Плажът е вълшебно място, на което правилата не важат. Бири в 8 сутринта? Няма проблем, стига да е ледена. Мастика в 11? Разбира се, това да не е антибиотик, да го пием под точен час!
Сладолед с вафли за обяд? Чудно!
Но това е и мястото на един неприятен парадокс - хем се предполага, че ще си починем под звуците на морските вълни с надеждата чайките да са със запек, хем около нас има сурия чужди хора.
А чуждите хора, знаем, понякога са склонни на тъпотии, които ни бъркат в здравето. Например:
Да говорят по телефона в стил " Филия с лютеница"
Телефоните стават все по-умни, но същото понякога не важи за собствениците им, които изпадат в противоеволюционен регрес. Последният роди такива, които не желаят да затормозяват фините си ушни миди и да ги стресират, като държат смартфона непосредствено до ухото.
Не желаят да го пенетрират и със слушалки, може би ги е страх, че бълват пет жъ. Резултатът е, че докато плажуващият си държи телефона като филия с лютеница, всички наоколо слушаме разговори. Дори и разговорите да не са за пред околните.
И така, лежим си на плажа, смучем сутрешната мастика и отнякъде долита "Да, Пепи, имам обрив. Да, ТАМ е обривът, Пепи, не знам какво да направя, направо ще се побъркам!". И ние ще се побъркаме. Ама не от притеснение, Пепиното.
Стягай плажната кинкалерия и отивай на лекар.
Да пристигат в стил "Таборът дойде на плажа"
Те не идват на плаж, за да си починат. Те идват, за да го окупират.
Носят палатка, чаршаф, за да го опънат на четири кола до палатката, чадър, за да не остане някой на слънце, три хладилни чанти с размерите на едър американски пикап, котлонче, масичка, столове, надуваема мебел, ненадуваема мебел, пояси, дюшеци и един топ матрак.
Ей така, да има.
Пейзажът малко напомня "Гераците", само че вместо около стария бор, фамилията и катунът ѝ се оформят около чадъра и засяда там трайно.
Ситуацията се влошава, понеже обикновено в следващата сцена от хладилните чанти се вади нещо много мазно и миризливо за ядене - агнешко печено, картофи с чесън, скумрия с много лук. И това е преди да пуснат и котлончето...
Да разкопаеш плажа в стил "Плажните археолози"
Той пристига на пясъка и стои 30 минути кротко на шезлонга като дете, на което са се скарали, че мляска шумно. След това отнякъде вади лопата с размерите на голям селскостопански бел, само е в детински психеделични цветове и пластмасова, и се насочва към брега с хъса на Хайнрих Шлиман.
Час и 30 минути по-късно откъдето и да е минал плажният археолог, навсякъде има кратери, на които Илон Мъск иска да кацне.
В ямите вече са изгубени три кучета, две деца и една по-дребна жена, докато, за да е абсолютно пълна тъпотията, плажният археолог е зарязал изкопната дейност и е заминал някъде блажено да смуче бира.
Наздраве, ама после ела да си заровиш дупките, че не само, че не намерихме Троянския кон, ами си и изпотрошихме глезените.
