Те са навсякъде и са много досадни. Особено в комбинация с жегите. Едва изчакват първите слънчеви лъчи и изпълзяват из целия град. А плажът е тяхното сборище, съвсем сериозно.
Кои са те?
Обичайният сваляч
Той битува на морето от 90-те насам и с изключение на цвета на тена и големината на шортите, не се променя изобщо. Говори на диалект. Ама не винаги.
Но ако не е на диалект, е на нещо като модерен шопски. Прави се на интересен и винаги е прав. Кара бърза кола и има най-цветните гащи на плажа. Говори в клишета и изглежда като клише.
Понякога се чудиш как от всички жени, които му подхождат повече, е избрал точно теб, но се е случило. Той е гларус и гледа „Биг брадър", слуша Елена, Славена и Пена и най-вероятно има приятелки, които се казват така.
Той е клишето на 90-те и има малка чантичка през рамо или на кръста. Ако не му вържеш на свалката, е леко отмъстителен, но не е опасен.
Еко-сърфистът
Той е на морето, откакто морето съществува всъщност. Поне той така твърди, иначе е от Нови пазар - което е почти до морето, ама не точно. Но по-важното - той кара сърф или има училище за сърф, посреща изгрева, пие специална вода и яде чия. Или лимец, зависи от настроението.
По принцип ходи на сърф и някъде на някакви острови, но тъй като е „местен" от морето, най-често си стои там. Той е от хората, които презират онези, които не спортуват, и се дразни на хората, които идват на морето „просто да се пекат".
Познава всичко и всички в Лозенец, Каваци и Созопол и често обича да го споменава. В случай че някой успее да забрави.
Лайфстайл хипстърите
Те са онези, покрай които минаваш на плажа, за да стигнеш до някое място, и кои често са легнали на барбарони, с тъмни очила, с извадени iPhone-и и все чатят. Не се бъркай обаче, те наблюдават всички около тях.
Те са разделени на две дребни подкатегории - едни са модерните еко-капиталисти, както ги наричаме, а другите са обичайните хипстърски кибици.
Винаги ползват Apple, най-често се снимат с книги, но без да ги четат. Ползват хаштагове, филтри и други измишльотини на „по-готиния" онлайн живот. Те винаги изглеждат леко отегчени.
Проблемът им е, че имат повече претенции, отколкото качества за тях. Но са много. Населяват Лозенец и Созопол особено през този месец и задължително има поне две-три накацали заведения с тях на плажа. Ако видиш някоя мацка да се тъпче с Haribo с едната ръка, а с другата да се щрака с iPhone-а, това са те.
Незаинтересованите майки
Разбира се, че на плажа има безброй майки с деца и много семейства. Та нали едновремешната система така дълбоко заложи в ума ни това, че преди всичко, морето е семейна почивка.
Незаинтересовата майка обаче е нов тип летуваща. Тя е дошла на почивка, за да си почине, но е довела и децата. Те почти винаги са повече от едно. Често е родила млада, но някъде между раждането и петата година на детето леко се е отегчила.
Тя най-често чете Силвия Дей или Е.Л. Джеймс, ако е от по-закостенелия тип - Пауло и Хорхе, докато детето/децата й врещят наоколо, тичат като хвърлят пясък по околните, влачат кофи с вода, ама „по-далеч от мама, бе, момченце" и тормозят необезпокоявани някой друг.
Тя пие мента с мляко на плажа, яде царевица, пуши и нон-стоп чете, гледа си на карти или дрънка по телефона. Щото е на почивка, егати.
Вечните двойки
Те са дразнители само ако са с твоята компания, иначе не ги забелязваш. Но ако случайно си се прецакал да отидеш с две или повече двойки на море, можеш да плюеш на цялата си почивка. Те не правят нищо отделно - независимо дали са на плажа, в хотела, в къмпинга или в ресторанта.
Те си поръчват общо ядене, общо пиене, сигурно носят и общи гащи, но ти просто не го знаеш. Най-често един или двама, в зависимост от двойките, са твоите приятели, но ти не можеш да ги видиш отделно от половинките им.
Те се изчакват, говорят в множествено число и често се подиграват на хората, които са сами. Като теб, нещастният прецакан.
Най-готино става, ако някъде в средата на почивката някой в двойката се скара с възлюбения. Тогава всички, да и ти включително, започвате да се влачите с тях във вечно нещастно настроение, да слушате опявания, да кесите по цял ден на плажа и да не правите нищо, защото някой е нещастен и вие, разбира се, сте нещастни с него.
Интелектуалците-хейтъри
Значи, те са много умни. Прочели са N-брой книги, имат мнение за всичко - от религия до миенето на чиниите, и не просто това, а държат да споделят това мнение и да натъртят, повторят и потретят.
Те говорят като сноби и са такива, но най-лошото е, че презират онези, които не са като тях. Презират и хората от провинцията, онези, които не четат, онези, които не пишат, не пият, не ядат и изобщо - мразят всички, които не са като тях.
Те хейтят всичко, щото разбират по-добре от теб и сега ще ти обяснят. Да отидеш с тях на море и равносилно на студен душ нон-стоп, защото надушат ли слушател или жертва, за тях няма разлика, те му се лепват и започват да мелят като латерни.
Те не четат списания, щото „хората, които ги правят са тъпи", не четат и чужда преса, щото „американците са тъпи", взели са си книга за плажа, но не я отварят, щото нон-стоп мелят и занимават останалите. Дори и този човек да не е с вашата компания на почивка, то лепне ли ви се, няма да се отървете от него. Не, той не се плаши от нищо - нито от жега, нито от пясък.
Поп-фолк феновете
Те са онези, които интелектуалецът истински презира. Гледа ги лошо и ако погледът можеше да убива, те до един щяха да са мъртви. Но не са. Те са чичовци - или млади мъже с вид на чичовци - и жени с вид на по-нисък клас порноактриси.
В собствения си свят те са страхотни, навън, сред дивата морска природа обаче, изглеждат нелепо. Но те не го знаят, защото са много. Много повече от останалите. Те са шумни, хвърлят си боклука на плажа, а децата им носят имена като Памела или Палома.
Те говорят на казАх, ходИх, правИх и винаги се карат на някой. Мъжете най-често си пипат топките, а жените циците. Виждала съм и обратното.
Жените често са само по цици и имат грим. Те са безпардонни, дразнещи, шумни и нагли. Дори и да не слушат поп-фолк, изглеждат като хора закърмени с тази култура. Имат джипове. Тази година ще ги срещнете на Несебър, щото там ще е и Цеца.
