Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Записа 16 победи и 0 загуби на ринга. Но сега е в инвалидна количка и само може да диша самостоятелно

Записа 16 победи и 0 загуби на ринга. Но сега е в инвалидна количка и само може да диша самостоятелно

Леглото му е с ъгъл от 30 градуса, така че да му бъде максимално комфортно. Майка му влиза в стаята и иска да покаже колко голям напредък има синът ѝ. За целта трябва да завърти главата му в конкретна посока, а той да общува чрез мигане на очите си.

Над него има плакати от големи боксови победи, а на тях е изобразен човек, който сякаш е направен от стомана. "Вижте! Той може да брои. Даже разбира кога някой говори на английски и кога - на испански! А невролозите ми казваха, че няма никаква надежда", възкликва майка му. Дните на Пришард Колон минават на това легло, за което е прикован.

Много рядко е достатъчно стабилен, за да може да бъде поставен в инвалидна количка и да излезе на разходка. А плакатите над главата му? На тях е той - от дните, в които е един от най-перспективните боксьори с актив от 16 победи и нито една загуба. Всичко се променя в мач №17, когато след серия забранени удари Колон колабира, а после се оказва, че по мозъка му има толкова тежки поражения, че боксьорът трябва седем месеца да бъде в кома. След това никога не е същият.

Преди това той танцува салса след всяка победа, играе с лекота между въжетата и за мнозина е следващият велик шампион на Пуерто Рико.

Сравняват го с легендарни боксьори и коментират как съчетава няколко стила, което го прави непредсказуем.

Големите спортисти имат и специален чар. Точно такъв притежава Колон. На всеки кантар само с присъствието си той успява да прикове вниманието на момичетата наоколо и да всее страх и респект у противника.

Печели мачовете си, преди да са започнали. Сега нито може да се усмихва, нито да говори. Истински напредък е, че може да реагира, мигайки с очи. Сред останалите неща, които може да прави самостоятелно е само едно - да диша.

На 17 октомври 2015 година Пришард Колон излиза на Fairfax"s EagleBank Arena срещу Теръл Уилямс и не само спортна му кариера, но и целият му живот се променят завинаги.

Още от дете Пришард мечтае да бъде боксьор. Родителите му си спомнят как под душа имитира, че го интервюират след голяма победа и репетира думите си на английски и испански. Става професионалист през 2013-а, след като не попада в състава на Пуерто Рико за олимпийските игри в Лондон.

Първата му победа идва след само 25 секунди и дава огромна заявка за бъдещето. Най-впечатляващият триумф е срещу бившият световен шампион на WBA Вивиан Харис, когото нокаутира в четвъртия рунд. Пришард продължава да пробива пътя си към върха. Назначава си за треньор популярния Педро Диас, който да го развие допълнително.

След седем последователни победи вече си има и промоутър - Ал Хеймън. Така стига до 16 последователни и безапелационни успеха на професионалния ринг.

Въпреки фанфарите банковата сметка на Пришард Колон издиша. Затова с екипа му предприемат калкулиран ход - мач срещу Теръл Уилямс, който има 14 победи, 12 от които с нокаут.

Колон е фаворит в сблъсъка, който трябва да му донесе 50 хил. долара.

Боксьорът е в пика на кариерата си до този момент, само на 23 години. Има много мощ и бързина. Пласира удари от различни ъгли и е непредсказуем между въжетата. Близките му обаче имат притеснително усещане преди мача, без да могат да обяснят на какво точно се дължи.

"Той има невероятен арсенал от умения в атака. Всеки трябва да го приема много сериозно, въпреки че той изглежда добре и вероятно няма толкова заплашителен вид. Спомням си и че при мен беше така преди години", казва в национален ефир по NBC легендарният Шугър Рей Леонард по адрес на Колон.

За перспективния боксьор срещата с Теръл Уилямс е негова шеста през 2015 година и трета в рамките на само 78 дни. Още в третия рунд Колон вече започва да се оплаква на съдията Джо Купър, че получава удари по тила, които са строго забранени от правилника.

"Пришард беше дете, което никога и за нищо не се оплакваше. Никога. В този мач обаче го правеше непрекъснато, което беше ясен сигнал", спомня си баща му.

След седмия рунд Колон разменя няколко думи с физиотерапевта си, след като е получил още няколко удара зад главата. Обяснява му, че се чувства замаян и главата го боли. Но това все пак е боксов мач, състоянието трябва да е нормално.

На паузата след деветия рунд хората от екипа на Пришард му свалят ръкавиците, заради което той е дисквалифициран и победата е присъдена на Теръл Уилямс. Действието вероятно спасява живота на боксьора.

По пътя към съблекалнята Колон колабира. Изпада в безсъзнание и в това положение го заварва треньорът му, който влиза малко по-късно. Състезателят е закаран по спешност в болница, където му отварят черепа, за да изрежат увредена част от мозъка му.

Той прекарва 26 дни с отворена черепна кухина, преди да се направи нова операция, за да се върне отстраненото парче кост. Следващите месеци е в кома, която му помага да не страда по време на тежкото си възстановяване.

Майка му и баща му вече са разделени, но продължават да си помагат в грижата за Пришард всеки ден. Финансово се справят много трудно и търсят справедливост за случилото се.

В боксовите правила няма протокол какво се прави при подобни обстоятелства. Дали физиотерапевтът не е бил квалифициран или промоутърът е спестил пари, използвайки специалисти, които нито са преценили ситуацията, нито са реагирали адекватно заради по-ниската си квалификация?

Дали не трябва да се търси отговорност на Теръл Уилямс, който нанася множество забранени удари в тила или на съдията, че го е позволил?

Това са въпроси, на които се търси отговор в съда. Нищо обаче не може да върне към живота не един перспективен спортист, а един млад човек, който е прикован на леглото си. Точно под плакатите, на които е с шампионски пояс на кръста и в очите му гори пламъкът на светлото бъдеще.

Днес подобна перспектива няма. Баща му се радва, че въпреки че е на 60, още може да вдига Пришард от леглото и да го поставя в инвалидната количка. После да го извежда на улицата, да му слага слушалките в ухото и да му пуска пасажи от библията.

А майка му? Все още няма сили да изгледа на запис мач №17 от професионалната кариера на сина си. Избягва и темата, защото това ще е разговор за един друг човек и за един друг свят, който вече не съществува за тях.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените