"Хари Потър", "Здрач", "Игрите на глада", "Отмъстителите", "Черният рицар", "Железният човек", "Човекът-паяк", "Внедрени в час", "Бързи и яростни"... Кой не знае кои са тези филми и кой не е бил облъчван с месеци от мащабните им маркетингови кампании.
Изброените заглавия и техните задължителни продължения са гордостта на студийната система в Холивуд. Те са лицето на индустрията и общо са продали билети за над 15 милиарда долара. Освен това се отличават - почти без изключения - с извънредно невдъхновени, но играещи на сигурно сценарии, болезнено познати драматургични структури, пешеходна режисура, банални диалози, плоски персонажи и липса на каквато и да е било острота, провокация или нюансираност.
Това е така защото тези и много други корпоративни мастодонти са проектирани спрямо посредствените предпочитания на една основна таргет аудитория - тинейджърите
Младежите са най-актуалната и гореща мишена на развлекателния бизнес и почти всичко вече трябва да е съобразено с техните критично ниски критерии. Поставянето на меко казано съмнителния вкус на съвременните юноши бледни на пиедестал превръща мейнстрийм културата в океан от посредственост и предвидимост.
Най-зле към момента е музикалния бизнес с инфантилната инвазия на джъстинбийбърските абоминации и мерзкия модерен хип-хоп, който служи единствено за неграмотна инвентаризация на парвенюшки придобивки. Киното също е сериозно застрашено.
Young adult извращения
През издателската индустрия в света на седмото изкуство постоянно нахлуват екранизации на така наречените young adult романи. Тийн литературата е естетическа и интелектуална антитеза на всичко, което обичаме да четем.
Само конспиративни трилърчета а ла Дан Браун конкурират постните четива за млади консуматори. Ала успехът им е огромен, а пътят към киното - предначертан. Всичко трябваше да започне и свърши с "Хари Потър". Фентъзи поредицата на Дж. К. Роулинг изигра своята историческа роля за стимулиране на любовта към четенето сред децата от епохата на компютърните игри, а последвалите филми бяха почти търпими глобални фискални събития.
Но очилатият магьосник отвори кутията на Пандора. И над киното се спусна тегав "Здрач". Екранизациите по едноименните young adult бестселъри на Стефани Майер плениха колективното въображение на таргет аудиторията от тинейджърки и отвратиха всички останали.
"Здрач" освети тревожната тенденция мейнстрийм киното да играе по свирката на милиони 13-годишни човешки същества, без какъвто и да е било културен бекграунд и лишени от вкусови рецептори за аудио-визуални произведения. Те са готови да дадат немалко от парите на мама и татко, за да гледат как инертният Едуард ухажва безучастната Бела в креативно колабирали извинения за кино. Всичко, за което са се борили големите майстори на седмото изкуство - от Фриц Ланг и Орсън Уелс до Скорсезе и братята Коен - е систематично поругавано в съвременното тинейджърското кино.
И тук не говорим за филми, които третират проблемите на подрастващите и младите хора. Този жанр е пълен с шедьоври като "Бунтовник без кауза", "Трейнспотинг", "И твоята майка също" и много други. Протестът на рационалния киноман е насочен към корпоративните продукти, които са направени за употреба от възможно най-неграмотните и неопитни потребители. Те не се нуждаят от качествен сюжет, автентичен драматургичен конфликт, изобретателни режисьорски решения и пълнокръвни образи, а костюмарите в Холивуд се възползват от това печално обстоятелство, за да бълват безобразни бози и да прибират парсата.
Но нивото на киното продължава да пада
Вземете "Игрите на глада" - още един финансов и културен феномен от канона на young adult екранизациите. Антиутопия за деца, които са принудени да се избиват от тоталитарно правителство - звучи интригуващо и можеше да бъде претворено в качествено развлечение, предлагащо храна за размисъл.
Вместо това ни се предлага стерилен семеен спектакъл без дори молекула от тревожността и ресурса за социална критика, заложени в първоначалната концепция. Ако искате да гледате брутален и смислен филм по темата ще трябва да изтеглите азиатския култов филм от 2000-та година Battle Royale. А за наистина първокласно упражнение по антиутопия и размишление върху насилието и младостта ще трябва да се върнете към абсолютната подривна класика на Стенли Кубрик от 1971-а "Портокал с часовников механизъм".
Този неконвенционален "тийн" шедьовър е недостъпен като стил и съдържание за критична маса от днешните младежи - и това е тъжна действителност.
Другият притеснителен фундамент на пандемичното опростяване на киното е свързан с финансово аргументирания фетиш на индустрията към комиксовите екранизации.
Скапани супергерои
Дотук обругани заради лошия си филмов вкус бяха основно момичетата с тяхното нездраво влечение към банални любовни кич хитове като "Здрач". Време е да обърнем критичен поглед към публиката, която захранва скандално печелившия поджанр на филмите за супергерои, а именно момчетата и младите мъже.
В последните години комерсиалното кино навлече плътно и запотяващо цветно комиксово трико и днес изглежда е трудно да го свали. Епидемията от екранизации по рисуваните книжки на "Марвел" заплашва да затрие спомените за качествени зрелища, режисирани от Спилбърг, Земекис и Камерън от 80-те и 90-те години.
Финансов феномен преди 20 години беше изпълненият със съспенс и усещане за филмова магия мегахит "Джурасик парк". Днес рекордни приходи носят тягостни каталози на специални ефекти като "Отмъстителите" и "Железният човек". Въпреки чара на звездите, които участват и опита за хумор, повечето "марвелски" хитове не стават за нищо.
Нула напрежение, нагла манифестация на клишета и на финала винаги се стига до баналния драматургичен похват с тиктакащата бомба. Хората, които са запознати с творчеството на великия Хичкок, изкривяват лицата си в гримаси на досада и проязвки, но за необременените от филмова култура младежи това е върхът на изпълнението.
И така, поточната линия си работи на пълни обороти, подрастващите са доволни от заглавията, проектирани специално за техните бедни съзнания, а сериозните режисьори са изтласкани в ъгъла на нишовото кино.
Докато малоумни вампирски любовни истории и жалки супергерои доминират филмовия пейзаж, майстори като Пол Томас Андерсън и Дейвид Кроненбърг едва намират финансиране за качествените си проекти. Балансът е погубен, баластът се третира като съкровище.
Трябва да "благодарим" на Тяхно консуматорско величие младежите и на корпоративните кърлежи за естетическия и интелектуален регрес на киното.
Егоцентрична статия за наивни читатели. Това, което авторът ви казва е: Огромна част от света са тъпи. Аз обаче съм от интелектуалния елит, защото знам имената на Пол Томас Андерсън и Дейвид Кронънбърг. И съм гледал "Буги нощи" и "Мухата". Не знаете кои са тези филми? Значи сте тъпи. Като вица за двамата малоумници сноби, които са на една маса със забавляваща се компания: - Оф ... не ги издържам тези глупаци! Ще се кача на масата и ще ги опикая. - Недей, недей, няма да те разберат
Егати тъпотиите. Да не го взехте това от оня кенеф manlymovie.net?
Май ще спра да чета статиите на тема кино в този сайт... След прехвалването на Годзила, сега гледам тази претенциозна глупост и нямам думи. Дори и да съм съгласна с някои твърдения, не искам да забравя, че киното е все пак и за забавление. А слагането на Черния рицар в една група със Здрач премина поне моята лична граница на поносимост...
Ману, книгите за мислещи тинейджъри са Дългата разходка и Бягащият мъж на Стивън Кинг, от където е заимствала идеята за Игрите Колинс. Аз бях противник на бозите като Хари Смотан и Здрач, докато не чух един ден тинейджър да споделя с друг, че след като е прочел последния том на Хари, е потърсил нещо друго за четене. Ето в това е важността на тези иначе слаби като идея и изпълнение книги... А за липсата на романтика и колко е важно това изживяване за жените съдя по коментарите и количеството любовни романи качени в Читанката.
Статията може и да е попресилена но това не значи че не е вярна изобщо. Мисля че става дума за чувствително снижаване на критерия на зрителите за качествено кино. Например 70% от The Dark Knight са образец за посредствен сценарий, режисура и актьорска игра (изключвам играта на К. Леджър), по-наблюдателните и паметливи не са пропуснали и немалкото deja vu сцени заимствани от позабравени някогашни хитове което обаче не попречи на филма да се превърне в общопризнат и истерично възхваляван хит. Просто на филмовия хоризонт не се задава почти нищо добро и за това започнахме да се радваме и на филми които просто "стават".
@D-Fens Коментарът ти е точно толкова пълен с глупости, колкото и статията. Утре, когато съм малко по-буден, може и да обясня по-подробно защо.
Хърр-дър краят на киното, хър-дър апокалипсис, хър-дър трябва да се върнем към по-прости времена и едисон е вещица също. Ще насоча вниманието на автора към: "Pretty in pink", "The Breakfast Club", "Ferris Bueller's Day Off" и "Брилянтин" - познайте какво, все филми насочени към тийнейджъри, все класики. Мда. Поздрави.
Драги Rodrigo DIaz, автора не иска да каже че "огромна част от света са тъпи", а че Холивуд бълва огромна част от второразредни филми, предназначени за най масовия таргет публика, а именно тийнеиджърската. И че именно тази публика се "облъчва" с комиксови герой и нискокачествено преживяване. Но лошото е че тази същата аудитория като че ли не може да "поеме" нещо друго. Тя няма да хареса " Глутница кучета", "Имало едно време на запад", или "Планината Броубек", нали....ами Х-мени, Паяци, и Вампири. И естествено че статията е вярна, какво му се цупите на автора, ти Rodrigo не си ли интелектуалец, да не би да тичаш задъхан в киносалона с пуканки да гледаш последния Спайдър Мен, или подобна нему боза? Не вярвам! Но няма лошо....масово кино винаги ще има, тийнеиджърите не са вечно такива, все някога порастват, поумняват...и "разбират" че има и друго кино, други книги, и т.н. и т.н.... P.s. ...а някой нито порастват, нито поумняват, но това е друга тема
Ех ,авторе, авторе.... Аз отдавна съм минал тая възраст, която ти наричаш таргет група за Холивуд.Ама да ти кажа ли нещо под секрет? От време на време аз много обичам да гледам (по няколко един след друг) филми в които има само мелета с роботи, чудовища , и спец ефекти до безумие.. Това прави ли ме тъп?Не мисля, поне така като се оглеждам в себе си.Гледал съм вероятно почти всички филми , които ти наричаш стойностни, че и някои, които не си ги и чувал.... Просто всички , включително и тиннейджърите , имаме нужда от време на време да разпуснем с някое зрелище (което се осигурява от Холивуд) и да не се впускаме в много размисли за съдържанието и смисъла , който е вложил режисьора, и сценариста, че и автора , написал книгата , по която е сценария. Освен това продължавам да обичам да чета , въпреки интернет и холивудските продукции.Пред нова книга, нова компютърна игра , и нов филм , предпочитам първо книгата.
МарКом, "Играта на Ендър" е прекрасен филм и епичен финансов провал - като второто просто не подлежи на мнение. Хайде като ще даваш примери, поне да са адекватни, бива ли? Впрочем, огромна част от съвременната високобюджетна фантастика се дъни финансово. Огромните приходи се реализират - вече - от комиксови филми и дистопии, ориентирани към тийнейджърки. Тъпо, но факт. Говоря за фантастичното кино, разбира се. А че съвременните тийнейджъри са тъпи, тъпи са. Всички тийнейджъри са тъпи. Не в това е проблемът на съвременното кино, обаче. Качествени филми все още се правят и това няма да спре скоро. Тъпи, но зрелищни, пък винаги са се правели. Някой дали помни "Приключенията на Робин Худ" с Ерол Флин и Оливия де Хавиланд като класика в сценарното писане? И хайде стига глупости. Режисьор, който не може да заснеме качествена екшън-сцена, просто не е режисьор. Хубавото зрелище далеч не е толкова лесно за постигане, колкото доста хора си мислят, и по никой начин не изключва качествен сценарий или актьорска игра. А проблемът не е в наличието на тийн-филми. Такива винаги е имало. Проблемът - на статията - е, че сравнява идиотски комедии със сериозни филми, без да отчете факта, че са в различни жанрове, с различни цели и с различна публика. Т.е. сравнява ябълки с моркови. Другият проблем е, че поставя на едно ниво филм като "Внедрени в час", идиотска комедия, забранена за лица под 18, с "Отмъстителите", супергеройски екшън, ориентиран към тийнейджъри, и със "Здрач", което пък е романтична драма, ориентирана изцяло към тийнейджърки. Проблемът на холивудската индустрия е много по-дълбок и изобщо не е засегнат в статията.
Другарю Винов, крайно време е да спретнем напролет пролетарска комунистическа революция. Долу тиранията ЕКСПРОПРИАЦИЯ НА ЕКСПРОПРИАТОРИТЕ Чакаме залпа на Аврора
Е, аре ся, друго си е да прати Рени и Веско да подсмърчат два часа на "игрите", а мама да оползотвори тея два часа с убавия колега. За к'во и е да ги учи на глупости, да станат учени непрокопсаници?