Той е новото лице на Марк Джейкъбс, има костната структура на Синди Крофърд и тялото на Кейт Мос - но Андрей Педжич всъщност е 19-годишен сръбски младеж.
19-годишният британски фотограф Деймън Бейкър влиза миналото лято в тъмен караоке-бар в Ковънт Гардън. В задната част на опушеното заведение вижда жена с високи скули, дълга платиненоруса коса и широко разположени сини очи. "Най-хубавото момиче, което някога съм виждал в живота си." Двамата започват да флиртуват. Само няколко минути след началото на разговора Бейкър осъзнава, че тя всъщност е... мъж.
Андрей Педжич е превзел модната индустрия с гръм и трясък. Лицето му е като това на Синди Крофърд, тялото му прилича на това на Кейт Мос - с изключение на липсата на някои специфични полови характеристики. Дебютира в дефилетата на Жан-Пол Готие в Париж и оттогава вече е бил на три пъти на фолиото на френското, италианското и турското издание на сп. "Vogue".
Миналата седмица бе обявен за новото лице на пролетната колекция на Марк Джейкъбс - и ще се подвизава в пролетните реклами на Готие наравно с женския си двойник, супермодела Каролина Куркова. Според някои източници той в момента оглавява списъка на всеки кастинг-агент за мъжките дефилета, които започват следващата седмица в Париж.
Възходът на мъжете с нетрадиционен вид
Педжич е част от новата модна тенденция за "женствени мъже" и е най-новият пример за преливащи между границите на половете модели, които в последните няколко сезона постигнаха световна популярност. Най-известна сред тях е Леа Т., транссексуалната асистентка на Рикардо Тисчи в Givenchy, която той избра за лице на своята есенно-зимна колекция.
Модата прегърна охотно транссексуалния модел. Но Педжич представлява нещо по-значимо и не е просто лице на отминаваща тенденция или скандална рекламна кампания. Той е водачът на нова полова гъвкавост в модата, в която традиционният мъжки и женски манталитет започва да има все по-малко значение. Той е лицето на послание, което постепенно бива възприемано в рамките на модната индустрия - и се приема добре и от купувачите.
Семейството на Педжич бяга от Босна в Сърбия, когато той е само на 2 месеца. Той помни бомбардировките на НАТО в Югославия, докато е бил дете. На 8-годишна възраст фамилията заминава за Австралия, където заживява в Броудмедоус, неприветлив квартал в предградията на Мелбърн.
Педжич твърди, че е знаел, че изглежда като момиче, от мига, в който "съм излязъл от утробата и съм се погледнал в огледалото". Адаптацията му в Австралия е трудна, тъй като той е принуден да учи английски и да се интегрира с ученици, които са твърде различни от него. Но Педжич твърди, че въпреки нестандартното му излъчване, никога не е бил тормозен от връстниците си - и вместо това се е чувствал само като обект на "любопитство и внимание".
"Много мъжкари ме възприемаха като момиче," разказва той за годините си в гимназията. "Но не мога всъщност да твърдя, че това някога е било нещо лошо. За мен това означаваше... много безплатни питиета!"
Любопитство, превърнато във финикийски знаци
В много отношения кариерата на Педжич представлява точно това: капитализиране на любопитството. През 2009 г. той се добира до агенцията Chadwick Models в Мелбърн, която след кратко интервю моментално сключва договор с него. "В онзи момент знаех, че разполагаме с модел с много голям потенциал", коментира Матю Андерсън, мениджър на офиса на Chadwick в Мелбърн.
Когато разказва историята на Педжич, Андерсън я поставя на фона на глобалната икономическа криза - дете, което се е оказало на подходящото място в подходящото време. Той твърди, че Педжич се е явил в агенцията насред срива, по време, когато рекламиращите мода компании са искали "силни мъже", излъчващи послание за финансова стабилност. "Във време на икономически просперитет, клиентите могат да си позволят да използват хора, които са малко по-интересни," твърди Андерсън. "И ние разполагахме с това наистина много интересно момче. Така че решихме да го оставим първо да завърши гимназия."
Агенцията изчаква възстановяването на икономиката и дипломирането на Педжич, след което го изпраща в Париж в средата на 2010 г. Много скоро след това Педжич е нает за участие в есенното дефиле на Жан-Пол Готие, където е облечен в чифт разкриващи тялото тъмносини шорти. Изявата му привлича вниманието на тогавашния редактор на френския Vogue - Карин Ройтфелд, която бързо го наема за фолио в списанието.
Оттогава Педжич се снима за много издания, от италианския Vogue до списанието за транссексуални Candy. Графикът му за предстоящия сезон бързо се запълва, но според Арно В., негов агент в агенция New Madison в Париж, "някои дизайнери се боят да избират подобен твърде андрогенен имидж. Някои хора просто още не са готови за него."
Родителите подкрепят изгряващия модел
Педжич се старае редовно да посещава родителите си в Австралия, където майка му е учителка, а баща му работи в туристическия бизнес. "Много бих искал да доведа майка ми да ме гледа на дефилетата и да пътуваме заедно из Европа, тъй като е направила безкрайно много за мен," казва той.
Иска да следва някой ден право, медицина или икономика - и също така "да се снима във филм и след това да се оттегли."
Педжич отказва да отговори на въпроса дали се идентифицира като член на общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, травеститите, транссексуалните и различните - и когато бива запитан дали има приятел или приятелка, отговаря: "Имам Париж и десертно вино."
Когато сам избира облеклото си, понякога предпочита да носи високи токове и да се гримира. "Обичам да се обличам привлекателно, но не се вълнувам толкова от това да изглеждам много секси - по-скоро ми харесва изкуството на обличането."
Досега не си е правил никакви хирургически корекции - но не изключва някой ден да го стори. "Никога не са ми правили операции. Не съм против пластичната хирургия, но досега не съм се подлагал на такава." Баба му, запитана от сръбска телевизия дали има внук или внучка, се засмива: "И двете!"
Модата се развива към полов неутралитет
Ако това е мигът на възхода на Педжич, със сигурност той е много подходящ. Модната индустрия е в топли отношения с неутралния пол, а транссексуалните модели и фотографии в списанията постепенно си пробиват път в масовия вкус.
Миналия месец New York Times заяви, че "2010 г. ще бъде запомнена като годината на транссексуалните". За Педжич това означава стабилна работа. От една страна, той може да бъде избиран за снимки в списания и реклами и като мъж, и като жена.
Но пък в печатните издания често той бива третиран като изкуство без рамки. Скорошна кампания на Марк Джейкъбс го представи в мъжки дрехи, но Педжич обикновено е сниман в женско облекло - понякога без каквито и да е ориентири, че всъщност е мъж. Често той изглежда напълно като жена - и този замисъл убягва на читателите. Каква все пак е идеята?
"Опитваме се да показваме голотата на пола - че един мъж може да изглежда като жена, че жена може да изглежда като мъж", казва главният редактор на турското издание на Vogue Седа Доминик, която го избира за фолио в списанието. "Границата между половете става все по-размита. Модата е преди всичко даване на хората на възможност за избор. Няма значение дали си мъж или жена."
