Да играеш за Ал Сад в Катар може да не звучи като възможно най-бляскавия край на една кариера - но бившият играч на Арсенал Санти Касорла се наслаждава на всеки един момент от своята приказка в Близкия Изток.
И очевидно всякаквите изпитания в кариерата му са неспособни да го спрат.
Ако трябва да посочим най-жестоките удари, които футболът понесе заради COVID-19, Евро 2020 ще е някъде в челото. УЕФА все още планира да проведе турнира през идното лято и даже да запази името му, тъй като всички промоционални стоки, брандирани с числото 2020, чакат да бъдат извадени от складовете.
Но каквото и да се случи през юни 2021 г., то ще е доста различно от онова Европейско първенство, което ни беше обещано преди.
Най-малкото, всеки от участващите футболисти ще е с година по-стар, отколкото беше през това лято. И ако за изгряващи таланти като Кай Хаверц, Килиан Мбапе или Жоао Феликс това е добра новина, какво да кажем за ветераните, за които шампионатът щеше да е последен шанс за слава с националния тим?
Венсан Компани може би щеше да изведе Белгия на Европейското тази година, но прекрати кариерата си през август. Иван Ракитич, записал 106 мача за Хърватия, наскоро обяви, че повече няма да играе за националния си отбор, както и защитникът на Германия Йонас Хектор.
Но вероятно най-разочароващият обрат настъпи при Санти Касорла, испанския маестро в полузащитата.
След като близо две години беше контузен и претърпя редица ужасяващи операции като играч на Арсенал, за да спаси крака си, той изживя невероятен ренесанс в обичния си Виляреал през сезон 2018/19.
На 34 години Касорла някак успя да качи още нивото си през 2019/20 и да се пребори за завръщане в националния тим след почти 4-годишна пауза.
"Наясно съм с възрастта си и с играчите, които са тук", беше казал той през февруари 2020. "Но да, вярно е, че се развълнувах изключително много от възможността да бъда на Евро 2020."
"Това беше нещо, на което бях спрял да се надявам, когато се завърнах към футбола. Дори в деня, когато ме викнаха отново в националния, знаех, че това е награда за мен и нямах големи надежди да се задържа в отбора. Но продължих да играя за Виляреал и националните треньори имат вяра в мен, което ме ентусиазира".
Тогава обаче дойде COVID и съсипа всичко.
А съдбата вече беше поставила предостатъчно изпитания на този великолепен плеймейкър, върху когото тегнеше една от най-страшните контузии, виждани някога във великата игра.
Касорла изкара 636 дни без да изиграе нито минута футбол. Дни, в които той трябваше да се справя с физическата болка, с вероятността никога повече да не излезе на терена, и даже със заплахата повече да не проходи.
"Казаха ми, че трябва да съм доволен, ако отново мога да ходя", беше признал футболистът. "Видяха, че съм развил огромна инфекция, която е увредила дори калция по костта и която е изяла част от ахилесовото сухожилие. Липсваха осем сантиметра от него!"
Последваха цели 10 тежки операции и присаждане на кожа от ръката му, на която беше татуирано името на неговата дъщеря. Касорла трябваше да спаси крака си, но изглеждаше, че с кариерата му е свършено.
Двете години яростна борба за завръщане не го сломиха. Той не получи шанса да се сбогува с Арсенал както му се искаше - на терена, но невероятно доверие му оказа Виляреал.
Този клуб го привлече за трети път, и то далеч не само от сантименти, а защото знаеше, че Санти е от този тип играчи, чиито качества няма как да изчезнат с напредването на годините.
Магическото докосване, въображението и визията за играта, изкусното боравене и с двата крака са константни величини при Касорла. Двете години извън терените не са достатъчни да спрат такъв талант.
И той наистина се завърна, не просто за да обере аплодисментите за уникалната си воля, а за да заблести отново в Ла Лига. През първия си сезон след завръщането постигна 4 гола и 10 асистенции за "жълтата подводница".
Представянето му беше впечатляващо и в Лига Европа, където Виляреал достигна до четвъртфиналите, а Касорла беше обявен за играч №1 на кампанията. Така отново получи шанс за изява и в националния отбор.
Преминал през целия кошмар и през възраждането след него, нямаше как пандемията да го откаже.
Така стигаме до лятото на тази година, когато испанското първенство продължи след принудителната пауза и Касорла отново беше сред звездите в него.
Халфът запази формата си и записа 3 гола и 4 асистенции за финалните 11 мача от сезона, а Виляреал отново успя да се класира за Лига Европа.
Това обаче се оказаха последните мачове на Санти за клуба.
На 19 юли, 8 дни след първоначалната дата за финал на Евро 2020, полузащитникът беше изпратен с шпалир в последния си двубой, победа с 4:0 над Ейбар.
Вече навършил 35 години, очакванията бяха той да се откаже. Говореше се, че Микел Артета му е предложил треньорски пост в Арсенал, а привържениците на "артилеристите" започнаха да мечтаят как футболисти като Гранит Джака ще получат така нужните им уроци от маестрото.
Но Санти Касорла още веднъж беше готов да опровергае очакванията, защото плановете му бяха други.
Ден след финалния двубой в Испания, Санти прие офертата на много по-титулуван свой сънародник: легендата на Барселона Шави Ернандес.
Като старши треньор на Ал Сад, Шави реши да привлече добре познатия си Касорла, с когото беше играл заедно в 39 мача за Испания - включително последния половин час от победния финал на Евро 2008.
За феновете на "Ла фурия" и за самия Касорла, трансферът вероятно имаше сладко-горчив привкус.
От една страна, футболистът щеше да играе редовно и да прибира тлъста заплата (а пред угрозата от бъдещи разходи за лечение, никой не можеше да го упреква за последното).
От друга страна, преместване в Близкия Изток изглеждаше като край на шансовете му да попадне в състава за Евро 2020.
Той вече е на 36, по-стар, отколкото беше Ариц Адуриц на Евро 2016. Ако при оставане в Ла Лига щеше да има някакъв микроскопичен шанс, приключението в катарската лига нямаше как да го остави в сметките на Луис Енрике.
Но какъв по-добър начин един футболист да се утеши от това да регистрира безспирни голове и асистенции?
Оказа се, че в този етап от кариерата си Санти е способен да се превърне в голова машина. Още в дебюта си за Ал Сад в началото на септември, полузащитникът отбеляза два гола за победата с 5:1, вторият от които беше шедьовър извън наказателното поле.
И това беше само началото.
Воденият от Шави тим продължава да отнася съперниците си, а за 9 мача Касорла записа 7 гола и 7 асистенции.
За сравнение, самият Шави вкара 21 гола в 82 мача, когато играеше с екипа на Ал Сад между 2015 и 2019. А друга испанска легенда, Раул Гонсалес, носеше екипа на Ал Сад от 2012-а до 2014-а и макар че е чист нападател, а не плеймейкър като Касорла, достигна едва 11 попадения за 39 срещи.
Най-ефектният гол на Санти до момента дойде при разгрома над Ал Ахли със 7:1.
През октомври футболистът призна, че е доволен от новия си живот в страната и че засега изобщо не мисли за бъдещето; само за настоящето и как да даде най-доброто за Ал Сад на терена.
"Ще видим в каква форма ще съм след време, сега искам просто да се наслаждавам всеки ден, това е целта ми", каза Касорла.
Той е водач при голмайсторите в първенството и на второ място по голови пасове, а Ал Сад оглавява класирането с 6 т. пред втория Ал Ахли.
Изглежда Санти Касорла ще завърши футболния си път по най-добрия начин - с добавяне на нов трофей във визитката и с още един шеметен успех, доказващ, че за него нищо не е невъзможно.
