Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как да изпъдим частните уроци от образованието

Това е дискриминация по паричен признак Снимка: Getty Images
Това е дискриминация по паричен признак

Българската система на образованието е изтъкана от парадокси, които необезпокоявано се размножават под опеката на МОН.

Парадокс номер едно е, че учениците у нас поемат колосалната като количество информация, но болшинството от нея се изучава повърхностно и се забравя до следващия срок.

А парадокс номер две е, че макар образованието в България по закон да е безплатно, родителите отделят солидна част от бюджета си за частни уроци, ако искат детето им да дръпне напред и да влезе в елитна гимназия/университет.

Ако сте се ровили из недрата на българското образование достатъчно дълго, няма да се изненадате, че двата абсурда са свързани - единият поражда нуждата от другия.

Зле разписаният материал в учебниците на неразбираем за децата език, гарниран с лековато преподаване, отключва потребността от частни уроци. Елементарно, Уотсън!

Българското образование си е изработило защитен механизъм, с който да се саморегулира, така че да запълни пропуските в класната стая и финалните оценки на Националното външно оценяване (НВО) да не са толкова печални, колкото биха могли да бъдат.

Всички печелят. Може би без родителите, които се натоварват финансово, за да образоват децата си след напъните на формалното образование. И без децата, които на границата между две институции, трябва да се напрягат извънредно с посещаването на две училища.

А и без образователната система, която се самозалъгва с резултатите от матурите, мощно подкрепени от патерицата на частното обучение.

Всъщност така поставено, печеливши от съществуването на частни уроци са само учителите, които предлагат един и същи материал, но в различни форми. Веднъж го сервират в клас и втори път - срещу заплащане, подкрепен от лично отношение.

Тук отчетливо се проявява и есенцията на нуждата от платеното обучение.

Частните учители се търсят не защото са кой знае колко по-добри от тези в нормираното училище или защото преподават нещо различно. Търсят се, защото предлагат персонално внимание, каквото класната стая трудно може да предложи.

Цялата грижа и съсредоточеност на учителя пада върху едно дете (или най-много група от 5-6 деца) и при това процесът протича в спокойна обстановка.

Ефектът на прожектора действа психологически и не е нещо ново. Още древните римляни са търсели педагози за децата си, понеже са разбрали, че персоналната практика и личното отношение имат силна тежест при преподаването.

Камъните са в градината на учителите.

Докато родителите забелязват нежелание да се следи развитието на децата им отблизо, съмняват се в изкуствено завишаване на оценките и не са запознати с формираните по закон индивидуални консултации след час, пазарът на частното образование ще продължава да расте.

Работата на МОН е задължително да се намеси с инструменти, които отделят качествените преподаватели от тези, които лапат мухите, и да гарантира, че учениците най-малкото ще могат да се справят на изпитите си след 7-и и 12-и клас без странична помощ.

Смешно и жалко е, че родители плащат допълнително, за да са спокойни, че децата им ще влязат в добро училище и ще получат и възможност за развитие.

Престъпно е, че за 30 години образованието в България не успява да тушира притесненията им, изваждайки черно на бяло, с цифри и графики, доказателства, че училищната мрежа в страната се справя чудесно.

Несправедливо е, че след ежегодните външни тестове няма ответни мерки за педагозите, които доказано не са си свършили работата да запознаят децата с най-основната материя.

На какво разчита МОН? Че който има пари, ще си плаща за допълнителни часове, а който няма - ще се задоволява със средното си положение. Това отваря класова пропаст между учениците в иначе равнопоставеното българско образование.

На голи приказки, че системата си е перфектна, а частните уроци са безсмислен родителски рефлекс, никой здравомислещ човек в тази държава няма да повярва, щом е заложено бъдещето на детето му.

Кой би хвърлял зарове на сляпо, когато самото МОН няма официална стратегия, която да чертае пътя за развитие на образованието в дългосрочен план. За следващите 5, 10, 15, 20 години.

Промени се правят предимно на парче, защото винаги има нещо по-важно и неотложно.

COVID, Шенген, еврозоната, инфлацията и за голямата реформа в образованието никога не остава време. Но ако продължаваме да я караме така, ще видим качествено образование на куково лято, защото все ще се появява по-спешен проблем за решаване. 

А дотогава е положението в училище остава константа - родителите плащат по 50 лв. и повече за уроци и разчитат на ползите от римския модел.

 

Най-четените