Испанският плеймейкър на Арсенал Санти Касорла разкри пред Marca, че едва не е загубил крака си заради инфекция.
Полузащитникът се лекува над година от контузия на Ахилеса, която го принуди да се подложи на цели 8 операции.
Лекарите дори са му казали, че трябва да е щастлив, ако отново може да се разхожда в градината със сина си...
Всичко започна на 10 септември 2013-а, когато Испания игра контрола с Чили в Женева.
Тогава футболистът изпита болки в глезена и бе заменен принудително. В костта му са се отворили пукнатини и от тогава свиква да играе с болки в десния крак.
"Първоначално може да издържа, стига да загрея добре, но на полувремето плачех от болка", разказва Касорла пред мадридското издание.
На 5 декември 2015-а се подлага на операция на лявото коляно, но проблемите в глезена остават.
Налага си да търпи болката, за да се бори за титулярното си място в тима на Арсенал. Това продължава още месеци и никое лекарство не облекчава агонията му.
По онова време Касорла не си е и представял колко опасна може да се окаже травмата му.
Следват редица операции на глезена,а докторите в Англия не са окуражени от възстановяването му.
"Казаха ми: "Ако отново можеш да се разходжаш из градината със сина си, трябва да си доволен."
Най-накрая футболът трябва да остане на второ място за него, а испанецът се съсредоточава върху здравето си с едничката надежда отново да може да ходи.
Година след операцията на коляното се налага нова интервенция - този път върху Ахилеса на десния му крак.
Препоръчаните три седмици почивка прерастват в проблем, който едва не прекратява кариерата на футболиста.
Месец по-късно лекарите премахват шевовете, но раната отново се отваря, което води до 8 поредни операции в рамките на година.
Полузащитникът показва снимки от лечението си - на тях се вижда как петата му е гангренясала.
На една от снимките дори може да се види сухожилието на футболиста.
"По това време още играех. Професионалистите ми казаха, че е нормално, но проблемът беше, че не се лекувах - раната ми просто не се затваряше и се инфектира..."
Той не е очаквал и онова, което д-р Микел Санчес му съобщава през миналия май. Футболистът се насочва към него, след като в Англия не успява да намери дългосрочно решение на проблема си. Когато специалистът поглежда раната му се хваща за главата:
"Каза ми, че имам ужасна инфекция, която е увредила част от костта и е разяла Ахилесовото сухожилие. Липсваха 8 сантиметра от него!"
Тогава лекарите откриват още три различни вида агресивни бактерии, единият от които предизвиква инфекцията. Касорла изкарва няколко успешни курса на лечение с антибиотици, но още съществува риск.
Ако инфекцията се разпространи в кръвта, би се наложил ампутация на крака му. Самият лекар признава, че изобщо не е бил обнадежден по онова време.
През лятото Санти Касорла преминава интензивна рехабилитация, която се оказва правилната за него. Проблемите в костта обаче забавят възстановяването му и никой не се наема с прогнози.
Миналия ноември Арсенал все пак поднови договора му до 2018-а и испанецът е решен да докаже, че с кариерата му не е свършено.
Сега е предпазлив в прогнозите си, но надеждите му са да се завърне след нова година.
Физиотерапевтът на испанския национален отбор е единственият, на когото се доверява в момента. От юли 2017-а живее сам в хотелска стая в Саламанка.
"Семейството ми все още е в Лондон, защото децата ми ходят на училище там. Да съм тук без тях е най-трудното нещо."
Сутрин прави упражнения в басейна, следва един час пилатес, след което кара колело с новите си приятели.
Някак успява да задържи доброто си настроение и твърди, че не е плакал през тези близо две години на агония. Съотборниците му от националния отбор, с които спечели две европейски титли, също не са го забравили.
"Онзи ден една възрастна дама ми каза, че приличам на Сатни Касорла. Отвърнах и, че това съм аз, но тя не ми повярва (смее се). Почти всеки ден получавам съобщения от Иниеста, Силва, Вия..."
Успял е да се справи с шока от безкрайните контузии без да се среща с психолог.
"Всичко това, през което преминах не е просто обикновена контузия, както си мислят хората. Никой не вярваше в мен, но аз вярвах и все още е така, макар че болката ме прави предпазлив.
Няма да угодя на онези, които не искат да ме видят повече на терена. Ще се върна по Коледа, когато стават чудесата..."