"И колкото по-щедро те дарявам,
със толкоз повече любов оставам." *
Светът ми казва, че не съм добра. Не само аз, а и всички българи. Само 13 процента от нашия народ дарявали пари и само 5 процента – време за някаква благотворителност. Е, покрай празниците се развива дейност по медиите и в очите на телевизионните водещи започват да блещукат сълзи, но пак не е достатъчно да ни се вдигне дарителският рейтинг.
А и благотворителните кампании и събития, които се организират, много често са пълен провал. И хората, участвали в тях, остават разочаровани. Имам една приятелка, която дори гордо заявява, че тя може и да дарява, но никога не го прави по Коледа и Нова година, защото така не се чувствала манипулирана.
Не съм съгласна с нея – не смятам, че можеш да позволиш някакви външни фактори да определят кога да споделяш с другите добрината си. Радвам се обаче, че познавам хората (не всички, но ако броят им не нарасне, до следващата година, за съжаление, ще наваксам), които са част от онези 13 и от онези 5 процента даряващи и ни отсрамват пред света.
Печелене на доверие
На пръв поглед каузата на ARS (Animal Rescue Sofia) е да помагат на бездомните животни, но те правят много повече. Защото когато си бил дори само на едно тяхно събитие, виждаш с очите си колко голяма е ползата и за хората, които им сътрудничат по някакъв начин.
Надя Станчева, управителят на фондацията и на приюта в Богров, изобщо не е съгласна с твърдението, че българите сме сред най-егоистичните хора в Европа, а и в целия свят. „Факт е, че ARS съществува единствено заради хората, които ни помагат по един или друг начин", казва тя. „Друг е въпросът, че благотворителността няма традиция в България, доверието към подобни начинания е подкопано от злоупотреби. След като веднъж се спечели доверието на някого обаче, след като види реални резултати от помощта си, българинът се отдава на каузата си с невероятна сила. Или поне нашите хора са такива, знам ли."
Преди около година в друга статия Стела от фондацията обясни много подробно какви са основните цели на ARS и, както се казва, за какво се борят. Тогава тя беше пълна с оптимизъм и надежда. Сега питам Надя какво е положението след една година, все още ли вярват, че могат да променят хората?
„Ооо, сега ни е много по-лесно да сме оптимисти, отколкото преди година. С нашия оптимизъм се заразиха много хора и имаме повече доброволци и по-голяма подкрепа. А и ние, честно казано, сме грандомани до един. Хора, които смятат, че ще променят света. Не трупаме пари, не търсим слава, много по-нахални сме. Вярваме, че можем да помогнем на България да се качи едно ниво нагоре в отношението си към животните - били те бездомни, домашни, лабораторни, селскостопански... Вярваме в капацитета на родината, така да се каже.
Нали знаеш вица: Мъничко, черничко, тропа на вратата, що е то? Голямото светло бъдеще."
Ултимативна благотворителност
Била съм на благотворителни събития, на които ми се искало да отида и да зашлевя шамар на хората, които ги организират. Защото са ме лъгали в очите, защото са били самодоволни от това, което правят, защото изобщо не са били наясно какво всъщност правят (на едно подобно мероприятие, обявено като урок по рисуване с пръсти за деца, след края на събитието казаха на родителите, че ако искат да си вземат рисунките на децата, трябва да платят по десет лева. А ако не платиш, не ти дават рисунката!
Беше ултимативно, брутално, тъпо, абсолютно необмислено и формулирано неадекватно. Естествено, че щяхме да дадем десет лева, но начинът, по който бяха изискани парите, бе обиден).
Хората от ARS, които познавам, са точно обратното на това
Всяко тяхно събитие ме кара да си мисля, че един свят, изграден по техен дизайн, ще бъде много по-добър и красив. Дали ще организират сангрия, чаено или бирено парти, дали ще бъде купон по пижами, детски купон, на което децата се запознават с кутренцата и се учат какво означава да се грижиш за животинче, дали ще ти предложат да кръстиш някое от бездомните кучета срещу определена сума, никога не съм забелязвала никакъв пропуск в организацията им.
И винаги се изумявам на въображението и идеите им, защото отдадени на своята кауза, която е много тежка, успяват да набират средства за организацията си по начини, които карат хората да се усмихват. Повечето организации започват със старт и умират от изтощение някъде на втората година, заглъхват. А дружината от ARS е като че ли с неизчерпаеми идеи. Надя скромно казва, че се „опитвали" да бъдат креативни, но освен това се осланят и на традицията.
„Миналата година правихме благотворителен календар, а тази хората ни питаха за нов още от октомври, така че - пак направихме. Страх ни беше, че ще бледнее пред стария, но за щастие стана още по-хубав. Само дето летвата вече е много високо, да му мислим догодина! Имаме много идеи, от време на време на някой от нас му хрумва да ги осъществи, друг път идва някой доброволец или приятел и ни подсказва нещо, за което не сме се сещали. В общи линии пробваме всичко, което ни се стори интересно, а в повечето случаи важен фактор е и да е забавно, тъй като не обичаме да се занимаваме със скучни неща."
Вещи или средства
Една от последните идеи на ARS е за онлайн магазин: във всемогъщия Facebook може да намерите страницата с всевъзможни неща - бижута, дрънкулки, книжки, дарени от хората, - които може да закупите, а парите отиват за фондацията. Така може да дарите по два начина - с вещи или със средства.
Някои даряват пари, други даряват време. „Желаещите могат да ни помагат по всякакъв начин", казва Надя. „Едни идват в приюта да разхождат кучетата, други организират партитата ни, трети ни помагат с кореспонденция, клипове, снимки... Винаги имаме нужда от приемни домове, организаторски умения... Кажи ми какво можеш да правиш, за да ти кажа, как да ни помогнеш."
Защо едни могат, а други - не, каква е тайната да се отдадеш така на някаква кауза?
Когато по целия свят гърмят резултатите на КАФ Дарителски Индекс 2011- най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб, от които лично аз се срамувам, ми се приисква Надя да обясни и на мен, и на другите какво е това, което отличава хората от тяхната организация - Жана Гогова, Светльо Петров, Стела Райчева, Станислава Станчева, най-новия им член Вики Минчева, която е координатор по доброволците, и всички, които им помагат.
„Понякога си мисля, че тайната ни е в това, че сме пълни идиоти, които наистина вярват в това, което правят. В началото скачахме в дълбокото и едва тогава проверявахме дали можем да плуваме. Да си призная и сега не е много по-различно, но има една съществена разлика - нямаме право да потъваме. Имаше една поговорка „Ако спасиш живота на някого, после си отговорен за него".
И при нас е така. Имаме си 500 кучета. На тях не им пука, че имам лош ден, че парите не стигат или че някой е казал нещо лошо за нас и съм се обидила. Мога да се цупя, да мърморя, че не издържам, но в крайна сметка си знам, че нямам право да прецаквам точно тях, животните. Пък и... Имаме нещо, което е по-силно от умората и лошите думи и то е щастливият край. Да видиш как някой бивш смъртник се излежава на диванчето в новия си дом е безценно и ние буквално се храним с тези истории.
Не знам как да го обясня... Нас няма кой да ни замести. Не сме служители. Не ни е карал никой. Това си е наш избор. Отсяхме се доста, може би и това е от значение. За две години групата ни се промени, останахме само съвместимите характери. Всичко се прави така, както ние го искаме - там сме, където сме казали, че ще бъдем... От какво да се оплаче човек, като сам си го е направил? Прекалено сме горди, че да се оплакваме от себе си, няма как."
* „...защото щедростта ми е без бряг
като морето, но и любовта ми
е също тъй без дъно като него
И колкото по-щедро те дарявам,
със толкоз повече любов оставам."
Шекспир, „Ромео и Жулиета"
Прочетох,че има проблем с кучетата и се сетих преди време работих в Пловдивският завод "Рекорд" . Там почти всички заварчици бяха Виетнамци и до всяка клетка за заваряване беше вързано куче на къса верига--до толкова ,че да стига купата с храна и вода ! Кучето порастваше бързо и след време изчезваше а на негово място се появяваше ново кутре ! Из завода и околността не можеше да се види куче на свободно предвижване Та за решението-- даваме Българско жителство на 100-200 Виетнамеца във всеки град и проблема е решен !
"да гледаш първо животните а после хората, " A, кой казва, че едното изключва другото!???
На Коледа страдат прасетата, а не кучетата.....нека бъдем коректни
Страхотна статия. Който има сърце за животните, има сърце за всички. Никога не съм разбирал снобарите изръсващи се по 500-1000 лв за куче при положение че могат да си вземат от кучкарника обезпаразително и в желаната от тях възраст. Би трябвало да има отстъпка от общинските данъци ако направиш подпобно нещо. Плюс безплатно маркиране на животинката с радиочип разбира се.
Аз съм повече по котките, но не съм безразличен и към другите животни. Онова, което ме шокира в поведението на хората е желанието за "решаване" на някакъв проблем с животните. Проблем има, но той е у нас. Като пример бих дал уличните глутници, човек е достатъчно умен, за да опознае поведението и акъла им и да се оправи с тях във всеки случай освен в някои крайни (изгладнели до смърт кучета например). С подходящо движение, звук и прочие, човек може да се оправи с тия дето ги считаме за по-елементарни от нас, но видиш ли има твърде много хора, които се страхуват и не лекуват страха си, а причината за него, други отиват до оная крайност прилична на параноичното поведение на стадо шимпанзета срещу леопард и изпадат в необуздана омраза към ... по-примитивен и де факто беззащитен в настоящото положение индивид. Както и да го погледнем примитивния в тоя случай е човека. Нима страхопъзлата дето не смее да потърси начин да бъде по-висше създание пред пет кучета може да бъде ръководител на обществена позиция? Аз знам два такива случая, а сигурно има доста. Нима оня дето вижда в нещо дето му е на една десета от килата враг може да бъде шеф или въобще някакъв човек с отговорност? И такива знам и вие сигурно знаете, хора нежелаещи да обърнат внимание склонни да решават "проблеми" чрез елиминация. За мен човека ще заслужи да се счита за висше същество, когато се научи да живее в градовете си с гората и животните (включително "опасните"), без да се пристисква за преклена чистота и ред и когато започне да възпитава децата си от малки на уважение и умение да разбират всяко същество и да използват факта, че са "по-висши" не за безсмислена самозаблуда, а за баланс и мир с природата иначе сме просто птички в клетка, канарчета с необосновано самучувствие на орли...
Единственото нещо в подкрепа на бездомните песове, за което бих дала пари, са инжекции за приспиване... Според мен това е единственият вариант. Струва ми се неморално да се харчат пари за помиари. Просто трябва да се избият и това е.
Обаче да не си помислите, че ми липсва съчувствие... Не, аз съм дълбоко състрадателен човек. Смятам, че отношението ни към бълхите и въшките е под всякаква критика. Откъде накъде сме решили, че сме по-висши от тях? Не сме. Това, което се прави срещу тях, е истински геноцид. Не може така. Никой не мисли за горките същества, които си нямат къща дори (хлип-хлип), а ние искаме да ги изгоним от единственото място, на което се чувстват добре - нашето тяло или тялото на домашния ни любимец. Докато има такова нехуманно отношение към милите сладки животинки, човешкият свят няма да се оправи. С нищо нашият живот или животът на кучето не е по-ценен от живота на една бълха. КОЙ ВИ ДАВА ПРАВО ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ СТЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТЯХ???? Затова аз основавам фондация "Заедно за бълхите" и "Да защитим въшките". Събирам дарения, за да построим приют. Моля, пратете смс на кратък номер 123456, за да ме подкрепите. Също така ви умолявам да се подпишете в петицията за въвеждане на законодателни промени, с които се инкриминира нехуманното отношение към насекомите. Смятам веднъж завинаги да прекратя практиката на масово избиване под юргана. Ще обикалят доброволци по къщите да събират нещастните отхвърлени същества и да ги приберат на място, където ще усетят какво е това топлина и любов. Обмислям и санкции срещу котките и кучетата, които сами убиват бълхите - все пак котките и кучетата са ни равни, нали така, би трябвало и равна отговорност да поемат с нас. Чакам последователи.
MacAllister, естествено, че няма да те нападат, ама не защото издаваш подходящи звуци, или имаш подходящо поведение, както ти си мислиш, а защото ама най-последното нещо, което би нападнал един хищник, е възрастен мъж. Ако беше куцукаща бабичка или малко дете, или бременна жена, обаче, щяха да те нападат, не заради неподходящото ти отношение към тях, а защото инстинктът на хищника е да напада слабия, в уязвимо положение.
Ние сме отговорни за животните,а не те за нас.И по същия начин, по който се отнасяме към тях,гледаме и на отношенията си с хората.Да- кучетата хапят,но не от злоба(тя е чисто "човешко" чувство),а от страх,от глад ,за да оцелеят....А някои кученца просто са полудели от липса на любов и човешка ласка.Убиването им е просто бягство от отговорност,освен огромна несправедливост и жестокост.
Другарю Аз не мога да изпратя тоновете хуманитарна помощ към Судан Тях ги пазя за кучетата А сега сериозно-това,което мога да сторя е когато куче не ме заплашва по никакъв начин да го погаля,вместо да го ритам;ако имам нещо за хапване да му дам,вместо да го гоня;да се погрижа ,макар за кратко кучето да усети човешка топлота,вместо да му режа краката и т.н.Не боли Нападенията на кучетата срещу хора (и не дай Боже върху деца) са в резултат от липсата на адекватна човешка грижа.Повярвай ми в едно куче няма злоба,а само обич към човека.Ако то е озлобено,това е поради наша намеса или не. Между другото и мен са ме хапали кучета - бездомни,домашни ,дори моето собствено!!!Какво да му направя (на кучето ми)-да го приспя,да му извадя зъбите ли Или с любов и възпитание да се опитам да го накарам да разбере,че не трябва да хапе!
Г-н Кузманов, ако се замислите малко не само кучетата зависят от човешкия произвол.От него са зависими и хората,останалите животни,децата ни ...а ако трябва да мислим по-глобално и планетата.Не мога да коментирам "Екоравновесие".Но ако това, което пишете е така, за животното ще бъде (вярно много малка) утеха това,че преди да му бъдат причинени някакви ужасни неща,е усетило и нещо добро.Разбрало е ,че има и добър свят,с добри хора (условно казано - никой не е просто "добър" или страшно "лош").По - важното е ,че кучетата,котките,делфините и т.н. зависят и разчитат на нас.Не можем с поголовно избиване,кастрации ,шутове и гаври да решим не само проблемите на животните,но и своите.
Трябва да има правила, и спазването им да се контролира строго, не може да се разчита на емоционални решения. Преди всичко трябва да се махнат глутниците помияри от улиците - ако никой не ги осинови, най-хуманно и най-лесно е да се приспят. И трябва да има много стриктен контрол над домашните кучета - всяко куче да има паспорт, чип, да е кастрирано, който няма пари за кастрация, за обезпаразитяване, за ваксини, няма да гледа кучета, те не са някакъв продукт от първа необходимост. А ако кучето не е кастрирано, значи собственикът има развъдник, но това също отговаря на редица условия, и е дейност която се лицензира и контролира от държавата. Защото какво става в момента - в почти всяка къща има кучета, и се развъждат с цел продажба. Но няма кой да купува толкова много малки, затова в един момент те се озовават изхвърлени някъде по улиците или строежите.