Ивелин Попов приключи с футбола на 38 години. Няма нищо изненадващо в това, особено на фона на това, че през последните 3-4 години той така и не успя да се устрои в един отбор и да завърши кариерата си така, както искаше.
През годините той беше обект на подигравки или остана далеч от светлините на прожекторите, защото кариерата му премина в голяма степен в Русия - първенство, което не е сред най-следените в България. Каквото и да сме си говорили или да сме си мислили през годините, Попето заслужава да бъде изпратен с уважение, а не с кратко съобщение в социалните мрежи. Най-малкото защото е един от последните български играчи, които знаеха какво правят на терена и защо изобщо се занимават с тази игра.
Пътят на Попов във футбола започва от академията на Септември, минава през Левски, а дебюта си при мъжете прави в Литекс. Преди това минава и проби във Фейенорд, където не успява да подпише договор. В Ловеч остава пет години, а за това време изиграва 96 мача и вкарва 25 гола. Играе основна роля за тима и през 2009 година получава капитанската лента. През лятото на 2010 г. минава пробен период в Блекбърн, но британското правителство му отказва работна виза.
Между 2010 и 2012 година играе в Газиантепспор, а след това преминава в руския Кубан Краснодар за сумата от 2 милиона евро. След няколко силни сезона той е привлечен от гранда Спартак Москва за 7 милиона евро, а с тях вдига и шампионската титла.
Следват периоди в Рубин, Ростов и Сочи, за да стигнем до 2022 година. След 12 години в чужбина Попето се завърна със сълзи в очите в България, за да подпише двугодишен договор с Левски.
Въпреки желанието му да приключи кариерата си на "Герена", след напускането на Станимир Стоилов той също разтрогна договора си и напусна в посока Пловдив, за да подпише с Ботев. След два сезона на "Колежа", които също имаха своите силни и слаби моменти, той премина в Арда, като това се оказа и последният тим в неговата кариера.
Попето има 90 мача с фланелката на България и 18 гола на сметката си.
Няма как да пропуснем един от най-култовите моменти през последните години, който беше с негово участие: България - Малта 1:1, "лъвовете" нямат шанс за Евро 2016, а Попов пропусна дузпа.
Следва признанието, което някак си беляза неговата кариера:
"След мача пих пет аулина, бях вкъщи с жена ми и баща ми, отворих една бутилка уиски и така удавих мъката. В 6:30 сутринта тръгнах за летището, дотогава не съм мигнал."
"Как да не ни е яд? Най-многото плювни са по нас, играчите. Срам ни е да излезем от къщите си, викат ни мишки."Те са прави, искат да ни видят как се борим, нямаме очи да им кажем нищо. Боби Михайлов е президент, нормално е да влезе в съблекалнята, нормално е да задава въпроси."
12 години по-късно играчите в България никога не биха признали, че са направили нещо подобно, не само - те няма и да го направят. Всички знаем визитката на Ивелин Попов, неговите успехи и неуспехи, възходи и падения. Проблемът на родния футбол е, че вече не ги правят такива в школите. Днешните момчета нямат характер, нямат злоба, нямат хъс, не изпитват яд от загуба.
Парфюм, миска, социални мрежи, кола, татуси. Може и в разбъркан ред. Това са приоритетите на днешните играчи. Някой да им уреди добър договор, да получават луди пари за родните стандарти и мач да дойде, друг да мине. Тъжно е, че вече дори не биха се напили от мъка.
Ивелин Попов трябваше да е десеткратен №1 на България и щеше, ако сега започваше неговата кариера. За негово щастие тя сега завърши, защото в наши дни едва ли той щеше да пие аулин с уиски, за да преживее срама.
Тъжно, но още един от добрите български играчи приключи с футбола. Дали ще остане в играта? Силно ме съмнява, защото знае с какво трябва да се справя. Време е Попето да обърне внимание на семейството си, което е било пренебрегвано с години, за да може да има този стандарт на живот. За феновете - запасете се с повечко аулин и уиски, защото скоро няма да видим дори такъв играч, а някак си не го и оценихме, когато трябваше.
Дали Попето заслужава легендарен статут? Едва ли. Далеч е от успехите и кариерата на много други, но заслужава уважение, защото до последно се трудеше, даваше всичко от себе си, независимо къде играеше, и не се боеше да казва това, което мисли. Един от малкото, които "произвеждаха новини" в това монотонно футболно общество, в което играчи и треньори боравят със заучени фрази, играйкаме си и гледаме да не нараним нечие его.
След Николай Михайлов, сега още един мохикан приключи с играта. За съжаление, останаха на пръстите на едната ръка тези, които знаят какво означава да защитаваш цветовете на твоя отбор, а и да пазиш името си. Можем само да си пожелаем да видим в следващите поколения непримиримостта на Ивелин Попов и да се молим да имат дори повече талант от него. Дотогава, аулин и уиски. Благодарим за емоциите и спомените.
