"Лекарите ми казаха, че ако Кайл беше паднал от прозорец от десетия етаж, пораженията по гръбнака му нямаше да са толкова тежки", разказва Дона Бърнс 4 години след онзи незабравим ден.
"Казаха, че могат да го сравнят единствено с това някой да бъде прострелян с пушка в гърба".
Дона е майка на един многообещаващ шотландски футболист, сполетян от голямо нещастие, но намерил сили да се изправи - буквално и преносно.
Преди да стигнат до чудото, Кайл Ричи и майка му трябва да преминат през ада. След разговора с докторите в болницата, който Дона си припомня, тя се сблъсква със задачата да съобщи на 13-годишният си син, че ще остане парализиран до живот.
На 9 май 2019 г. Кайл се готви за тренировка със своя клуб Галстън, когато усеща остра болка в долната част на гърба по време на рутинна загрявка.
В началото талантливият нападател си мисли, че това е най-много разместване на някой от гръбначните дискове, а физиотерапевтът се заема да му помогне, но ситуацията бързо се влошава.
Кайл Ричи спешно е закаран до болницата в Килмарнък във все по-плашещо състояние, а там му се налага да чака с часове. "Беше най-лошото, което съм преживявал, затова ми сложиха обезболяващи и морфин. Когато се събудих, бях в съвсем друга стая", разказва тийнейджърът.
Момчето вижда около себе си майка си и няколко доктори, които го молят да опита да си вдигне краката - но той не успява.
"Бях шокиран, не знаех какво да кажа. Опитах да вървя и веднага паднах. Преместиха ме в друга болница и там получих новината, че съм претърпял много рядък тип гръбначен инсулт".
Съсирек на гръбначния мозък води дотам Кайл да се окаже напълно парализиран от кръста надолу.
Лекарите в Глазгоу са поразени, защото не са виждали толкова тежък случай и се обръщат към свои колеги от Лондон. Не след дълго семейството е информирано, че синът им най-вероятно ще прекара остатъка от живота си в инвалидна количка.
Когато узнава какво му се е случило, първият въпрос в главата на Кайл е дали ще може отново да играе футбол.
"Със сигурност не", отговарят му лекарите. "Но най-доброто, което можем да направим, е да ти дадем да ходиш с патерици по един час дневно".
Разбира се, Ричи е съсипан, тъй като мечтата му е да стане професионален футболист, а и тъкмо се е наслаждавал на първия си сезон, в който вече играе на голям терен в мачове 11 срещу 11.
Първоначално талантът изобщо не може да възприеме, че е парализиран, а после решава, че задължително ще се пребори и ще проходи отново, независимо колко малки са шансовете му.
Месец след инцидента Кайл е достатъчно силен, за да започне физиотерапия с разтриване на краката. Следват инжекции и безкрайни изследвания, като процесът е изтощителен - едва на 13 години момчето чувства, че целият свят е срещу него.
"Помня, че се питах "Защо точно аз, и то на толкова ранна възраст?" Но не можех просто да стоя и да се самосъжалявам. Трябваше да докажа на докторите, че грешат", разказва футболистът.
Ричи получава огромна подкрепа не само от близки и роднини, но и от сериозни имена в световния футбол, които се запознават с неговия случай и му изпращат надъхващи послания.
Капитанът на Глазгоу Рейнджърс Джеймс Таверниър например призовава таланта "да продължи да се бори и да остане силен".
Мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп също пише емоционално писмо и даже кани Кайл да посети отбора на базата в Мелууд.
"Надявам се не е проблем, че ти пиша, но разбрах каква е твоята история и просто искам да знаеш, че всички в семейството на Ливърпул те подкрепяме", гласи посланието на германеца.
След няколко седмици Кайл Ричи постига значим прогрес - палецът на левия му крак започва съвсем леко да помръдва.
Това е всичко, от което момчето се нуждае, за да възвърне вярата си. Започва да прекарва по три часа на ден във фитнеса и да работи за крака и гръб, за да подобри своята стабилност.
Докторите са шокирани от подобрението при момчето, чийто случай им се е виждал безнадежден.
"В началото бях пълна развалина и не можех да измина десет крачки, но два месеца след като ми казаха, че никога няма да проходя, вече бях на крака. Просто си бях казал, че задължително ще ходя отново", спомня си Ричи.
В края на 2019 г., само шест месеца след като рухва преди тренировката в Източен Еършър, Кайл постига нещо безпрецедентно и се завръща на футболния терен.
Абсолютно чудо, но не и случайност - а следствие от стотици часове огромни усилия.
През март 2020-а нападателят вече записва и няколко минути в мач на своя тим. Естествено, не може да си намери място от радост.
"Оттогава играя само ограничен брой минути, защото бързо се изморявам и краката ми са в агония след всяка тренировка. Но всичко си заслужава напълно", признава той.
Днес вече на 17 години, Кайл Ричи може да се похвали и с гол за своя тим от Еършър ФК Дарвъл. Това е скромен отбор от ниските шотландски дивизии, който обаче неотдавна отстрани Абърдийн за Купата на Шотландия.
В последния си мач за сезон 2022/23 Дарвъл побеждава с 4:1 Белфийлд, а Ричи бележи в 67-ата минута след появата си от скамейката.
Той влиза в игра още в началото на второто полувреме и така изиграва най-много минути за първия отбор от инцидента досега.
"Много съм горд с него, той мина през ужасяващи неща през последните 4 години, но винаги е с усмивка на лицето", отбелязва мениджърът на Дарвъл Фрейзър Гал.
"Голът му беше черешката на тортата. Заслужаваше го и получи най-силна реакция от публиката, защото всички се надяваха да се разпише".
Самият Кайл Ричи не си дава сметка за постигнатото, докато не се прибира у дома.
"Помня как мислех, че няма да ходя никога повече, а четири години по-късно се чувствам по-добре от всякога. Искам да благодаря на своите треньори, на семейството и приятелите, които бяха до мен в най-ужасния ми период. Техните окуражителни думи ме доведоха до мястото, където съм сега", радва се младежът.
Дона Бърнс не присъства на стадиона, за да види гола на сина си, заради претърпяна сериозна операция през миналата година.
Но тя все още е най-гордата жена в цяла Шотландия.
"Едва ли е имало човек в Еършър, който да не е пуснал сълза след този гол", убедена е майката.
