Когато преди двайсетина година започнах да пътувам из Норвегия и да опознавам нравите в страната, едно от първите неща, които ме впечатлиха, бяха децата. Но не понеже бяха русички и милички като от ретро реклама за кока-кола, нито пък защото в пети клас вече носеха 38-ми номер маратонки. Челюстта ми се откачи от почуда, когато видях колко са разлигавени.
Гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна.
Децата са си деца навсякъде и, ако бъдат оставени без контрол, са в състояние да сринат до основи дори Айфеловата кула. Да, това е така, но за мен беше загадка защо в "големите" в Норвегия не правят дори минимални опити да застанат на пътя на деструктивната им мощ и да им се скарат. И после разбрах.
Официалната версия е, че при възпитанието на децата не само в Норвегия, но в скандинавските държави по принцип, се гледа дори на двегодишното хлапе като на индивид, който трябва да бъде оставен сам да усъвършенства преценката си за нещата, на които е способен.
Този лежерен подход при поемането на риск изглежда като родителско безхаберие в очите на чужденците. Скандинавците обаче обличат това в други думи.
Ние, казват те, даваме свобода на децата си да опознават света, който ги заобикаля.
Има обаче и една друга, по-завоалирана и далеч по-мрачна причина, която стои зад наглед разхайтеното възпитание на малките.
Родителите просто не смеят да повишат тон или, не дай си Боже, да изпаднат в такъв афект, че да изгубят контрол и да дръпнат ухото на отрочето си.
А не смеят заради скандално нашумялата през последните години Агенция за закрила на детето (Barnevernet), която проверява всеки подаден сигнал почти моментално. Ще кажете, много хубаво, че точно тази институция им работи на хората, имайки предвид фрапантните случаи на насилие над деца в нашата страна напоследък.
Да, дейността на службата щеше да е достoйна за адмирации, ако обаче не поставяше под общия знаменател на "нарушение" както блудството, така и миенето на чинии като форма за наказание при ненаписана домашна.
Бомбата избухна през пролетта на 2016-та, когато държавата отне и петте деца на възраст между 3 месеца и 9 години на младо семейство заради подозрения, че им били налагани физически наказания.
Иначе казано, хлапетата получавали по някое и друго шамарче, ако сторят някоя сериозна беля. Акцията се развила в рамките само на няколко часа. Един ден двете най-големи момиченца изобщо не се прибрали от училище, защото били отведени от социалните служители още преди голямото междучасие. По-късно същия ден два черни автомобила със затъмнени стъкла спрели пред дома на компютърния специалист от Румъния Мариус и норвежката му съпруга Рут, медицинска сестра по професия, и насила извели другите три по-малки деца, без да дават каквито и да е обяснения на паникьосаните родители.
Случаят предизвика голям отзвук не само в Норвегия, но и в Европа. Последваха серия от протести, а осем случая на деца, буквално отвлечени от дома им от служители на Агенцията, бяха представени за изслушване пред Европейския съд за човешки права в Страсбург.
През 2011-та властите отнемат децата на индийско семейство, защото позволявали на децата да се хранят с ръце, а най-малките спели в едно легло на родителите си.
Заради подобен случай, само че в семейство с родители от чешки произход, неотдавна избухна дипломатически скандал между Норвегия и Чешката Република. През същата година Агенцията отнема децата на семейство чешки емигранти.
Заради храносмилателни проблеми вследствие на вродено заболяване едното дете изостава в растежа. От детската градина неглижират както медицинския случай на Денис, така и факта, че по-малкия му брат Давид е тормозен от другите деца и често се прибира вкъщи със счупени очила или посинен от бой.
Вместо да препоръчат консултация с медицински лица и психотерапевти, от детската градина сигнализиарат Агенцията за сексуално насилие срещу двете деца от страна на бащата, защото... Ами просто защото така им се е сторило!
Държавата моментално извежда децата от семейното жилище и ги предоставя на грижите на приемни родители. Майката и бащата на Денис и Давид попадат в съдебен и бюрократичен ад.
Разбира се, има и случаи, в които става въпрос за реално насилие от страна на родителите, в резултат на което децата им са били отнети. Но между 2008 и 2017 година около 80% от регистрираните случаи на изведени от дома им деца НЕ включват домашно насилие, нито пък заплаха за развитието им от друг характер като, например, алкохолизъм или различни форми на наркомании.
Вместо това най-често цитираната причина е..."липса на родителски умения". А в тази графа влизат всякакъв вид "неумения" - от твърде напредналата възраст на някой от родителите до безумни обвинения от рода на това, че "бащата е твърде простоват".
Учени, криминолози и юристи недоумяват какво се случва. Те твърдят, че в страната се извършва безнаказан "погром над семейството".
На практика всеки може да звънне в Агенцията за закрила на детето, да се закълне, че е станал свидетел как майката удря шамар на детето си или бащата го целува по устата. Приемането на анонимни сигнали стимулира доносничеството.
Докато правех проучването за тази статия, се срещнах с приятелка, която десетина години живя в Норвегия преди да реши да се прибере в България с малолетния си син.
Тя ми разказа за нашумял в социалните мрежи случай на майка, на която отнели детето, понеже някаква докторка установила при рутинен преглед занижени нива на витамин Б12 в кръвта му. Нямаше как да не се запитам: Какво следва? Спира един ден черен джип пред къщата ти и двама души с физиономията на Ханибал Лектър и еднакви сиви костюми влизат и ти взима детето, понеже загрижен съсед e видял предния ден как го биеш... на шах.
Братя (и сестри) българи, не внасяйте порядки от Норвегия, Швеция и... да не продължаваме списъка, че ще стане много дълъг.
Думите на Дедо Аджи в превод: "Другари, не внасяйте порядки от страни, които са с в пъти по-висок стандарт на живот; в които висок процент жени са щастливи, че са майки и са спокойни в същото време; в които децата ходят с удоволствие на детска градина и училище и там дори не ги бият и обиждат; които редовно са на чело в класациите за най-щастливо население. За Бога, братя, недейте..."
Kenny McCоrmick, всеки медал има две страни ...
Думите на кенчето в превод: Да си внесем скандинавски и други перверзии, и стандартът ни ще скочи в пъти. А, дано, ама надали.
"Гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна." Абе и аз съмходил насам-натам, включително и в Норвегия, пък не съм бил свидетел на такива "обичайни" гледки. Интересно авторът как точно достига до тези изводи?
"Тя ми разказа за нашумял в социалните мрежи случай на майка, на която отнели детето, понеже някаква докторка установила при рутинен преглед занижени нива на витамин Б12 в кръвта му." Ей така за информация просто, недостигът на витамин Б12 в развитите общества се дължи най-често на хронична липса на продукти от животински произход в менюто. Или иначе казано това се случва при ВЕГАНИТЕ. Да не се окаже, че детето е било системно недохранвано, щото родителите са били крайни вегани? Цялата статия е написана в стил "една-жена-каза", лиспва обективност, важни подробности са пропуснати, изобщо - изключително манипулативна.
>Цялата статия е написана в стил "една-жена-каза", лиспва обективност, важни подробности са пропуснати, изобщо - изключително манипулативна. Това. Относно насилието над децата - естествено, че физическото насилие е силно увреждащо детската психика, има купища изследвания по въпроса. Също толкова увреждащо, а може би и повече, е и психическото насилие - крещене, лишаване от нежност и любов, вменяване на вина ("съсипа ми здравето, детенце!"), унижаване ("стига си се лигавил като бебе!"), обиди ("млъкни, идиотче малко!") и всичко останало, което в България се счита за нормален подход към възпитанието на децата, а всъщност не представлява нищо повече от емоционални изблици на лабилни родители, които не могат да се контролират много повече от самите деца, и така не могат да осигурят стабилна възпитателна семейна среда. Типичното извинение е "мен така са ме възпитавали и, виж, станал съм човек". Не, всъщност не си станал човек. Откакто сам станах родител и изпитах тези трудности на собствен гръб, уважението към моите родители, които са ми спестили всички тези широкоразпространени иначе възпитателни "подходи", нарасна експоненциално. Аргументът, че "нищо на тоя свят не става без насилие или ако щете принуда" е безумен, силно деструктивен, и илюстира чудесно манталитета на хората, които не правят разлика между авторитарния и авторитетния подход към възпитаване на децата. При авторитарния подход насилието и принудата се считат за необходими, следователно авторитарният родител се чувства задължен и в правото си да ги прилага както реши за добре. При авторитетния подход родителят осигурява рамка от граници на поведението на децата си, което им дава сигурност в напълно естествената и задължителна фаза на тестване на границите. Вместо да крещи, унижава или просто шибне един шамар на детето ако се тръшка защото иска четвърта приказка след като му е било обяснено, че ще бъдат прочетени точно три, родителят нежно, но твърдо отказва и - ключово - предлага любов, близост и успокоение на детето, вместо да го наказва за поведението му като, например, излита крещящ от детската стая, тръшва вратата, и отказва да даде любов на детето, просто защото му се е ядосал и сам не може да контролира гнева си. Най-общо казано, основната разлика между двата подхода е, че при авторитетния подход има уважение и безусловна любов към детето, докато при авторитарния вместо уважение има насилие, а любовта е силно условна върху това как се чувства родителят и доколко са задоволени неговите желания и нужди.
Някой би ли ми обяснил, защо, при толкова тежки проблеми с българските деца, обсъждаме норвежките?? Всичко Мара втасала......
>защо, при толкова тежки проблеми с българските деца, обсъждаме норвежките Предполагам защото повечето от обсъждащите са именно порасналите български деца с тежки проблеми, която неудобна реалност се избягва най-лесно като просто се премести фокуса някъде другаде. Всъщност, предполагам точно същата е била и основната мотивация и вдъхновение на автора на статията.
Драга ми Победке, на теб не мога да откажа и ще се опитам да отговоря. Обсъждаме на проблемите на норвежките, българските или арменските деца, а материалът, хубав или лош, на Вучето за дейността, полезна или перверзна, на норвежката, и не само, агенция за защита на децата. Някои са ходили там, не са виждали описаните разлигавени деца и не вярват. Те не са виждали и деца вързани с вериги и деца насилвани и осакатявани от родителите си, но вярват на репортажи за такива. Тяхно право. Други смятат всичко за една жена каза. И аз мисля, че Вучето леко преувеличава, което е право на автора, но не агенция ЕЖК е завела 8 дела в Страсбург и предизвикала дипломатически скандал между Чехия и Норвегия. Не съм бил свидетел, но съм чел репортажи в тоя дух в английска и американска преса, и съм склонен да вярвам, макар и не на 100%. Двамата обитатели на остров Утопия не обелват дума по темата, а развяват куп общи приказки, заклеймяващи насилието и то в стил на квартални лелки, каквито съм слушал в разговори с покойната ми баба, преди да избягам да играя на улицата. Макар, че са против насилието, одобряват насилието на агенциите да отнемат децата на родителите и през ум не им минава, че да отнемеш родителите на детето е не по-малко и жестоко насилие. Аз не вярвам, че индивид, които/която приема дете, отнето от родителите, може да бъде добър за децата. По сталиново време е имало специални детски домове за деца на "врагове на народа". Напиши ти материал за проблемите не децата в България, само Мануелка ли ще пише. Обещавам ти да го прочета с интерес и участие.
>одобряват насилието на агенциите да отнемат децата на родителите Citation needed. А, момент, почти забравих склонността ти да приписваш думи на хората, за които вече отдавна си решил, че мислят и твърдят това, което ти е най-удобно на теб, а не това, което.. всъщност казват и твърдят. Предполагам би било абсурдно да искам от теб да цитираш измисления герой, който говори в главата ти вместо мен, но от друга страна да си измисляш такива герои и да си ги слушаш също е доста абсурдно. Давай, цитирай какво бил казал моят заместник в твоята глава. Не, не защото ми е интересно да разбера - повече от очевидно е какво - а защото току-виж те накарало да се замислиш относно абсурдната ситуация, в която се вкарваш просто защото ти е комфортно.
ОК, прасчо, хвана ме в крачка. За разлика от някои, аз си признавам грешките. Признавам, че се подведох по навика ти да одобряваш всяко полит коректно действие, за който има десетки свидетели, без да разполагам с цитат. Поправям си гершката и ще приема, че НЕ одобряваш отнемането на деца от родителите от държавни агенции. Нямам цитат и за това, но след като толкова решително го отричаш, друго не остава. Не мога да цитирам километричните ти поучения за чест и достойнство в стил holier than thou, без никаква връзка с темата.
>след като толкова решително го отричаш Citation needed. Ти май наистина си непоправим в това отношение - когато ти посоча, че убедено вярваш в нещо, което дори не съм споменавал, почваш да вярваш също толкова убедено, че съм казал точно обратното. Убеденост и вяра обаче трябва да има. Имам доста добра хипотеза защо.
Прасчо, аз съм писал, че не разполагам с цитат. След като приписа едното предположение на моето въображение, аз приех обратното. Сега отричаш и него. Има ли трета възможност? Има. След като не си + и не си - остава да си 0.
деовин, пак ли преподаваш уроци, бе , психар комплексиран Хората минат оттук, прочетат малко, коментират по статията, метнат две-три путки майни и бегат, а ти водиш едни тегави диалози тука, поучаваш, едни словесни еквилибристики и фокуси. Бахти и живота сив и скучен дето го имаш