Трансферната сага около Френки де Йонг и без това е достатъчно протяжна и оплетена.
Безкрайните спекулации относно желания от Манчестър Юнайтед халф вече поомръзнаха, а в момента главна пречка за сделката се оказва едно обстоятелство, което се среща все по-често в модерния футбол.
"Де Йонг трябва да обмисли съдебни действия срещу Барселона и всички футболисти трябва да го подкрепят", написа Гари Невил в Twitter миналата седмица. "Когато един клуб харчи цяло състояние за нови играчи, а не изплаща дължимото на тези, с които има договор, това е неморално и е в нарушение. FIFPRO трябва да се занимае с този тормоз и да го спре".
Туитът на легендата на Манчестър Юнайтед стана изключително популярен и макар че не се хареса на феновете на Барселона, да спориш с казаното от Невил е трудно.
Едно е финансово затруднен клуб като Барса да опитва да продаде свой играч, за да финансира луксозна лятна селекция. Съвсем друго е да го прави и в същото време да отказва да плаща на този играч пари, които му дължи.
"Марка" разкри, че Де Йонг се е съгласил да отложи получаването на около 17 млн. евро от парите си за заплати, когато е удължил договора си по време на пандемията.
За да помогне на Барселона да се справи с финансовите щети от COVID-19, полузащитникът е подписал контракт до 2026 г., в който е намалил базовата си заплата от 14 млн. годишно до едва 3 млн. за сезон 2020/21 и 9 млн. за кампания 2021/22.
Така остават едни 16 млн., които да му бъдат раздадени през следващите 4 години от договора му, плюс един допълнителен милион, който да му бъде изплатен през последната година.
Освен тези отложени плащания, от Барселона са се задължили да плащат на Де Йонг базовата му заплата до 2026 г. плюс 15.6 млн. евро под формата на бонуси за лоялност.
Стойността на целия пакет става общо 88.6 млн., но това даже не включва бонусите, свързани с изиграни мачове и определени постижения на футболиста. Общата сума като нищо може да надвиши 100 милиона - и в този ред на мисли не е чудно, че при тежкото финансово състояние на каталунците, те се опитват да се отърват от Де Йонг.
Става въпрос за играч, който все още може да бъде продаден за добра сума и същевременно да бъдат спестени тези сериозни разходи по договора му.
Според актуалната информация на медиите в Испания и Великобритания, Барса и Манчестър Юнайтед вече са се договорили за трансферна сума от 75 млн. евро плюс 10 млн. бонуси.
Преди сделката да бъде завършена обаче, Френки де Йонг трябва да постигне договорка с Барселона за тези 17 млн. евро от разсрочените му заплати.
Клубът е сложил на масата конкретно предложение, но то е предвиждало играчът за получи 10 млн. по-малко от дължимите пари и логично, неговият екип е отказал.
Затова трансферът в Юнайтед все още се бави и ситуацията остава без развитие вече няколко седмици. Ако има нещо полезно в целия случай, то е възможността да се хвърли повече светлина върху този тип казуси, които са все по-разпространени във футбола.
Споровете между играчи и клубове относно плащания по договор зачестяват най-вече заради практика, понякога определяна като "казино икономика" - при която клубовете предлагат примамливи договори, но опитват да избягат от предвидените в тях задължения, когато по някаква причина ситуацията им се влоши.
Камарата за разрешаване на спорове към ФИФА е получила рекорден брой оплаквания през 2020/21 - най-скорошният сезон, за който има публикувани данни.
Оплакванията са общо 1187 и са с четвърт повече от тези през миналия сезон. Повечето претенции са от играчи към клубове, а в над 80% от случаите, камарата решава казуса в полза на футболиста.
Нарасналият брой оплаквания несъмнено се дължи на финансовите последици от пандемията, но много футболни хора вярват, че коронавирусът е бил просто удобно оправдание за клубовете да опитат да избягат от свои договорни задължения.
Справка в архивите на Камарата за разрешаване на спорове показва, че повечето случаи са от по-скромни лиги.
Някои от по-скорошните са от Израел, Люксембург, Либия и Нигерия, но няколко португалски клуба също се появяват сред провинилите се. Репутация на серийни нарушители имат и турските отбори.
Все още е рядкост подобен диспут да възникне в някое от по-големите първенства, затова и случващото се между Френки де Йонг и Барселона заслужава внимание.
Нежеланието на каталунците да платят 17 млн. на футболиста си изглежда възмутително на фона на привлечените Роберт Левандовски, Рафиня и Жул Кунде, с които разходите на Барса за трансфери доближават 150 млн. евро.
От друга страна, клубът не е отложил едностранно плащанията към Де Йонг и други играчи от първия тим без предварителното им съгласие.
В примера с полузащитника, отлагането е свързано конкретно с удължаването на договора му.
И докато нидерландецът може искрено да вярва, че трябва да си получи всички пари, от клуба могат да твърдят, че те ще бъдат дължими едва в следващите години, ако Де Йонг остане на "Камп Ноу".
Подобен казус в архивите на ФИФА се забелязва при уругвайския защитник Диего Полента и договора му с парагвайския Олимпия.
Контрактът на футболиста е внезапно прекратен през юни 2021 г., а като причина се посочва пандемията, макар че коронавирусът удари в световен план над една година по-рано.
Пред Камарата за разрешаване на спорове Полента търсеше обезщетение от клуба, включително над 175 000 долара от неизплатени заплати за април, май и юни 2020-а, които се беше съгласил да отложи до март 2022-ра.
Камарата на ФИФА отсъди частично в полза на играча и нареди на Олимпия да му изплати обезщетение от над 2.3 млн. долара.
Но специално при казуса със заплатите, органът прецени, че те са били отложени до 2022 г. и все още не са били дължими в момента на прекратяването на договора.
Не бива да се правят директни сравнения с Френки де Йонг, тъй като всеки договор между клуб и футболист е различен и включва различни задължения от двете страни - но случаят на Полента показва, че е възможно отложените заплати да не са дължими при определени обстоятелства.
Засега никоя асоциация на играчите (включително FIFPRO, за която споменава Гари Невил) не се е намесила и казусът си остава между Де Йонг и Барса.
До края на трансферния прозорец остава един месец и нищо чудно сагата да продължи до последния възможен момент, а времето е достатъчно, за да се намери решение.
Според експерта по спортно право Грегъри Йоанидис, много по-вероятно е двете страни да стигнат до някакво споразумение за сумата, отколкото спорът им да стигне до съда.
"Ако футболистът наистина иска да отиде в Манчестър Юнайтед без да губи разсрочените си пари от Барселона, има начини това да се случи и за целта трябва да се разгледат всички опции за прекратяването на договорни отношения и претендирането за дължими суми", казва спортният адвокат.
Може би предстои най-изтощителната трансферна сага на лятото да се заплете още повече - но от нея ще има някакъв по-широк смисъл за футболния свят, ако поне малко промени отношението на клубовете към твърде рисковата, но същевременно примамлива "казино икономика".
