Кога за последно сте били в обществена библиотека - освен ако не сте студент, и просто сте искали да потърсите последната издадена у нас книга на Тери Пратчет "Опаричване"? И да я търсите, няма да я намерите - издадена е тази година, а библиотеките у нас не са купували нови книги от 2008-а насам.
"Не искаме библиотеките да са места, където никой не иска да стъпи, а места, които излъчват светлина", каза днес писателят, поет и сценарист Калин Терзийски, организатор на мирния протест пред Министерския съвет. Акцията е част от "Националната кампания за възраждане на библиотеките", но събра не повече от стотина човека.
Усещане за странна тръпка, свързана с търсенето на заглавие в каталога - това се сещам при думата "библиотека". Невинаги намирам всичко, но продължавам да търся с надеждата, че може би в другия каталог ще го открия.
Реалността е обезкуражаваща. Помещение като склад за книги, студени полупразни зали, тук-там по някой дядо, придремващ върху стар брой на вестник "Дума".
Обезкнижаваме се. Не защото не искаме да четем и да купуваме нови книги. На преден план в семейния бюджет на хиляди българи е храненето - не заради самата храна, а заради физическото оцеляване. Затова е нужно да има обществени библиотеки. Но също и хора, които да искат да четат. Преди да посегнем към книгата, трябва да има потребност за нея, защото "след четенето идва мисленето" (по Калин Терзийски).
В епохата на дигитализацията има и друг въпрос - идва ли краят на хартиената книга. Това запита Андрей Захариев, известен с предаването "Библиотеката" по БНТ, на протеста. Защото "появата на електронните четци се превърна в част от лайфстайла на модерния човек". Книгата сама по себе си се явява социален маркер, в чието възраждане Захариев е убеден.
Едни факти, които бихме искали да държим в задния двор:
*Над 50% от младите хора на България са номинално или функционално неграмотни, с което се нареждаме на предпоследно място в Европейския съюз (на базата на авторитетното изследване PISA).
*Българинът купува 0.56 книги годишно, европеецът - 11.
*От 2008 г. в 90% от българските библиотеки не е постъпила нито една книга. Според стандартите на ЮНЕСКО и ИФЛА в българските библиотеки трябва да влизат 1.7 млн. библиотечни единици годишно.
*През последните 20 години училищните библиотеки са намалели наполовина, а в останалите почти не влизат нови книги. Според манифеста на ЮНЕСКО и ИФЛА училищната библиотека е част от учебния процес и 5% от годишната издръжка на всеки ученик трябва да постъпва в нея).
*Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. Проценти от населението, регистрирано в библиотеките: Великобритания - 60%, скандинавските страни - 70-80%, от които Финландия - 90%, България - 10%. Информацията за посещаемост на библиотеките в България е според националното представително проучване от 2010 г., поръчано от МОМН и Асоциация "Българска книга".
*Тази година за регионалните и общински библиотеки са отпуснати 500 000 лева. Според експертите са необходими поне 20 млн. лева на година само за обновяване на книжния фонд.
*По програма "Помощ за книгата" за издаване на нови книги и за подкрепа и популяризиране на българската книга са разпределени и изразходвани 191 250 лв.
Ще забравим тези факти. Книгите са символ на непознат на 2011 г. лукс, казва Калин Терзийски. Макар и правото за достъп до информация и знание да е наше право по Конституция.
В XXI век у нас има хора, за които словото започва и свърша с езика на жълтите издания. А книгата не е и лукс, защото не е потребност.
Според проф. Димитър Димчев от Софийския университет в малките населени места е бедствие, липсват и книги за университетите в чужбина, където се преподава българистика и славистика, за социалните домове, за читалищата... За директора на Културния център на СУ доц. Александър Кьосев политика на министъра на културата пред провал - и вместо да се радваме на модерни информационни институти, ние си имаме складове за книги. Мухлясали при това, както каза Калин Терзийски, където човек не изпитва никакво удоволствие да прекарва няколко часа от времето си.
Няма по-добър дом за един писател от библиотеката, каза председателят на Управителния съвет на Сдружението на българските писатели Михаил Неделчев. От този дом книгите на българските писатели са изгонени отдавна. И не само те. Ще ходим там за поклонение. Това ли е "оварвареният свят"?
Стрейт, извинявай, но кой освен родителите трябва да предизвика интерес към книгите? Хайде да не твърдим, че трябва да сведем всичко до опасно ниво на елементаризъм, за да го разберат "младите".
"Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. " Това сравнение ми се струва неуместно, защото трябва да се вземе под внимание един много важен фактор. В нашите библиотеки почти няма компютри, а ако има, са доста стари. За сметка на това в Европа навсякъде има компютри и въобще интерактивната мултимедия е на много високо ниво. Светът се стреми към мултифункционалното - както телефоните отдавна не са средство само за разговор и компютърът - средство за изчисления, така и библиотеките вече не са място, предназначено само за четене на книги и нищо друго. Та основната ми мисъл е, че много хора в Европа посещават библиотеките главно заради компютрите и интернета, оттам и процентът на посещаемост доста се покачва. Аз съм голям почитател на библиотеките, но когато днес прекрача прага им и поседя малко, обстановката ме кара да се чувствам така, всякаш съм изолиран от света и изпускам това, което се случва около мен.
самият факт че българските библиотеки са с работно време на чиновник, автоматично изключват всички работещи хора като техни посетители
Една интересна статия накъде вървтя нещата http://www.reader.bg/news/item/424.html
Смешно е да се твърди, че цената е определяща за не четенето на книги.