Принципно няма файда да си артист в България. То файда няма и по цял свят, освен ако не си известен и търсен артист, така че работата ти да те издържа и дори да те направи богат и удовлетворен... приживе. Това в онзи свят е постижимо - трудно, с компромиси, спънки, малки предателства или голяма лудост, но може и да се случи.
Ако си артист в България нямаш тези шансове. Първо, защото колкото и да си гениален, най-силното чувство, което ще предизвикаш, ще е омразата. Ще те мразят, защото си висок или дебел, с мустаци или гологлав, гей, вегетарианец, пройдоха, дете на известни родители, красив, грозен, от София или от провинцията.
После ще мразят творчеството ти, защото...ми щото така! Цялото това мразене ще се отрази веднага на и без това смаления до микроскопични размери пазар на изкуство у нас. И ако скоропостижно не се преквалифицираш в директор на някой куртурен институт, не поемеш класове или шефски пост в някое училище по изкуствата, от време на време не ставаш министър или паралелно не отдаваш семейна собственост под наем, и не продаваш принцеси и кафе в някоя будка на спирката през нощта, направо си стоиш талантлив, гладен и горък.
Въпреки тази мрачна перспектива обаче у нас мераклиите да стават хора на изкуството хич не са малко. Някои наистина ги влече, други го намират за добър маркетинг по пътя на кариеростроенето или попадането на добра партия за брак, а трети смятат, че изкуството ще направи живота им интересен.
За всички тях прилагам няколко бързи и работещи съвета, удобно обединени под заглавието „Как да стана артист в България".
1. Научи най-накрая, че артист не означава само човек, който играе на сцена или се снима в киното. Артист е всеки, който се занимава с изкуство и то е основното му битие. Ако имаш контакти с артисти от по-старото поколение (ще трябва да имаш!), можеш да употребяваш и думи като „творец", „съзидател", „гений" и „колос". С по-младите говори повече за „арт-провокатор", „бунтар", „мега луд", „арт непукист", „ебаси пича".
2. Измисли си визия. Важно е да не следваш определен стил, а да създаваш собствен. За вдъхновение може да ползваш анимационни филми и кинокласики - бъди зелен и леко дебел като Шрек, смъртно крийпи като от "Семейство Адамс", тип „джудже" като смърфовете, обрасъл като Чубака или небрежен като Индиана Джоунс. Само не се докарвай досущ като тях - говоря за вдъхновение, нали е ясно?
3. Измисли си запазен знак. Трябва да е нещо малко, с което да се появяваш редовно. Огромна шнола муха в косата и брeтон в зелено, вдигнат перпендикулярно на земната повърхност. Плетена шапка с цветовете на дъгата и шнорхел, който стърчи от дъното й. Стенен часовник, приспособен за ръчен. Очила във формата на нещо - царевички, усти, картата на България, ютии...
4. Каквото и да облечеш, трябва да е провокативно и да има история. Направи си сако от кухненската покривка на баба ти и разказвай от какво е всяко петно по него/нея. Превърни чаршафите от първата брачна нощ на вашите в официална рокля с цял гръб и гола предница. Намери си фрак и го носи с анцуг и дървено сабо. Приший си дипломата от средното училище на задника на дънките и си закачи училищен звънец на врата.
Ако това все още ти е в повече, почни с носенето на две различни обувки - първо маратонки от два различни чифта, докато стигнеш до кубинка на руски войник от Афганистан, комбинирана с джапанка на синя каска.
5. Винаги закъснявай за срещи и не поздравявай. Започвай разговора с възможно най-нелогичната реплика, която ти идва на ум, но гледай да е конструирана граматически правилно. Например „ако гущерите пърдяха, дали апетитът на белите мечки/прасетата/хипопотамите щеше да е по-малък?". Нека тоя срещу теб да се чуди, ти просто млъкни и гледай вторачено в нищото.
6. Измисли си някакъв порок. Може да пушиш много и да си свиваш цигарите сам. Може да страдаш от мания, че някой те преследва или че се задушаваш в затворени пространства. Със сигурност ще те запомнят, ако манията ти е свързана с навлизането в нечие чуждо пространство - например целувай всички жени, които имат цвете в облеклото си или режи по малко от косата на хора, които нямат шапки.
7. Задължително си направи профил в социалните мрежи и поствай оттам някакви мрачни откровения за света и човека. Говори за смърт, неизлечими болести, раздели, безпаричие, тотално отказване от щастие.
8. От време на време гръмко излизай от социалните мрежи, защото „тук е фалшиво", „искам да пиша/рисувам/свиря/снимам/играя на спокойствие", „писнА ми от вас". Връщай се след известно време с нова профилна снимка, на която вместо лицето ти, има странен предмет - прахосмукачка, гаечен ключ, балкон, аудиокасета. Избягвай тривиално метафоричните бебешки крачета, гробове и кръстове, сурово месо, вино или изглед. Направо забрави за чужди произведения на изкуството или лица на класици - ти трябва да си по-голям от тях, няма какво да ги припомняш!
9. Приплаквай, че нищо няма смисъл, че нямаш пари за хляб, цигари и ток и че у нас никой не плаща на хората на изкуството. Ако те поканят по радио или телевизия, непременно спомени поименно тия, дето не са ти платили, а е трябвало! Превърни това в статус, стих или разказ - винаги някой друг може да реши да го препубликува и току-виж този път и да ти плати.
10. Организирай си активен социален живот, но никога не излизай от образ! Ако си на чужда изложба, застани в ъгъла на залата и стой неподвижно до края. Ако си на театър, ставай няколко пъти по време на спектакъла и не ръкопляскай за нищо на света. На по-бизнес събитията ходи например с жива котка на гърба или папагал на рамото и нагласи телефона си да ти звъни със звук на будилник. Помоли майка си да ти звънне сред пет минути.
11. Ако си го докарал дотам, че да даваш автографи, подписвай се с нещо странно - носи си мастилница и перо или си прободи пръста с игла и се подпиши с кръвта си. Поработи и върху визитките - например ръчно отрязано парче от кофичка от кисело мляко, на която пише АЗ. Толкова.
12. Прекъсвай чуждите разговори и рязко се вклинявай в тях с нещо съвсем извън от темата.
13. Говори с недомлъвки и бавно, създай си тик (яж си косата, чопли си ноктите, подсмърчай или си подръпвай брадата), вмъквай чужди, побългарени думи и изрази като „страхотен плежър", „криейтвам", „направо съм аут оф спейс" или „това прави смисъл" и „той е истински джиниъс". Хвали другите артисти и повтаряй „респект!".
14. Винаги оставяй нещо след себе си, когато си на публични места - рисувай или пиши стихове върху салфетки или тоалетна хартия, дялкай с джобно ножче корковите тапи от вино и прави лица, гори с цигара пластмасовите чаши или оставяй следи от подметките си по стената. Не се притеснявай какво излиза изпод ръцете ти - и на гъз да прилича, хората ще го намират за сюрреалистично.
15. Осигури си клика от няколко верни фенове, които да разпространяват за теб небивалици. Когато те питат дали са верни, никога не отговаряй категорично, а извъртай очи, втренчвай се в нещо и премълчавай. Съветът от подточка 5 също работи.
16. Демонстративно избягвай всякакви прояви на цивилизационен ред - яж супа с вилица, сядай на пода в тролея, хвърляй цигарата си, където ти попадне и шумно тряскай стъкленото шише от бира в кофата, за да се счупи. Иначе бъди еко, веган и защитник на животните.
17. Изнеси се на село (ако имаш) или на хижа в Балкана, като направиш така, че всички да знаят къде си и че това е бягство. Там пусни брада, ходи бос и гледай кокошки и марихуана (в долапа).
18. Поддържай различни слухове за своята сексуалност. Бъди ту адски женкар, тип „тежък характер, с когото трудно се живее", ту асексуален тип, отдаден на изкуството, ту гей или би, защото за теб сексуалността е част от цялото възприемане на човека като обект на изкуството.
19. От време на време прави някакви супер комерсиални неща, като да участваш в реклама на кредит/цигари/ракия например, а после публично дълбоко съжалявай за това.
20. А, да. Намери си все пак някакво изкуство, към което да се причислиш. Не, че има значение какво е то, но помага за всичките предишни точки.
Касимова прочетох го само до средата защото ми се стори че си пишеш мемоарите!