В последния ден от великденските празници, група родители чакаше на Терминал 2 на софийското летище. "Самолетът кацна навреме", каза една майка, а не след дълго се появиха четири усмихнати момичета и потънаха в прегръдките на посрещачите си.
Така преди седмица се завърна отборът, който представи България на Първата европейска олимпиада по математика за момичета: Павлена Ненова (от Софийската математическа гимназия), Калина Петрова (от ОМГ, Пловдив), Ксения Цочева (от МГ, Плевен) и Катрин Крем (от Американски колеж, София).
Няма да намерите съобщения за представянето им нито в новините, нито на страницата на Министерството на образованието, нито на сайтовете на техните училища. Единствената информация за тях на български в интернет е един пост в BG-mama.
Затова пък на страницата на Полското правителство във фейсбук четем: "Поздравления за Павлена Ненова (България) и Даниел Уанг (САЩ), които постигнаха максималния резултат в състезанието!"
А ако прегледаме индонезийската или финландската преса, например, ще имаме удоволствието да научим, че освен златния медал на Павлена, Калина е спечелила сребърен медал, а Ксения - почетна грамота.
Как се случи така, че многократно гледахме участието на Митьо Крика в шоуто Великобритания търси талант, а не се появи и ред за умните ни, смели и трудолюбиви момичета? И докато погледът на нашето общество не е насочен към високите постижения, те все пак те не са останали незабелязани.
Във Великобритания за младите математички, сред които Павлена, Калина, Ксения и Катрин, пишат: "Деца като тези са от решаващо значение за икономическия успех в следващите години. Те ще определят икономиката на бъдещето."
Едва ли е нужно да кажа, че на момичетата "страшно им е харесало" в Кеймбридж, където беше олимпиадата. И че навярно след година-две на летището в София ще се събере същата тази група родители, но този път в ролята на изпращачи...
Но защо олимпиадата е само за момичета,
питат колеги и близки, на които разказвам за Европейската математическа олимпиада за момичета (EGMO). Същия въпрос се обсъждаше и по време на подготовката на нашия отбор: "Не ни ли подценяват, не е ли олимпиадата един вид признание, че не сме така добри, както момчетата?"
Не знаех как да отговоря тогава, но след като видях осемте задачи от двата състезателни дни, мога да ги успокоя - в никакъв случай не ви подценяват! (Вж.вдясно) Задачите са съизмерими по сложност с тези от Международната олимпиада, която е най-престижното състезание по математика за ученици.
Обаче по една или друга причина, момичетата не получават достатъчно възможности за изява на математически състезания. На последната Международна олимпиада по математика в Амстердам участват 11 пъти повече момчета, отколкото момичета. Подобна е и статистиката за българското участие в общо 52-те издания на олимпиадата: "квотата" за момичета е 10%.
Навярно затова идеята на организаторите на EGMO - да окуражат момичетата да учат математика и да се състезават - намери широк отзвук и събра 70 участнички от 19 страни още на първата олимпиада. Голям е интересът и от страна на българските любителки на математиката - за четирите места в отбора се състезаваха 31 момичета.
В разгара на зимните виелици и грипове повечето от тях пътуваха за София, където се проведе двудневното контролно за определяне на отбора. И конкуренцията беше сериозна, защото всяко от тези момичета имаше зад гърба си победи на национални математически състезания.
Така че олимпиадата за момичета не прикрива сексистко отношение, а напротив, дава шанс на талантливите момичета. Звучи невероятно, но някои от тях тайно се занимават с математика - за да не притеснят например родителите си, които биха искали да имат "нормални момичета".
Други споделят, че някои учители предпочитат да включват момчета в отборите по математика, защото са "по-надеждни и създават по-малко проблеми".
Опитът показва, че натискът върху момичетата, избрали да се занимават с наука, се засилва с възрастта. Но ми се иска да вярвам, че момичетата от това ново поколение ще имат смелостта и силата да се преборят за мечтите си.
Нека това, че сега успехите им са останали неоценени и незабелязани, ги направи независими от външното одобрение или неодобрение. Така камъкът за препъване пред тях ще се превърне в камък за стъпване, в стъпало по техния път.
Мога да ти кажа собствените си мотиви да пиша идеята си за решение - искам да проверя дали е правилно. В спора се ражда истината. Признавам, че за някои неща по условието се бях заблудил, също така написах и една глупост за множествата, които неща осъзнах докато спорих с Деян и Шаман. Така че нямам претенции, че със сигурност съм решил задачата, въпреки, че си защитавам позицията. Аре пийс. И добре - може и да не си казвал нищо за това колко печелиш, малко поукрасих, но това са си литературни похвати, кво се връзваш
+1
Едно браво на нашите талантливи състезателки и от моята скромна особа! Дано намалее процентният дял на „нормалните момичета“. Макар ми е чудно няма ли по-малко дискриминационен начин да се поправи дискриминацията. @Ivan Dinchiiski Ако въпросът е за A->B->CD, то B, C и D са 1-ндп, като C и D са също 2-ндп, 3-ндп, 4-ндп и така до безкрай, т.е. са популярни. @deowin Университетските знания не са сериозно предимство. В университетите се затъпява. Не знам дали по тяхна вина или от възрастта, но имам емпирични данни за поне един случай... @strawsPulledAtRandom И аз в началото помислих, че релацията „приятели“ не играе по никакъв начин, но всъщност точно на нея се дължи драматичният обрат в подточка Б. Домързя ме да вниквам в конструкцията на shaman, но мисля, че ключовият факт в случая е, че при краен брой приятели един човек може да бъде посочен за най-добър приятел само от краен брой хора, докато при безброй много приятели това ограничение отпада и човекът може да задоволи условието „за всяко естествено k“, като за всяко k бъде най-добър приятел на отделен човек, който е не повече от (k−1)-най-добър приятел. Не е вярно, че единственият начин за популярност е цикъл. Всъщност, първата ми мисъл, като се опитах да си представя популярен човек, беше една безкрайна върволица от хора, сочещи най-добър приятел, която свършва в нашия човек. Оказа се обаче, че не само нашият, но и всички преди него са популярни. А, да, върволицата не може да „свършва“, но това е чак като се замисли човек.
Дам, ако бях по-наблюдателен, щях да разбера какви дефекти прави системата с текста. Имам предвид A - > B - > C < - > D, разбира се. И по-надолу (k−1) е (k „минус“ 1).