Остров Рождество, известен и като Коледен остров, е малка австралийска територия насред Индийския океан. Намира се по-близо до Индонезия, отколкото до Австралия, площта му е от едва 135 кв. км., а населението - около 1700 души.
Достъпът до острова е труден, и малкото петънце насред океана щеше да е съвсем неизвестно, ако не беше дом на впечатляваща природна атракция.
Всяка година по това време остров Рождество почервенява, но не в очакване на Коледа, а заради прословутата ежегодна миграция на червените раци, които поемат от джунглата към океана, за да снесат яйцата си.
След първия дъжд, който бележи началото на дъждовния сезон, десетки милиони червени раци, ендемични за района, напускат дупките си в горите на острова и потеглят към морето, за да се възпроизведат.
••• Във водите около Австралия има и по-опасни същества:
Миграцията за 2025 г. вече започна, поясняват от Националния парк на Рождество. Защитената територия заема около две трети от целия остров. А с миграцията се променя и животът и на хората.
На острова живеят до 200 милиона от тези черупчести. Очакванията на управата на парка са до 100 милиона от тях да потеглят тази година към крайбрежието.
А това са огромни армии от раци, които минават през всичко по пътя си.
През деня животните търсят сянка, но рано сутрин и късно следобед бавният им марш превзема всичко. Скали, потоци, шосета и градини - всичко се покрива от хиляди и хиляди членестоноги.
"Някои хора може да ги смятат за неудобство, но повечето от нас мислят, че това е привилегия", казва пред АП управителят на националния парк Алексия Янковски.
Тя пояснява, че раците не подбират нищо по пътя си - каквото и да трябва да преминат, за да стигнат до брега, ще го направят.
"Така че, ако оставите входната си врата отворена, когато се приберете, ще намерите цяла купчина червени раци в хола си. Някои хора, ако трябва сутрин да изкарат колата от гаража, първо трябва да си разчистят пътя с гребло - иначе няма как да излязат от дома си, без да наранят раци", пояснява Янковски.
За да се опазят раците, някои части от пътищата на Рождество се затварят за известно време - докато основната процесия премине.
Явлението е впечатляващо. Милиони раци напускат обитанията си в горите по едно и също време - след първия дъжд. Мъжките водят миграцията, а женските се присъединяват към тях по пътя.
Точното време и скоростта на раците се определят от фазата на Луната.
Животните винаги хвърлят хайвера си в океана преди изгрев при оттеглящ се прилив в последната четвърт на Луната. Удивителното е, че те знаят кога точно да напуснат дупките си във вътрешността на острова, за да уцелят точно тази фаза на Луната.
Походът обаче е свързан и с първия дъжд - членестоногите тръгват чак след него, и ако валежът се забави, те трябва да бързат, за да не изпуснат последната четвърт на Луната. Ако обаче дъждът подрани, походът им ще се проточи и те ще поддържат по-бавно темпо.
Обикновено първи на брега пристигат по-големите мъжки раци, а след тях са е женските. Мъжките започват да копаят дупки, но тъй като животните са много, дупките са близо една до друга и се случват битки за територия.
Следва чифтосване. После мъжките се връщат към вътрешността на острова, а женските остават на плажа 2 седмици, за да снесат яйцата си, а след това - в точния момент - да пуснат и хайвера в океана.
Тази година се очаква този момент да настъпи при прилива на 14 или 15 ноември, когато е последната четвърт на Луната.
Около месец след това ще последва още една миграция - когато новоизлюпените рачета излязат от водата и потеглят към вътрешността на острова.
"Когато са бебета - едва наполовина колкото нокътя на пръста - не можем да ги разчистваме с гребла от пътя, защото ще ги смачкаме. Затова използваме духалки за листа" казва Янковски.
••• Хората далеч не винаги сме толкова внимателни и грижовни:
