Случайно станах свидетел на разговор, при който майка на две момичета разказваше как преминават вечерите им с децата вкъщи.
Обясняваше в изключителен детайл какви рокли обличат, как играят на крале и кралици и как баба им в ролята на баронеса се обажда вечер по Viber, за да се включи виртуално в играта.
С жена ми се спогледахме кротко и вече знаехме, какво точно преминава през мислите на другия.
Вечерите в нашето семейство в повечето случай бяха истерии, а не забавни истории, които разказваш на приятелка. През мислите ми бързо профучаха викове, ритници и две деца на кълбо, които се опитвам да разделя, за да не се наранят след поредния скандал за дъвка, топче или количка.
Понякога дори поглед беше достатъчен, за да се сбият. Къде сбъркахме и как стана така?
Семейните истории или истерии с момчета или момичета значително се различават по своя род и произход.
Разбира се, има и междинен вариант, при който имате деца и от двата вида, но появи ли се момче, то ситуацията рязко загрубява.
Разбира се, всяко правило има своите изключения, тъй като лично познавам семейства с доста мъжки по темперамент момичета, но моят личен опит сочи, че това е по-скоро рядкост, лош късмет или черна карма, отколкото тенденция.
В този текст не просто ще ви се оплача отново от моите момчета, а ще опитам да нормализирам, рационализирам и погледна ситуацията от забавната страна. Ако тя изобщо има такава.
Понякога живея само за да видя как се гушкат или играят заедно.
Трае миг или два, но не мога да загубя надеждата, че някой ден ще се превърнат в нормални човешки същества. Не мога да рискувам да оставя това на случайността, затова съм посветил последните години от живота си на това да помогна на себе си, за да мога да помогна и на тях в този толкова бурен процес на израстване.
Защо е по-трудно да си момче?
Бях в тотален и абсолютен шок, когато по време на сесия моята терапевтка ми сподели, че всъщност е много по-трудно от момче да станеш мъж, отколкото от момиче да се превърнеш в жена. Това е в случай, че приемаме съществуването на два основни пола, а не ставаме от момче жена или от момиче, мъж.
Оказва се, че има два основни фактора, който катализират мъжката енергия.
Първата стъпка е бащата.
Ако той не си е свършил работата, все още не сме изтървали влака от момчешката спирка към тази на истинските мъже, тъй като точно там се появява ролята на жената. След като ѝ подарим цветето си, вече ставаме истински мъже. Всъщност мъжете май нямахме цвете, но както и да е. Вярвам, че все пак стана ясно.
Нека все пак се върнем към децата, за да надникнем как се случва трансформацията в дълбочина. Всички се раждаме в женската енергия, която е нежна, мека и творческа.
За разлика от момичетата обаче, момчетата трябва да преминат през конкретни стъпки, за да се превърнат от дървена кукла в истински момчета, а по-късно в мъже.
Именно заради женската енергия децата в ранна възраст са много нежни, крехки и чувствителни.
Повечето момчета дори тогава са с една идея по-груби и динамични, просто защото в един момент хормоните започват да си играят с мозъците им, но това не е задължително.
Връщайки се назад в моето детство, си спомних как винаги съм бил по-чувствителен от останалите деца. Бях от онези най-срамежливите, които се изчервяваха до цвят диня, в случай че някой възрастен кажеше нещо от типа на "Хайде, кажи си името".
Директно се превръщах в диво животно, което ловец е взел на прицел. Бях готов да побягна, да се скрия или просто да изчезна.
Моите деца са точно обратното. Може би защото родителският пример, които виждат в мен и съпругата ми, е доста по-уверен от примера на моите родители, които от сегашната ми гледна точка са по-скоро срамежливи, отколкото директни и самоуверени.
Децата ни се превръщат в нас, това е безспорен факт, но все пак ние не се държим като диви животни избягали от зоологическата градина.
Уверявам ви, че се примерът, който им даваме далеч не е толкова първичен.
В някои култури превръщането на детето в момче е свързано с това, то да бъде отделено от майката.
Тук става дума за по-диви общества. Примерът е много краен, но същевременно много ясно илюстрира модела, по-който наистина работи.
Това отделяне от майката е целенасочено, за да може момчето да излезе от женската енергия и типично женските домакинските задължения, които вижда като основен пример.
Постепенно то бива въвлечено в изцяло мъжки работи, свързани с тежка физическа работа, лов или друго, за да придобие по-груби качества, които да го калят и превърнат в мъж.
Именно тук се появява ключовата роля на бащата.
Той е примерът, който момчето следва да види, приеме и копира. Ако бащата е невротичен и тревожен, по-вероятно е момчето да придобие тези качества, но ако е смел, стабилен и устойчив, то това биха били чертите, които детето ще попие, за да израсне постепенно като мъж.
При момичетата работи аналогично. Ако момичето прекарва повече време с майка си или баба си, вероятно ще готви, чисти и подрежа, ако това е бил примерът.
Какво е да си момиче?
Истината е, че не знам и до известна степен съм благодарен за това.
Като мъж винаги съм вярвал, че ако съм жена и имам гърди, то по цял ден ще си играя с тях. Всички знаем, че никоя жена не го прави. Факт е, че ако са твърде големи, дори пречат и създават неудобство.
Все пак, ако един мъж би избрал да се роди като жена, то тя определено би изглеждала като излязла от календар, закачен в автомобилен сервиз през 90-те.
Всъщност не е лесно да си момиче. Не е лесно да отгледаш и да възпитаваш момичета, независимо че аз лично не знам какво е вечер да плетеш или да пиеш чай в сладки приказки с куклите си.
За сметка на това жените са съществена част от живота ми и знам доста неща за тях.
Първо, цял живот смяташ, че си дебела, дори когато не си. Имаш около 5 дни в месеца, когато се чувстваш като нормално човешко същество, през останалото време или си преди, по време, или след цикъл, преди, по време или след овулация, а от време на време без видима причина задържаш вода и си в хормонален дисбаланс.
Може би единственото улеснение в това да си момиче и да станеш жена е просто да бъдеш и да следваш примера на останалите жени в семейството.
Ако сечеш дърва с баща си, сменяш крушки или играеш канадска борба, може би има голям шанс да не се чувстваш съвсем на място в някоя рокля. Темата с половете не е нещо, с което бих искал да се закачам, а по-скоро да дам като пример с противоположности.
Мъжката и женската енергия са много различни и може би точно затова се привличат и допълват на всяко едно ново - физическо, емоционално и духовно.
Факт е, че във всеки от нас има както мъжко, така и женско. Не е нужно да го отричаме или отхвърляме, тъй като това единствено ни вкарва в състояние на дисбаланс.
Когато един мъж готви или чисти, той влиза в женската си енергия и в това няма нищо лошо. Женската енергия ни позволява да изразяваме чувствата и емоциите си.
Никой не иска да умре от рак на млади години заради потиснати емоции, нали така?
Мъжката енергия ни дава възможността да се отстояваме, да бъдем смели и решителни. Това е енергията, която поставя граници, която казва "Не" и дава посока на децата, за да се движат напред. Има нещо много естествено в това, когато човек не просто го осъзнае, а го усети с цялото си същество.
Истината е, че в живота си съм виждал добро повече от жените, отколкото от мъжете.
Те сякаш винаги са проявявали нужното разбиране, внимание и любов, от която всеки от нас има нужда. Образът на жената още от детството ми е била в ролята на спасител или закрилник, тъй като от момчетата съм виждал основно гняв, агресия и физическо насилие.
Вероятно сте запознати с това, ако сте минали през текста ми за "Дебелото момче с лилавата шапка":
Родители на момичета срещу родители на момчета
Едни от най-големите драми и истерии се случват колкото между момчетата и момичетата, толкова и между техните родители.
От гледната точка на баща на 2 момчета смело мога да заявя, че това изживяване е на съвсем друго ниво, в сравнение със семейства с един брой дете, две или повече момичета, в случай, че са типични представители на женския пол, а не вълци в овча кожа (момчета в женска кожа).
Семейните истерии тук стъпват основно на неразбиране, неосъзнатост и нетолерантност.
Всички знаем, че момчетата могат да са много груби, а понякога това е неволно е поради по-ниския ментален капацитет преди 30-годишна възраст. Получавал съм неведнъж гневни обаждания от бащи на момичета, тъй като по-големият ми син е бутнал, обидил или стиснал за ръката нечия Елза или Ана.
По абсолютно никакъв начин не толерирам агресията, но при родителите на момичета има едно тотално неразбиране какво преживяват родителите на момчета.
Веднъж имахме неблагоразумието да посетим с двете ни момчета събитие в центъра на града. В този период може би са били на около 3 и 6 г. Всеки от тях хвърчеше в различна посока, а ние с майка им съответно крещяхме по улиците без свян, загубили всякакво усещане за благоприличие.
Изведнъж пред мен се появи сцена като на забавен кадър.
По улицата се носеше моя позната с двете си дъщери. На възраст бяха колкото моите деца, но сякаш идваха от друг свят. И трите бяха облечени в красиви бели рокли. Момичетата имаха големи бели панделки вплетени в косите, които бавно и тежко се поклащаха при всяка тяхна стъпка.
Движеха се с невероятна грация и пълен синхрон. Кимнах небрежно, преглътнах последния си вик и продължих да тичам надолу по улицата, за да хвана поне едно от момчетата ми. Жена ми през това време вероятно беше повалила и обезвредила брат му. Знам че сте виждали подобни видео трендове или мемета в социалните мрежи.
Повярвайте ми, вдъхновени са от съвсем реални случки и събития.
Момчета срещу момичета
Момичетата имат невероятна интелектуална и емоционална преднина спрямо момчетата на сходна възраст, особено в ранните си години. Момиче на 6 или 8 години би могло значително да манипулира всяка една ситуация, да предизвиква целенасочени реакции, както и да предвижда ходове напред.
Съревнованието между момчетата и момичетата е абсолютно нечестно, просто защото те са биологично несравними видове.
Докато момичетата изпитват любопитство към света, естествен порив да четат, пишат, учат или създават някаква естетически издържана форма на изкуство, при момчетата се случва нещо съвсем различно.
Те бъркат кал с червеи в пластмасова чаша, маркират територията си на публични места, бият се с пръчки или се търкалят по някой склон, просто за да разберат дали е достатъчно полегат, в случай че се хвърлят с главата надолу.
Момичетата имат много по-голяма склонност да сътрудничат и дори да помагат на родителите си. Те разбират много по-рано концепцията за правила и граници, които момчетата директно нарушават или разрушават.
Докато момчетата се излагат на необмислени рискове, момичетата внимателно оглеждат, анализират и преценяват потенциалната опасност във всяка една ситуация, за да съхранят физическата си цялост. Това е една от основните причини родителите на момчета да са значително по-напрегнати психически от родителите на момичета.
Ние знаем, че във всеки един момент може да се случи нещо абсолютно непредвидимо.
На финал...
Както е казал народът, "да бе мирно седяло, не би чудо видяло".
В първия текст от "Семейните ист(Е)ории" бегло споменах за онази семейна история, в която се озовахме в "Пирогов" за скенер и зашиване на глава след челен удар с дивана в хола. Оказа се, че главата е много здрава, но кожата не чак толкова, което наложи два шева без упойка.
Междувременно, докато чакахме да зашият нечия друга глава, пред хирургичния кабинет се запознахме с малко сладко русокосо момиченце, което беше с брадичка, която чакаше за шев.
Пожелавам ѝ след години да изглежда като очарователна трапчинка. Родителите разказаха нелепа история как дъщеря им паднала от стола в ресторанта, където са вечеряли, докато се е опитвала да отхапе парче пица.
Момиченцето така се въртяло на стола, че в един момент полетяло надолу, а брадичката срещнала ръба на масата.
Тогава си дадох сметка, че момчетата и момичетата не са чак толкова различни.
Не можем да опазим децата си от всичко, но най-важното за нас като родители е да бъдем тяхна упора особено в трудните моменти.
През щастието се минава с една особена лекота и не се научаваме на кой знае какви полезни неща. Уви когато ни боли разбираме, колко е важно да има някой който да ни погали по челото, да ни пожали и да ни каже, че ни обича, независимо колко безобразно сме се държали с него.
В крайна сметка е важно децата да разберат, че семейството може и да бъде хубаво нещо.
