има 45 срещи за националния си отбор, но кариерата му е безкрайна поредица от възходи и падения в 11 различни клубни тима.
По-важното за него е, че успява да пребори алкохолизма и да възстанови отношенията си със своето семейство след решаващ момент на катарзис и себеосъзнаване.
"Жена ми знаеше. Знаеше, че съм в лошо състояние, затова се съгласих да премина през рехабилитация. Реално жена ми и агентът ми ме пратиха на рехабилитация. За себе си не знаех колко съм зле всъщност в онзи момент. Първо казах, че няма да ходя и че не искам да ходя".
"После отидох, заради жена ми и агента ми. Просто исках да кажа, че ще го направя за тях. Всъщност в главата ми се въртеше друго, мислех си "Няма да спра пиенето".
"Бях на рехабилитация само 6 дни, излязох и спрях да пия една седмица. Пресата и всякакви журналисти ме причакваха пред къщи. След една седмица си тръгнаха и аз пак започнах да пия".
Тогава футболистът изцяло разбива семейството си и се отделя от него, но по-късно се осъзнава.
"Сам се отказах от алкохола, защото се събудих един ден, бях се разделил с жена си, бях се изнесъл от семейната къща, бях в апартамент в Лондон. Събудих се един ден, погледнах в огледалото и се запитах "Кой, по дяволите, съм аз?" Даже не можех да се позная в огледалото. Трябваше да се променя и накрая се върнах при жена си, умолявах я да ме вземе обратно".
"Тя не ме прие просто така изведнъж, но съм трезвен оттогава. Това беше преди 9 години и 11 месеца".
Въпреки че скоро ще навърши 43 години, северноирландецът изненадващо обяви, че се завръща във футбола, и то с благотворителна цел.
През новия сезон той ще играе в отбора на Миндуел, състезаващ се в Мид Ълстър лигата на Северна Ирландия, което е шестото ниво на тамошния футбол.
До преминаването му в Миндуел се стига заради контактите с бившия му съотборник от Манчестър Юнайтед и националния отбор Кийт Гилеспи, който също ще играе за аматьорите.
Клубът е съвсем нов и е създаден по време на изолацията заради коронавируса. Основната му задача обаче не е да се изкачва в класирането и да преследва промоция на по-горно ниво, а да събира пари за хора с ментални проблеми и да подобрява условията за живот в домовете за специални грижи.
"Често се правят благотворителни мачове за хора в нужда. Но тези хора трябва да получават нашата подкрепа постоянно. Затова сме се ангажирали да им помагаме редовно. Когато Кийт ми се обади, изобщо не се бях замислял, че каузата може да бъде постоянен ангажимент", обяснява Керъл.
Той беше сложил край на кариерата си през миналата година като играч на Линфийлд - но сега вижда възможността да подкрепи хора, които преминават през сходни проблеми на неговите.
И просто няма как да откаже.
