Той е талантлив актьор и носител на "Оскар". Имал е проблеми с алкохола, заради които вече го избягва - баща му е алкохолик, баба му също, брат му е лежал в клиника, за да се бори със зависимостта си. По време на изборите в САЩ през 2016 година категорично подкрепя Хилари Клинтън и определя Доналд Тръмп като "опасен глупак".
Подкрепя #MeToo движението, но е сред мъжете, най-силно осъждани от поддръжниците му, дори преди раждането на движението. Той е Кейси Афлек - малкият брат на Бен Афлек, който още не може да възстанови реномето си от обвиненията в сексуален тормоз. Петното върху името му не може да бъде изчистено дори от последния му филмов опит - Light of My Life, антиутопия, в която жените са пред изчезване и мъжете са виновни за всичко.
(Не)заслуженият "Оскар"
Талантът на Кейси Афлек е безспорен, затова никой не се изненада, когато през 2017 година той спечели наградата за най-добър актьор за изпълнението си във филма "Манчестър край морето". Изключително тежък филм, изключително тежка роля. Всичко, което ще се запомни около връчването на наградата му тогава обаче, е скандалът.
Поднасяйки му статуетката, Бри Ларсън - победителката в категорията най-добра женска роля предходната година - се въздържа от поздрава си и от аплодисментите. Причината? Тя е отличена за ролята си на жертва на сексуално насилие във филма "Стая" (2015). Кейси Афлек от своя страна е съден за сексуално насилие заради случай през 2010 година. Случай, който хвърля сянка върху кариерата и професионалната му репутация - следващата година "Оскар" в категорията за най-добра женска роля беше връчвана от две жени, вместо от миналогодишния победител в мъжката категория. Всичко това - за да не бъде допуснат Кейси Афлек до церемонията.
Скандалът се случва преди бума на #MeToo, сякаш като напомняне, че борбата на Холивуд срещу "сексуалните хищници" не е започнала с разкритията около Харви Уайнстийн и Кевин Спейси.
Обвиненията срещу по-младия Афлек, който на 12 август навърши 43 години, са от 2010 г. за поведението му по време на снимките на филма "Все още съм тук" - експеримент в стила „мокюментъри" - имитация на документален филм.
В него Кейси Афлек е в ролята на режисьора, а след снимките две жени от екипа го съдят за неприемливото му поведение спрямо тях.
Едната - Аманда Уайт, разказва как Афлек е накарал член на екипа на филма да й покаже пениса си и редовно наричал жените "крави". Опитвал се да я накара да остане в една хотелска стая с него, а след отказа й я сграбчил. По-късно продължил със серия от агресивни съобщения.
Другата обвинителка - Магдалена Горка, споделя как се събудила през нощта и открила Афлек в леглото си - миришещ на алкохол, той я галел по гърба.
И двата иска са уредени с извънсъдебно споразумение срещу неуточнени суми. Въпреки че поднесе извинения заради възможното си неприемливо отношение към когото и да било, Кейси Афлек отрече всички обвинения. Призна единствено, че се е държал непрофесионално. Още тогава адвокатът му твърдеше, че и двете жени са искали предоговаряне на заплащането си и повече пари за работата си по филма, а отказът на Афлек е причина за съдебните дела и обвиненията. Актьорът дори цитираше съобщения, в които една от дамите му споделя колко се радва да работят заедно. Така неговата версия, макар и изговорена с половин уста, е, че двете жени просто са намерили начин да получат допълнителните средства по друг начин - не чрез преподписан трудов договор, а чрез съдебно споразумение.
В Холивуд обаче, особено в ерата на #MeToo, заведеното дело е безспорна атестация за вина. Това автоматично превръща Афлек в член на групата на "сексуалните хищници".
"Все още съм тук"
Филмът "Все още съм тук" е "мокюментъри" (mockumentary) - продукция, която представя измислени събития, но през "документален" поглед. С други думи - игрален филм, който имитира документален филм. Филмът разказва за актьора Хоакин Финикс, за чиято сестра Самър е женен в онзи момент Кейси Афлек (режисьор на лентата). Финикс играе себе си и обявява, че напуска актьорската професия, за да гони успехи в полето на рап музиката. Камерата на Кейси Афлек проследява трансформацията, в която се намесва и рапърът Шон Комбс, с когото Финикс се свързва с надеждата да му издаде албум. Виждаме актьора в дома му: той организира партита, пуши, обграден от антуража си, и говори за философия с Афлек.
Именно при снимките на този филм започват проблемите. Преди дни Кейси Афлек коментира, цитиран от "Гардиън", че на снимачната площадка е имало "един тон купони". Той споделя, че режисьорските му методи са били "объркващи" и "голяма каша".
"Такова беше съдържанието на този документален филм. Записвахме всичко. Беше объркващо за всички, но и освобождаващо. А това е моя отговорност. Намерението беше да вкараме екипа като част от филма. Не знам до каква степен те знаеха, че са част от филма... Беше голяма каша и не е нещо, което бих направил отново. Бих бил по-умен, по-внимателен и по-чувствителен към това, че става дума за работно място, ако реша да го правя отново", казва той.
Отгледан феминист
Темата с Кейси Афлек обаче не спира дотук. Новият му филм - Light of My Life, който излезе по кината в САЩ на 9 август, също предизвика противоречиви реакции. В него Афлек е в ролята на баща, който се бори да спаси дъщеря си, след като пандемия убива половината население на света. Почти не са оцелели жени, тъй като мистериозната болест "избира" жертвите си по пол. Любопитен факт е, че Кейси Афлек не е просто в главната роля - той е режисьор и сценарист на филма.
В сценария той създава свят, в който няма място за жените. Това, с оглед на обвиненията срещу него, предизвика лавина от негативни реакции, въпреки че в лентата участва Елизабет Мос. Актрисата лесно може да бъде разпозната като Джун от сериала "Историята на прислужницата" (Handmaid's Tale) - антиутопия за свят, в който мъжете третират жените като хора, втора категория, способни единствено да носят деца и да изпълняват заповедите на мъжете.
Враждебното отношение към филма стигна пика си в текст в "Дейли Бийст", в който филмът е описан като ""майната ви" към всички, запознати с обвиненията срещу него (Кейси Афлек, бел. ред)".
Филмът представя мъжете като злодеи, които подлагат малкото оцелели жени на сексуален тормоз или насилие. Така че това не е просто свят, в който жените ги няма. Това е антиутопия, в която светът е пълен с изнасилвачи и потисници. Вероятно опит на Кейси Афлек да се "покае" след личните си преживявания по темата със сексуалното насилие.
Пред подкаста Armchair Expert актьорът Кейси Афлек казва, че досега е мълчал за обвиненията, защото това е бил неговият начин да подкрепи движението #MeToo - преценил е, че с мълчанието си няма да пречи на кампанията, за чийто успех се надява.
"Кой не би подкрепил движението #MeToo? Наистина ли съществува такава идея? Че има хора, които казват, че не вярват в равенството и мислят, че работното място трябва да бъде опасно за определени хора, но не и за други. Това е нелепо", допълва Кейси Афлек.
"Много, много трудно е да говоря за това... защото ценностите на движението #MeToo са в сърцевината на съществуването ми. Заради начина, по който съм отгледан, те са вплетени в ценностната ми система - отгледан съм от майка, която не ни позволяваше да гледаме "Царете на хаоса" (Dukes of Hazzard), когато бяхме на около 8, защото е сексистки", казва още Афлек, намесвайки името на култовия сериал от края на 70-те до средата на 80-те години.
Вместо разбиране обаче той срещна нова порция гняв след изказването си.
Звездата от Dukes of Hazzard Катрин Бах заяви, че не е съгласна с майката на Кейси и Бен Афлек. Тя играе ролята на Дейзи Дюк в хитовия сериал. Според нея героинята й е силна, умела и работлива жена, за която не е необходимо да жертва женствеността си, за да бъде което и да е от тези три неща. "Тя познава силата на жените, защото самата тя е силна жена", казва Бах. Актрисата допълва, че героинята й не трябва да бъде наказвана за физическата си красота и сексапилното си облекло.
Така, навършвайки 43 години, Кейси Афлек продължава да е в устата на скандала. Независимо от уменията и таланта, звездата му задълго ще остане помрачена от сексскандала през 2010 година. А всяка следваща стъпка, която направи, изглежда го води още по-далеч от доверието на масовата аудитория.
