Малко неща са по-унизителни от това да влезеш в магазин за луксозно бельо и да чуеш стряскащо красивата продавачка, която още от самото начало ти хвърля злобни погледи, да заяви на висок глас: "Кога хората ще разберат, че не предлагаме по-големи размери от M?"
За щастие всяка жена с размер над 40, опитвала се да пазарува в елитен бутик, вече знае, че купуването на дрехи с големи размери изисква освен здрави финансови запаси и здрави нерви.
Омразата към дебелите хора е последният приемлив предразсъдък, който е най-изявен именно в света на модата
"Изпитвам непринудена омраза към рокли с изрязани рамене, къси блузки, ярки десени, впити панталони, разкроени плетени жилетки и асиметрични поли", споделя 28-годишната британска блогърка Лорън Динг. "Много е трудно да намериш нещо, което хем да е в твой стил, хем да ти стои добре".
На това вероятно се дължи настоящата експлозия на "fatshion" движението, което произлиза от популярния таг в платформата Tumblr, използван от редица плюс-сайз блогъри. До неотдавна модните блогове бяха запазена марка на жените с перфектни фигури.
Ала все повече жени с големи размери, които не се притесняват от теглото си и им е омръзнало да се отнасят с тях като хора "втора ръка", за които няма никакви подходящи дрехи, напоследък споделят мислите си за модата и стила онлайн.
Тези блогъри публикуват снимки с дрехите, които носят и не престават да проповядват "позитивно отношение към тялото"
Много от тях отвръщат на удара на слабите модели, които кръстосват подиума на модната седмица в Ню Йорк, като започнаха да наричат месеца "Февруари на дебелата мода" и блогват все по-агресивно в негова чест.
"За мен блогването е вид терапия," споделя Мег Пронко, холандска блогърка, която публикува свои снимки в различни дрехи като начин "да се примиря с тялото си и да го приема такова, каквото е". "Отхвърлям мнението, че щом си дебела, ти е писано да носиш грозни дрехи".
За разлика от "thinspiration" блоговете (от "слаб" и "вдъхновение"), които публикуват уж мотивиращи снимки на плашещо слаби девойки с анорексичен вид, моделите във "фетшън"-блоговете са самите им автори.
Със заглавия като Fatty Unbound, Fat Shopaholic, FuckYeahChubbyFashion, In the Thick of It или блога на Пронко - Fatshion Daily, тези жени променят представата за думата "дебел" с надеждата, че ще премахнат поне част от негативното й значение.
В крайна сметка, всички знаем ироничните факти: въпреки че около 50% от жените в Америка и Западна Европа са с размер, по-голям от 42, моделите, списанията и магазините за дрехи продължават да отдават предпочитание на малките размери. Повечето магазини рядко зареждат с размери над 40.
Ала могат ли невъзмутимо дебелите жени и модата да вървят ръка за ръка?
"Твърде често ни казват, че ако сме над определен размер, трябва да се обличаме така, че да изглеждаме по-слаби и да крием частите от тялото си, които не харесваме," споделя Диан Денис от блога Fat Girls Like Nice Clothes Too ("И дебеланите харесват хубавите дрехи"). "Само искам да кажа - ГЛЕДАЙТЕ СИ РАБОТАТА! Аз съм ДЕБЕЛА! Харесвам хубавите дрехи и няма да се крия от никой".
Вероятно тези жени скоро няма да стъпят на подиума на Седмиците на модата - ежегодното неохотно намигване от страна на Vogue към "истинските" тела в изданието "Shape" никога не е включвало плюс-сайз модел на корицата на списанието - ала блогърките се опитват да създават своя собствена визия.
Някои организират размени на дрехи, а други си правят цели онлайн магазини
Немалко от "дебелите модни блогърки" си сътрудничат по поддържането на сайтове за продажба на дрехи втора употреба за закръглени дами (такива например са Fatsale, FatshionXchange и дори страницата във Facebook FatToo, където можете да купувате, продавате и разменяте дрехи с размери много по-големи от 42).
Кърсти Файф, авторката на Fatty Unbound, продава ръчно направени рокли в Etsy, а плюс-сайз моделът Надя Абулосън раздава дрехи, които вече не носи. Надя, която изгря на сцената, след като спечели конкурса за XL модели на American Apparel, използва популярността, за да сбъдне мечтата на живота си: да създаде своя собствена плюс-сайз модна линия.
Динг, блогърката от Великобритания, пък наскоро бе поканена от английската компания за мода в големи размери Simply Be да създаде специална селекция от дрехи за тях.
Тя ще бъде вдъхновена от жените, които вижда в Tumblr, които по нейни думи са "умни, дръзки и безсрамни". "Исках да направя нещо, в което да се чувстват зашеметяващо," споделя тя.
Неформалният девиз на fatshion общността: "Дебели сме, много сме, силни сме!"
Може би задачата им е тежка и дори непосилна, и все пак повечето дебели блогърки виждат списването на сайтове за мода като начин да се чувстват по-малко изолирани и да си създадат усещане за общност.
"Най-хубавото от всичко е, че има адски много жени, които ми казват колко съм им помогнала в това да приемат себе си и тялото си," разкрива Абулосън. "За мен това е най-голямата промяна, която може да настъпи в живота на един човек".
Проблемът на дебелите хора не е естетически, а здравословен. Първото е въпрос на личен вкус, второто - на разум...
Thea Atanasova, много злобичка има в постовете ти. Но на простия човек, това е присъщо.
Килограмите се свалят с комбинация от лекарски надзор, хранителна програма и физическа активност. Въпреки всичките заблуди, физическата активност НЕ влияе върху килограмите сама по себе си, иначе всяка шетаща българска домакиня щеше да е като фиданка. Физическата активност тренира мускулите, НЕ топи мазнините. Единственият вариант това да се случи, е ако не сте яли нищо от една седмица, нямате външен прием на калории и организмът не започне да изсмуква калориите от мастните депа. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това мога да го потвърдя от собствен опит. Преди 2 години тежах 10-12 кг повече от сега. Спортувах, пробвах разни диети, не отслабвах. Единствено ако нищо не ядях, или само по някой плод без да прекалявам в количеството, успявах да смъкна максимум до 5 кила за две седмици. После те бързо се наваксваха щом почнех да ям отново. Накрая потърсих лекар-ендокринолог. Установиха какъв ми е проблема и ми назначиха лечение и подходяща диета. Правя и по малко гимнастика. И така свалих килата Мога да сваля още 5, но повече не ми трябва. Не се харесвам съвсем слаба
Здравейте! Желая да споделя моя личен опит относно онлайн шопинга! Само искам да отворя една скоба, аз съм макси дама и за мен откриването на правилното като вид и размер облекло бе изключително трудно(само да уточня че търсения размер в моя случай бе 3ХЛ, опитайте да познаете колко време съм се тормозила). Няма смисъл да обяснавам как безброй пъти ми се е случвало да вляза в магазин за дрехи и продавачката: Като за Вас ли? Безброй пъти по магазини съм си съсипвала нервите - харесвам си някоя дреха и в 80% от случайте не мога да намеря моя размер, а когато си поръчам онлайн естественно имам право да пробвам и тогава да реша дали да я взема, което е страхотно. Според мен онлайн пазаруването е необходимост, чрез която човек може само да спечели . Нека ви препоръчам изпитано от мен място за пазаруване http://www.maximarket.bg/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B8.html Дано съм била полезна
Каква вопиуща дамска дискусия на тема отслабване сте заформили ....... майко мила! И какво им е на по-закръглените, по-височките и по-едричките дами? По-глупави ли са от самоходните точилки или от лилипутките? По-прости ли са, или са по-неуки? Бог създава хората различни, защото така му е кеф. Кои сте вие дребни кльощави душички недохранени и озлобени от глад и диети за да противостоите на неговия творчески замах? Това, че в Българските магазини се продават нестандартизирани, фалшиви дрехи за лилипутки се дължи на факта, че у нас дрехите се внасят от фирмите на тъпите мутреси, които НЕ купуват от Европа. Макар, че уж сме европейци. ДФалшивите ментета по нашите магазини идват или от манифактурни цехчета в родопската яка или на бали в кораби от Китай, Индия, Пакистан. И всички тези ментета са максимално "умалени", за постигане на много бройки от малко материал на ниска цена. Сега съм на 58 години. Висока съм 170 см. Тежа 75 кг. По немско-холандско-скандинавския стандарт съм номер 42. От български магазини ( дори и H&M, New Yorker и т.н.) ми стават от размер 44, 46, 48, 50, 52, L, Xl,XXL, и понякога М. И ето как отново стигаме до гениалния постулат на Карл Мордехай (сетихте ли се?), че битието определя съзнанието, ergo модата на минималния разход и максималната печалба налага да харесваме кощрамбите! И ние всички сме в матрицата: умуваме за бързи и бавни метаболизми, за протеини и въглехидрати и т.н. А истината е, че някой някъде ви манипулира за да печели от глупостта ви. Sorry!