Мартин е на 13 години, когато започва да краде от родителите си. Всичко започва малко след като семейството се мести от Лондон в Кънектикът, след повече от 10-годишен живот в британската столица.
Братята и сестрите на Мартин успяват да се приспособят към промяната, но не и той. Става все по-неспокоен и нещастен, започва да изпитва трудности в училище и се вманиачава по платени видео игри, като губи интерес във всичко друго. Не може да спи, не желае да концентрира вниманието си върху друго, освен игрите.
Когато родителите му налагат лимит на парите, които Мартин има право да харчи онлайн, той краде кредитните им карти и в един момент успява да натрупа сметка в размер на 10 000 долара.
Компютърът и iPad-ът му са конфискувани, но въпреки всичко той намира начин да продължи да играе. Една нощ го намират да играе на стар, счупен Xbox, който сам е ремонтирал, а по пода на стаята му виждат пръснати подаръчни карти от iTunes.
Никой не успява да му помогне - нито психолози, нито образователни консултанти. Насочват ги обаче към сравнително нова компания, която се специализира в помощта на деца в криза чрез изграждането на изключително структуриран и дисциплиниращ ред в дома, пише Ким Брукс в статия за "Ню Йорк Магазин".
Компанията се казва "Cognition Builders", като стратегията им е да изпратят екип от служители в дома на семейството, които да наблюдават поведението на всички - от децата до родителите - за да дадат съвети как контролът и възпитанието да се подобрят. Хората, които пристигат в дома на Мартин, се представят като "семейни архитекти".
Те са млади, енергични, професионални и любезни хора. Влизат в жилището всеки ден в продължение на няколко месеца. Внедряват се във всички навици и ритуали на обитателите на дома.
Семейните архитекти са физическата сила на корпоративния екип на "Cognition Builders", но всъщност най-важният елемент на стратегията им е инсталирането на няколко скрити камери с микрофони в цялата къща.
Всеки ден архитектите изпращат на родителите подробни мейли и съобщения, които обобщават всичко видяно. С натрупването на определена информация, те създават и система от правила, които всички членове на семейството трябва да спазват. По този начин, твърдят консултантите, животът вкъщи се променя, а поведението на детето се поправя из основи.
Идеята е, че ако искате да промените родителските навици на хората, трябва да ги наблюдавате, докато ги прилагат. Не просто инцидентно и по определен повод, а непрекъснато и задълбочено.
В случая със семейството на Мартин - камерите работят от рано сутринта, докато служителите на компанията се присъединяват към семейството следобед и остават с тях до късно вечер.
Научната обосновка зад подхода на "семейните архитекти" не е съвсем солидна. Клиничният директор на компанията Сара Лопано твърди, че смисълът на програмата им е образователен, а не терапевтичен, както и че регулират системата си според изискванията на всяко конкретно семейство.
Архитектите, всъщност, не са обучени психолози, а току-що завършили студенти. Услугата, която предоставят, се свежда до наблюдението на родителското поведение, предоставяне на съвети и "раздаване" на заповеди.
Подходът на компанията напомня най-много на приложния поведенчески анализ - терапия, базирана на примери, която често се използва за възпитание на деца с аутизъм. Този метод е доказал ефективността си върху специфични пациенти. Доколко обаче е приложим върху всички останали семейства?
От създаването си през 2006 г. от Илана Кукоф компанията отчита непрекъснат растеж с всяка изминала година. И неслучайно: цената на услугите им възлиза на около 125 долара на час. За да попаднеш в списъка на клиентите им, трябва да си "от милионер нагоре", буквално. Както казва майката на Мартин: "За толкова пари можех да наема пет детегледачки".
Когато семейните архитекти са на смяна, придружават семейството навсякъде, вървят след тях във всяка стая, дори излизат с тях, ако се наложи, като постоянно си водят бележки.
Кукоф не коментира разходите на компанията си, но изтъква, че високата цена отговаря на сериозността на задачата: подкрепа за семейства в отчайваща ситуация.
"Има ли по-смислена цел за харченето на пари от благото на собствените ви деца?", пита риторично тя.
Компанията се оказва последна надежда за повечето от платежоспособните си клиенти. Повечето от семействата са преминали неуспешни опити за работа със социални помощници, психиатри, образователни консултанти и други комбинации от детски специалисти.
Майката на Мартин признава, че работата с "Cognition Builders" я е накарала да се чувства като обект в експеримент с кучетата на Павлов. Спомня си как една от приятелките й остава потресена, когато вижда от първо лице какви са методите на "архитектите". Един ден братът на Мартин нарушава правилата и измъмря нещо неуважително към майка си в кухнята. Тя, като родител, решава да не обръща внимание на репликата му, но семейният архитект - млада жена на 20-тина години стои в непосредствена близост и се намесва незабавно, като налага "наказание" на момчето.
Философията им е следната: не позволявайте на децата да се "пазарят" с вас. Ако направите един компромис с правилата, правилата стават безсмислени.
Наред с физическия контрол, всички общи помещения се следят с камери, които записват всичко - разговори, спорове, всяко общуване между членовете на семейството. Ако нещо се отклони от правилата, "Cognition Builders" дават незабавно пример как ситуацията може да бъде поправена. Вариантите са два: или чрез вербална команда през микрофона към камерата, или чрез изпращане на sms до родителя.
Камерите предоставят "нефилтриран" поглед към живота в къщата. Според екипа на компанията, семействата бързо свикват с критиката. Притеснението от наблюдението изчезва сравнително бързо, а хората "забравят", че са наблюдавани, твърди Джесика Юпа от "Cognition Builders".
В първия ден, в който архитектите влизат в жилището на Мартин, момчето свежда поглед към земята и тръгва обратно към стаята си, без да каже нито дума. Майка му го оставя да излезе, но консултантите го спират. Това не е приемливо поведение. Така се налага ново правило.
Когато възрастен влезе в стаята и каже "Здравей" на някое от децата, детето е длъжно да спре заниманията си, да погледне човека в очите, да се здрависа с него, да отговори на поздрава и да попита госта как се чувства.
Ако някой от членовете на семейството наруши това правило, следва наказание. Цялата система от "заповеди" е разписана, разпечатана, ламинирана и закачена във всяка стая.
Сред правилата има следните примери: "Не е разрешено да си тръгваш, докато възрастен човек говори с теб", или "Ако имаш нужда майка ти да ти обърне внимание, й казваш: "Извинявай, мамо", а не крещиш исканията си из цялата къща".
Реакциите на децата са противоречиви. Мартин признава на майка си, че чуждото присъствие го притеснява, но не той, а 12-годишният му брат изпитва най-голяма неприязън към жените от компанията. Един ден застава пред скритата камера и започва да крещи:
"Ей, задници, оставете ни на мира!". Отначало - няма никаква реакция. След секунди обаче се чува пукот от микрофона и човешки глас. "Това е нарушение на правилата".
Съществуването на компания като Cognition Builders е живото доказателство, че опитът да бъдеш "перфектен" родител не познава граници. Има безкрайно много майки, които изоставят кариерата си, само за да бъдат сигурни, че децата ще влязат в "правилното" училище. Има родители, които продават жилищата и колите си, за да могат да платят уроците по цигулка или математика. Има и родители, които прекарват голяма част от времето си, за да следят движението на децата си - тийнейджъри чрез GPS.
И все пак - дори за семействата от средната и по-богатата класа, родителството вече не е това, което беше. То отнема повече пари, повече време, повече организация, повече ангажименти, повече надзор, повече от всичко.
Няма нищо ново в идеята за всеотдайните родители, които посвещават времето и ресурсите си, за да осигурят безпроблемния живот на децата си. Докъде обаче може да стигне обсесията за оптимизиране на отношенията с децата?
Доста от клиентите на компанията споделят позитивен опит. Всички отчитат напредък в развитието на децата и семейството. Една от майките се свързва с "архитектите" след третия опит за самоубийство на сина си, страдащ от аутизъм. След 8 месеца, прекарани под наблюдение, младежът демонстрира впечатляващ прогрес, връща се в училище, може да пътува в града и си намира работа.
Една година след началото на програмата, Мартин също показва видима промяна. Майка му обаче е скептична доколко това се дължи на "Cognition Builders". Казва, че опитът им да контролират другите й деца - с които няма никакви проблеми - е станал толкова мащабен, че проблемите с Мартин са минали на втори план.
Клиентите на Cognition Builders са много високо образовани и интелигентни хора. Проблемите с родителството им не са причинени от липса на теория, подготовка или желание - а от липса на практика, казва Сара Лопано. Едно е да прочетеш книга за добри родители, друго е да я приложиш на практика.
"Хората имат погрешно впечатление за това какво означава да бъдеш добър родител. Те искат децата им да бъдат щастливи. И смятат, че могат да измерят колко добри родители са по това колко щастливи се чувстват децата им във всеки един момент".
Всъщност експериментът със "семейните архитекти" представлява нещо като непрекъсната проверка на реалността за родителите, които си мислят, че знаят как да налага правила. Както и за деца, които нямат достатъчно развито самосъзнание, за да разберат колко проблематично е поведението им.
