Бранко Зебец заслужава да бъде помнен като един от най-великите треньори на своята ера, но името му е сравнително слабо познато.
Роден в Загреб, бивша Югославия, той е същински тактически гений с удивителни идеи за футбола, който извежда Байерн Мюнхен до първата титла на клуба в Бундеслигата и 10 години по-късно сензационно повтаря този успех с Хамбургер.
Оказва значително влияние върху кариерите на редица суперзвезди, а Паул Брайтнер (един от четиримата, разписвали се в два финала на Световни първенства) го определя като най-добрия треньор, с когото е работил.
Историята на Бранко Зебец обаче е трагична. Той е сложна личност със суров характер, сам се определя като диктатор и в крайна сметка не успява да се пребори с личните си проблеми.
Подиграван е, че заспива на скамейката по време на мачове и че се появява пиян на пресконференции, където говори озадачаващи неща на журналистите. Приносът му за германския футбол и конкретно за издигането на Байерн до голяма сила в европейския футбол няма как да бъде отречен, но неговата кариера и неговият живот завършват преждевременно заради отчайващата му алкохолна зависимост.
Помнещите Зебец изтъкват и добрите му страни.
"Когато Байерн направи дубъл от титла и купа през 1969 г., постави началото на това, което е клубът днес", смята легендарният вратар на тима Сеп Майер. "Приносът на Зебец беше огромен. Той постави основите и изигра важна роля за превръщането на Байерн в топ клуб. Той беше най-добрият тактик".
Този конкретен триумф, първият дубъл в историята на Бундеслигата, се случва доста неочаквано.
В онези години Байерн не е сред водещите отбори. Баварците не са се борили за титла още от първия им шампионски трофей през 1932-а, преди основаването на Бундеслигата. Всичко обаче се променя с назначаването на млад и обещаващ хърватски наставник през лятото на 1968.
Тогава Бранко Зебец е на 39 и е препоръчан от предшественика си Златко Чайковски. Двамата са били ключови футболисти на Югославия през 50-те, като Зебец е извел националния си отбор с капитанската лента на Мондиал 1958.
Президентът Вилхелм Нойдекер вярва, че е необходим някой с голям характер, за да превърне Байерн в сериен победител, но в крайна сметка и той се изненадва от това колко силна личност се оказва треньорът.
Зебец внася бързи и решителни промени. Въвежда стил на игра с търпеливи пасове и задържане на топката, който "Кикер" определя като предшественик на тики-така.
Треньорът намира и точната позиция на Ханс-Георг Шварценбек и превръща левия бек в един от най-добрите централни защитници, позволявайки на Франц Бекенбауер да израсне покрай него.
За Бранко Зебец защитата е по-важна от атаката и затова неговият Байерн подхожда предпазливо в първенство, свикнало на доста открит футбол. Хърватинът обаче успява и да извлече най-доброто от Герд Мюлер и да превърне Бомбардира в голова машина с 30 гола в 30 шампионатни мача през 1968/69.
Така титлата е спечелена убедително с 8 т. преднина пред втория Аахен, а още по-удивителното е, че Зебец използва само 13 играчи през целия сезон.
За да могат основните фигури в състава му да издържат на такива натоварвания, физическата подготовка е ключова - а тренировките на специалиста са съсипващи.
Той подлага футболистите на безкрайно дълги бягания, дори на дълбок сняг. "Толкова е изтощително, че някои припадат", пише опитният журналист от "Кикер" Раймунд Хинко.
"Бранко беше инатлив, труден човек - абсолютно авторитарна фигура. Но в разговори можеше да бъде мил и чувствителен. Беше интроверт с тънка усмивка и хубаво чувство за хумор. Обичаше и алкохол: вино, бира, коняк, водка, ром", добавя Хинко.
В онези години мнозина треньори са склонни да посягат към чашката, затова сериозността на проблема при Зебец не става очевидна веднага.
По-лесно е да бъде осмиван, затова зад гърба му останалите създават прякора Фернет-Бранко - вдъхновен от италианската алкохолна марка "Фернет-Бранка".
Но Зебец страда от диабет и след като претърпява тежка операция на панкреаса през 1970-а, му се забранява да пие всякакъв алкохол.
Пристрастеността му обаче е разрушителна, тя е безмилостна болест, която околните не приемат достатъчно сериозно.
"Уважавахме го, независимо дали беше пиян или не", уверява Паул Брайтнер, играл под ръководството на треньора по-късно, към края на 70-те в Айнтрахт Брауншвайг.
"Имах късмета да работя с големи специалисти като Милян Милянич и Удо Лакет, но Зебец беше най-добрият. Други като Бекенбауер и Мюлер ще ви кажат същото. Бранко беше суров, но коректен и честен. Третираше всички еднакво и не правеше разлика между големите звезди и младите таланти. Може да беше диктатор, но добър диктатор".
"Беше непредвидим", продължава Брайтнер, "Понякога насрочваше двуразови тренировки, но ги отменяше и просто седяхме и пиехме кафе. Бранко беше различен. Нямаше друг като него, а аз обичам такива хора. Проблемите му бяха известни на всички и започнаха още в Байерн, но не беше наша работа да опитваме да му помогнем".
До уволнението на треньора от Байерн през 1970-а се стига не заради алкохола. Просто според клуба стилът му се оказва твърде деспотичен. Бранко държи да взима всички решения сам и това прави твърде трудна работата на президента Нойдекер и директора Роберт Шван.
Докато Байерн е на върха, шефовете търпят треньора, но се отървават от него при първия траен спад в резултатите през следващия сезон.
Борусия Мьонхенгладбах печели първата си титла за сметка на баварците, а впрочем тогава звездата на шампионите е Гюнтер Нецер - феноменалният играч, който много цени Бранко Зебец, макар никога да не е играл под негово ръководство.
Осем години по-късно Нецер става успешен спортен директор в Хамбургер и най-важното му решение е да назначи Зебец за треньор през лятото на 1978-а, когато клубът се намира в дълбока криза.
Хамбургер е завършил 10-и, на терена е дезорганизиран, а Кевин Кийгън - закупен само преди година от Ливърпул - е пред напускане.
Дотогава Зебец е прекарал периоди без особен успех в Щутгарт и Хайдук Сплит, но е превърнал новака в Бундеслигата Айнтрахт Брауншвайг в страшилище за по-големите клубове.
Както в Байерн, така и в Хамбургер приносът му е светкавичен и отборът печели за пръв път Бундеслигата в дебютния сезон на треньора. Кийгън вкарва 17 гола и печели "Златната топка" през 1978 и 1979 г.
Водещ полузащитник на онзи голям отбор е Феликс Магат, днес добре познат като ветеран в треньорството. "Тогава никой не знаеше накъде сме се запътили, някои дори се страхуваха, че ще изпаднем. И най-оптимистичните фенове не са се осмелявали да мислят за титлата", разказва Магат.
"Зебец беше главната причина за успеха ни. Победата беше единственият му приоритет и ни научи как да играем, за да я постигнем. Много беше интелигентен и превърна обикновен тим на средно ниво в един от най-добрите в Европа".
Тогава хърватинът не се е отказал от методите си и тренировките при него продължават да бъдат безмилостни.
"Тренировъчният ни комплекс беше колкото 4 футболни игрища", спомня си Джими Хардвиг, младият партньор на Магат в халфовата линия. "Зебец ни караше да правим 60 обиколки около комплекса на 35 градуса. Беше ужасно трудно, но знаехме, че физическата подготовка ще ни помогне да сме по-силен отбор. Той беше един от най-честните хора, които съм срещал. Макар че беше строг, беше като баща за мен, знаеше и да изслушва. Бранко беше героят на нашия триумф".
Във втората си година в Хамбург, Зебец за малко да изведе отбора до европейската купа.
Германският шампион надиграва Нотингам Форест на финала за КЕШ в Мадрид, но тимът на Брайън Клъф повежда рано и запазва мрежата си суха.
Клъф и Зебец са най-влиятелните треньори в Европа в онзи момент, но докато Клъф вдига КЕШ два пъти, големият европейски успех на хърватина си остава поразяващият разгром с 5:1 над Реал Мадрид в реванша от полуфиналите през онзи сезон.
Нещо още по-значимо се случва 4 дни по-рано, при госутването на Борусия Дортмунд в Бундеслигата.
Бранко Зебец не се появява, когато автобусът на Хамбургер потегля за Дортмунд, тъй като се е напил и успал. Когато се събужда, тръгва със своята кола за мача, но е спрян от полицаи, които отчитат 3.25 промила алкохол в кръвта му. Случва се хората да припадат, когато са толкова пияни.
Колата е конфискувана, но Зебец стига навреме до стадиона с такси и му е позволено да седне на скамейката за мача. Това се оказва грешка, тъй като кадрите как заспива по време на двубоя стават водеща новина в пресата.
Дотогава зависимостта на треньора някак е била скривана от публиката, но това става невъзможно оттук нататък. Хамбургер завършва сезона втори, на 2 т. зад Байерн Мюнхен и ситуацията съвсем се влошава.
През юли Зебец се появява напълно пиян на тренировка и клубът му отправя последно предупреждение.
Следващата изцепка на хърватина е през декември 1980-а, когато на пресконференцията след победа над Мюнхен 1860 отново е пиян и избутва Нецер настрана, за да вземе стола му.
Това вече е краят, договорът му е скъсан, а спортният директор е отчаян.
"Знаех за зависимостта на Зебец преди да го привлека, но не осъзнавах какво представлява тя", признава Нецер години по-късно. "Историята на Бранко ме трогна повече от всичко друго във футбола. Той беше прекрасен човек и затова болеше толкова много, че не можех да му помогна".
Близките на треньора наблюдават отчаяно как неговата кариера и неговият живот се разпадат. А талантите му са много - Зебец е брилянтен шахматист и е блестящ в изучаването на математика и физика. Той е способен да печели футболистите на своя страна и да ги заразява с победния си дух, но не съумява да пребори алкохолизма.
Не че се дава без битка. През 1981 г. поема Борусия Дортмунд, превръща ги в организиран отбор и въпреки скромния наличен потенциал, завършва шести. Феновете го обикват, но ръководството не желае да удължава едногодишния му договор заради невъзможните за пренебрегване проблеми с пиенето.
Бранко Зебец напуска последния си клуб в Германия Айнтрахт Франкфурт през октомври 1983-а. По време на загуба от Херта, наставникът не успява да остане буден на скамейката и проспива повечето от мача.
За да се избегне скандалът на пресконференцията след срещата, домакинът на отбора увива Зебец в килим и го изнася тайно от стадиона под носа на репортерите. Никой не забелязва как килимът е натоварен в автобуса.
Да, по този гротесков начин излиза от немския футбол човекът, чиито способности трябваше да го изведат до футболния връх.
Влиянието му във футбола обаче се усеща и до днес. Феликс Магат на свой ред се превръща в строг и взискателен треньор, поставящ акцент върху физическата подготовка, който печели две титли с Байерн и една сензационна с Волфсбург.
"Зебец е най-важният човек в кариерата ми и неговите идеи определено са положили основите за мен като треньор", признава Магат.
За съжаление, Бранко Зебец не става свидетел на треньорските успехи на своя възпитаник.
Хърватинът умира през 1988-а на 59 години, повален от единствения противник, от когото някога се е страхувал.
