Има хора, които се страхуват от клоуни, огледала и дупки. С тази мисъл се успокоявам, докато осъзнавам, че съм си отгледала няколко лични екзотични фобии, преди да потегля към българското Черноморие тази година.
Не, не говоря за страх от стомашно-чревни проблеми, докарани от палави бучки лед чешмяна вода в питието ми.
Става въпрос за чистак нови страхове, които, трябва да призная, са насадени не от българските хотелиери и ресторантьори, а от истерията покрай тях.
Много ме е страх например от:
Репортер, който да цъфне до мен на плажа и да ме пита трескаво "СКЪПО ЛИ ВИ Е?!"
Вече си го представям - след месеци изнурителен труд най-накрая съм стигнала на морето. Стигнала съм до курорта с благодарност, че не ме е прегазил камион, хвърлила съм куфара по стената и с нетърпението на девица в първа брачна нощ с красивия принц съм стигнала до плажа.
И тъкмо съм се сдобила с необходимия реквизит под формата на ледена мента с газирана вода, сложила съм стратегически книга, да изглежда, че съм интелектуален типаж, и до мен цъфва репортер с еректирал... микрофон в ръка.
Ужасно се притеснявам, че не само ще дойде някой такъв амбициозен млад колега, ами и ще ме пита скъпо ли е, страдам ли по Гърцията, много ли плаках, като дойдох на Черноморието, биха ли ме да дойда, колко плащам за ментата, много ли плаках, като я платих...
Искам-да-съм-инфлуенсър съсед по маса
От този типаж се плаша и в града.
Той не сяда да яде и да пие, той сяда, за да прави съдържание. Поръчва трите най-скъпи салати, октопод, калмари, скариди, те пристигат, той вади смартфона, чупи стойка в кръста и започва да снима така, сякаш животът му зависи от това.
После маха на сервитьора, като го прави толкова активно, че си вади раменната става. Келнерът дотърчава, записва новата поръчка за рибай стек, паста с мастило от сепия и петле на жар и се оттегля.
Следва нова фотосесия, след което инфлуенсърът тупа сервитьора по гърба, почти го насинява, плюе кокали от петлето и вика "Много беше вкусно!".
Идва касовата бележка, лакомникът оглозгва последните кокали, и отбелязва на пълен до пръсване търбух "Много е скъпо. В Гърция за тия пари...". Снима бележката, качва по социалките, ляга доволен, събужда се с 300 лайка и една покана за приятелство от човек на име "Ву Нгуен Нгуен".
Хоро на плажа
По принцип се притеснявам да не дойде група хормонално обладани тийнейджъри, които дънят Bad Bunny от преносимата колонка.
Но още повече се притеснявам, че на плажа около мен ще се материализира част от народен състав "Буйна Мара и камшик Тодора" и ще реши да репетира по пясъка. Изпитвам тежко неудобство от тропане на хоро на локация, където най-малко ѝ е мястото - летище, театър, лекарски кабинет, магазин за еротични играчки и... плаж.
В подобни моменти си представям как остава само някой да извади и гайда, която да се чуе и до Мармарис, а спасителят до него успява да изкара Дайкино хоро със свирката. Спасителната де.
А аз? Ако все пак се сдъбнат страховете ми, ще се преструвам, че чета книгата си, потънала от ужас в шезлонга.
