Заслужава си да отбележим, че процесът срещу Манчестър Сити, който разтърси из основи футбола, никога нямаше да види бял свят без един самоук хакер на име Руи Пинто.
Именно той сподели над 70 милиона документа с германското списание Der Spiegel в началото на 2016 г. и това му действие кулминира в мащабното разследване Football Leaks две години по-късно.
А без тези разкрития изобщо нямаше да има ровене около Сити. Нито от УЕФА, нито от Висшата лига, нито от който и да е друг орган.
Просто нямаше да е налице никаква правна основа някой да го направи. И щяхме да имаме алтернативен прочит на историята, в който "гражданите" се сдобиват с нови собственици в лицето на Abu Dhabi United Group през 2009 г., харчат купища пари, трупат астрономически приходи и доминират футболно, докато спазват финансовите правила по всички правила.
Единственото изключение бе през 2014 г., когато клубът наруши Финансовия феърплей, но мина между капките, подписвайки споразумение.
Какъвто и да е крайният резултат от делото срещу Сити, без значение дали отборът ще бъде изваден от Висшата лига и шефовете му ще платят стотици милиони лири глоби, или по някакъв начин "гражданите" ще възкръснат от пепелта, това трябва да е огромен червен семафор за хората, които управляват футбола. Посланието е пределно ясно: играта се нуждае от по-стриктен контрол и много повече прозрачност.
Системата се провали
Като че ли никой здравомислещ човек не се съмнява, че Манчестър Сити е участвал в пълномащабна измама, докато системата не е успяла да я забележи и да реагира адекватно.
Сега въпросът е кои установени практики да послужат за тези контрол и прозрачност?
Европейските фенове на футбола по традиция сме свикнали да подценяваме някои от моделите в американския спорт, но има какво да се вземе от НФЛ, където информацията за заплати, спонсорски договори и други приходи се споделят не само с лигата, но и между самите отбори и асоциацията на играчите. Това създава едни здравословен самоконтрол и прави финансовите измами много по-трудни за осъществяване.
Във Висшата лига твърде много неща са строго пазена тайна под претекста "конкурентно преимущество" и клубовете разкриват възможно най-малко от законова гледна точка, сякаш са обикновени частни компании, а не обществени институции, представляващи най-популярния спорт на планетата.
Герой или просто един хаотичен хакер?
Всичко това ни връща към Руи Пинто, за когото е нормално да сме объркани в преценката си. Самият той се смята за герой, спасил футбола. В съда категорично заяви, че се възприема като разобличител, извадил наяве корупцията в играта. "Спортът, който толкова обичаме, е изгнил и е време да се каже "стоп", категоричен е той.
И ако приемем, че всичко е било план, подходът му за неговото осъществяване беше изключително хаотичен и несистематизиран. Пинто просто публикува десетки милиони документи онлайн без подбор, без по-задълбочен анализ.
Част от тях наистина разкриха огромни нарушения (Манчестър Сити) и схеми за нерегламентирана собственост върху играчи (като компанията Doyen Sports), както и укриване на данъци от фигури като Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Жозе Моуриньо, Лука Модрич и др.
Имаше и документи, съдържащи интересни и важни разкрития, като факта, че заговорът за създаването на Суперлигата е датирал още от 2016 г., или че Пари Сен Жермен е използвал етнически критерии при скаутинга на млади играчи.
Други разкрития бяха просто футболни куриози. Така например стана ясно, че Ливърпул е заложил бонус от 1 милион паунда в договора на Марио Балотели, ако той не бъде изгонен повече от два пъти за един сезон. Разбра се също, че персоналът на Кристиано Роналдо, включително чистачки, готвачи и шофьори, е трябвало да подписва споразумение за конфиденциалност, забраняващо им да разкриват каквото и да било за личния му живот до 70 години след неговата смърт.
Публична тайна стана и фактът, че Роналдо е получил 1.1 милиона евро от саудитска телекомуникационна компания за 4-часова фотосесия, пет фланелки с автограф и два поста в социалните мрежи. Разкри се и че Реал Мадрид умишлено е спестил на света реалната цена на Гарет Бейл, за да може Роналдо, чийто трансфер в действително бе малко по-евтин, да продължи да вярва, че е най-скъпият футболист в историята.
В огромната си част обаче планината от изтекли документи нямаше никаква стойност.
Солената цена, която плати хакерът
Има два други фактора, които хвърлят сериозна сянка върху работата на Пинто. Първият е опитът му за изнудване на Doyen Sports през 2015 г. Съдът в Лисабон го призна за виновен през 2023 г. и му даде 4-годишна условна присъда, след като се установи, че е се свързал с изпълнителния директор на компанията и е поискал половин милион евро, за да не публикува хакнатите документи. Пинто винаги е твърдял, че е невинен и просто е искал да "провери" автентичността им, но магистратите решиха друго.
Вторият проблем е, че все още не е напълно ясно как той е сдобил с тези масиви от данни - дали го е направил по поръчка на някого, или е действал сам. Версията му се променяше през годините, като първоначално твърдеше, че документите са му били дадени, а по-късно призна, че лично е хакнал част от жертвите. Тук нещата стават още по-мътни. Doyen Sports очевидно бяха хакнати, както и Сити. Огромният мащаб и разнообразието на документите обаче подсказват, че Пинто или е гениален хакер, или зад гърба му е имало цяла организация.
Следва да се отбележи, че той пострада сериозно заради своите действия, прекарвайки няколко години в укриване в Унгария, откъдето бе екстрадиран в Португалия през 2019-а. Навлече си врагове по целия свят, вече има съдебно минало и твърди, че е получавал множество смъртни заплахи. Опасността бе достатъчно реална, за да може португалското правителство да го постави в програма за защитени свидетели, чийто срок изтича в събота, 10 октомври. Самият Пинто съобщи в социалните си мрежи, че започва да събира дарения, за да покрива разходите си за охрана.
Ако има нещо позитивно, което да произлезе от цялата тази сага, то не е само, че сгафилите ще трябва да си понесат кръста, а и че се отваря рядък шанс футболът да се регулира по-добре.
Логично е да се допусне, че Руи Пинто не е бил воден изцяло от безкористни цели за спасяването на "гниещия" Цар Футбол, но действията му доведоха до надежда за коренна промяна в най-обичаната игра.
