Прекарах 7 дни в римокатолически манастир в Ломбардия и чак на летището разбрах, че това е тренд.
Vogue ме информира и като една уважаваща себе си млада жена, нямаше как да не повярвам на написаното в страниците на модната библия. "Нови навици - в търсене на спасение поне за една нощ" - това беше заглавието на статията, която прочетох минути, след като се качих в самолета.
И мигновено чух в главата си камбаната, която не ме оставяше да заспя през последните няколко нощи.
Никога не съм си мислила, че ще спя в манастир. Не съм от най-религиозните и признавам, че когато разбрах, че ще се наложи да прекарам престоя си на подобно място, леко се стъписах.
Не отидох в Италия, за да търся спокойствие, а заради обичайното - да пътувам, да опозная страната, да се запозная с хора от различни култури. Какъв късмет само, че един млад човек може да преживее всичко това по програмата Еразъм+ с минимални разходи за нощувка.
Обикновено за подобен тип проекти се избират малки населени места в близост до големия град.
Така се озовах в Куджоно - малко селце на половин час от Милано с живописни алеи за разходки край реката и един римокатолически манастир, който поддържа баланса между традицията и съвременния туризъм.
Ана Кафола, редактор от американския Vogue, споделя моите впечатления. Месеци наред тя отсяда в поредица италиански манастири, за да разбере, че тези религиозни центрове продължават своя живот и като луксозни хотелски комплекси.
По време на престоя си тя не ходи на проповеди, а посещава релаксиращи масажи, уелнес терапии и медитации, за които монахините от миналото само биха мечтали.
Естетиката и символиката на манастирските центрове привлича туристите с автентична атмосфера, вековно изкуство, просторни градини и дворове (клоастри) и малки подземни барове и трапезарии (рефекториуми), които, повярвайте ми, по време на италианска вечеря няма как да останат тихи и спокойни.
Манастирите вече не са само за монахините.
Държа да разбия мита, че италианците са свръхрелигиозни.
Впечатлението на младите хора в страната съвпада с моите възгледи за вярата. Хората, с които се запознах по време на пътуването, гледат на религиозните символи повече като на изкуство, отколкото като на строг канон на католическата вяра.
Иконите и картините на стената носят артистичния дух на Средновековието и Ренесанса и това е причината тези места да привличат толкова съвременни артисти като посетители.
Всички в Италия възприемат себе си като артисти. Аз също се почувствах част от тях.
La Scala di Giacobbe ("Стълбата на Якоб") - така се наричаше мястото, което беше мой дом през изминалата една седмица.
Въпреки че не мога да се похваля с лукса и романтиката, които моята колежка от Vogue е изпитала по време на пътешествието си от Доломитите през Северна Умбрия до крайбрежието на Амалфи, моят престой в миланската провинция беше също толкова вълнуващ.
Манастирът в селцето Куджоно ме впечатли с уют и гостоприемство. Просторните стаи нямаха нищо общо с манастирски килии, а кухненските помещения бяха оборудвани с всичко необходимо, за да си приготвиш една традиционна италианска вечеря, което в Италия си е приоритет.
Реновирано през 2004 г., в момента това място се използва като модерен център за провеждане на конференции и тиймбилдинги.
Представи си да правиш бизнес сделки на място с такава енергия - определено е по-оригиналният вариант от претъпкан петзвезден хотел.
Макар и не в религиозен контекст, за мен това място беше причина за пренареждане на всички мисли, които бушуват в главата ми, и успешно да се адаптирам към италианската философия "Il dolce far niente", в превод - "сладостта да не правиш нищо".
Обявявам експеримента "Спах в манастир" за успешен и вече гледам напред към следващата дестинация.
