Повечето от нас са ги срещали в един или друг момент от живота си. Това са онези хора, които могат да влязат в стая, пълна с непознати, а после да си тръгнат с десет нови приятели, уговорка за среща и обещание за добри професионални перспективи.
Това са те: Очарователните
Какво превръща тези щастливци в толкова лесно харесвани и неоспоримо привлекателни хора, докато останалата част от човечеството полагаме зверски усилия със спорен успех в същата посока? И докато мнозина смятат, че умението да пръскаш чар и да печелиш хорските симпатии с лекота е въпрос на талант, всъщност в него има и доста наука.
Факторите, които определят успеха ни с другите хора и впечатлението, което оставяме у тях, могат да са от значение още преди да сме се срещнали. Изследователи доказват, че хората, с които кръстосваме пътища, често си правят изводи за нас, базирани почти изцяло на начина, по който изглеждаме.
Един от най-успелите е работата си българи зад граница - роденият в Кърджали Александър Тодоров - в момента е преподавател по психология в Принстън. Неговите изследвания са публикувани в над 30 авторитетни издания, а той от години се занимава с проучване на човешките реакции и нагласи.
Тодоров много точно обяснява как хората стигаме до заключения относно някой друг и това доколко може да му имаме доверие за по-малко от една десета от секундата, в която видим лицето му.
Според него, ако някои усещания, като това за доминация например, са тясно свързани със структурата на тялото на човека, то това дали на някого може да се разчита и колко атрактивен е той, в голяма степен се определя по-ското от лицевото му изражение.
Да си правиш дълбоки изводи на базата на нещо толкова просто звучи нелепо, но всъщност се оказва, че го правим непрекъснато. И това може да има сериозни последици върху действителността. Например да повлияе на това за кого ще гласуваме.
Чертите на лицето, свързвани с компетентността на човек, се оказват успешен показател при предвиждане на изборните резултати в изследване, включващо български, френски, мексикански и бразилски политици.
Изводите, които си правим относно нечие изражение, имат влияние и върху финансовите ни решения. Хората с по-надежден външен вид и лицево изражение са по-склонни да получат кредит, отколкото други с изрядна документация, но не толкова симпатична физиономия, показва експеримент.
Усмихвайте се
Човек, разбира се, не може да контролира физическите характеристики на своето лице и това как то изглежда, но може да управлява израженията му и да се усмихва. Благодарение на специални статистически модели и алгоритми, Тодоров успява да манипулира компютърно лицата на хората, така че същите да изглеждат повече или по-малко заслужаващи доверие според изражението.
Оказва се, че колкото по-щастливо изглежда едно лице, толкова повече доверие буди то у околните. Хората възприемат едно усмихващо се лице като лице на човек, на когото можеш да се довериш.
Българският учен от принстънския университет обяснява, че ключът е в емоцията. Човекът, който заслужава доверие, изглежда щастлив.
За ситуациите, в които не сме създали толкова добро първо впечатление, колкто сме се надявали да създадем, надежда има - можем да спечелим наново хората, така че да забравят първоначалната си преценка за нас.
Добрата новина е, че бързо можем да коригираме първото впечатление, което оставяме на базата на въшния вид. Тодоров твърди, че ако разполагате с информация относно човека срещу вас, лесно можете да го спечелите, така че той без проблем да забрави какво точно си е помислил, веднага щом като ви е видял.
Канализирайте чара си
Ето къде можете да вкарате чара си. Оливия Кобейн, експерт по темата, определя чара като способност да се харесаш и да вдъхновяваш този, с когото общуваш.
В опозиция на някои други популярни концепции, да си чаровен има своите плюсове и в бизнеса. Предприемачите с по-добри социални умения е по-вероятно да успеят, а служителите, които се харесват на останалите, като цяло се чувстват добре в работата си.
Най-хубавото е, че човек може да се обучи да бъде чаровен. Джак Шeйфър, психолог и бивш специален агент на ФБР, посочва американския телевизионен водещ Джони Карсън като ярък пример за това как човек, който е предпочитал да бъде сам, едновременно с това е изглеждал изключително социално адекватен пред камера.
Водещият на The Tonight Show можел с години да не даде интервю, а веднъж дори признал в пресата, че през 98% от пътите се прибира след шоуто, вместо да излезе някъде с хора. "Карсън е бил екстремен интроверт, който сам се е обучил да бъде екстроверт." - казва Шейфър. "Когато шоуто свърши той се е затварял в себе си и се прибирал у дома, но пред камерите е бил известен с усмивката, смеха и шегите си."
Не говорете за себе си
"Златното правило на приятелството е да караш другия да се чувства добре, да се интересуваш от него и да говориш за него. Така ще те харесат" - обяснява Шейфър. Кобейн се сългасява, но отбелязва, че това работи, само ако демонстрираш искрен интерес спрямо това, което те казват.
Говорете с емпатия към другия, засягайте теми, които биха се отразили на начина, по който човекът се чувства.
"Веднъж в асансьора срещнах студент, който изглеждаше доволен от себе си" - казва Шейфър. "Казах му: изглежда имаш хубав ден." И той започна да ми разказва как току що е изкарал тест, за който е прекарал седмици в учене. Разговорът видимо го накарал да се чувства добре. Ако знаете повече за отсрещната страна, по-лесно ще спечелите човека. Не е нужно да го хвалите директно, достатъчно е да проявите жив интерес към него и да го оставите той да се похвали сам.
Наблюдавайте тялото
Добре работещ трик за печелене на хорските симпатии е имитацията на езика на тялото на човека отсреща. Когато двама души, които си говорят, започнат да имитират своите движения и пози, мимики и жестове, това означава, че помежду им има симпатия.
Човек разбира това на подсъзнателно ниво и когато види огледален език на тялото в събеседника си, схваща, че е харесван. Ако пък вие смените позицията на тялото си и другият човек ви копира, вероятно нещата се получaват добре.
Обща грешка, която често допускаме в общуването с непознати, е да ги заливаме с твърде много информация за себе си. Това може да ги отблъсне. Вместо това е препоръчително да разкриваме подробности за личността си малко по малко. И така да задържаме интереса им.
Има ситуации, в които ни се налага да спечелим някого твърде бързо. В такива случаи, Шейфър, който има 20 години опит в измъкването на строго секретна информация от хора във ФБР, има стратегия, с която склонява хората да отговарят на лични въпроси.
Констатации от рода на "Говориш сякаш си някъде между 25 и 30-годишен" обикновено склоняват отсрещната страна да издаде точната си възраст например. Когато пък споделяте детайли от собствения си личен живот, често получавате същото в замяна - хората ви се доверяват. А щом го правят, то бъдете сигурни, че ви харесват.
Ето как следващият път, когато влезете в стая, пълна с хора, можете да се окажете именно онзи непознат, който малко по-късно същата вечер напуска помещението с група нови приятели, полезни контакти и много, много широка усмивка.
