Съпругът ви се плъзва през вратата вечерта, в стил "Момчетата от Медисън Авеню", докато вие на кухненската маса сте се прегърбили над някакви отчети. Той минава край вас, хваща ви през кръста и ви заявява, че е получил такова огромно повишение на заплатата, че неговата прекрасна малка дама никога повече няма да се налага да работи.
Дали а) се чувствате оскърбени от неговото вродено неегалитарно, остаряло покровителствено отношение; б) любезно се съпротивлявате, след всички години, прекарани в безкрайни усилия да катерите кариерната стълбица, чупейки нокът след нокът; или в) в изблик на ликуване късате таблиците и охотно предлагате да упражните съпружеските си задължения - само първо да поръчате най-добрите съдове за готвене?
Когато за първи път чух вестта, че в наши дни съвременните жени жадуват повече за богат работещ съпруг, отколкото за свръх-успешна кариера, трябваше да се спра и да го обмисля. Размисълът ми траеше точно... една наносекунда.
Ами естествено, че искаме това!
Откога очевидностите станаха новини? След 35-годишна възраст, когато две или повече жени се съберат в една стая, разговорите неизбежно преминават към копнежни жадувания как "да забършеш чичко-паричко", което всички знаем, че е евфемизъм за "къща като в порнофилмите, с луксозни кухненски принадлежности, китайски порцелан и съпруг финансист, който е толкова нелепо високоплатен, че почти може да си позволи безумните нови цени на бензина."
Парите от съпруга значат повече от кариерата
Според доклад на Лондонската школа по икономика (LSE), публикуван от Центъра за политически изследвания, жените повече от всякога са решени да открият партньор, който ще подобри финансовите им перспективи - в духа на Джейн Остин, но с рисковия капиталист от Dragon's Den Дебора Мийдън в ролята на г-жа Бенет.
"Стремежът на жените при възможност да се съберат изгодно с мъж, който е по-добре образован и получава по-добра заплата, са стабилни в повечето европейски държави," твърди авторът на изследването - аспирантката по социология Катрин Хаким, която неведнъж досега е провокирала медийни скандали.
Миналата година тя лансира неологизмите "еротичен капитал" и "премии на красотата", за да опише ключовите професионални атрибути на съвременността. "Жените продължават да използват брака като алтернатива или допълнение към служебната си кариера," заключава Хаким. Време е за гневни викове от сумарната женска общност.
С риск да ме пребият до смърт с някоя феминистка библия, какво лошо има в това? По същата логика изглежда, че мъжете имат желание да се женят "по-неизгодно", но никой не изглежда да се съмнява, още по-малко да събира статистика за техните мотиви за брак.
Социална мобилност или златотърсачки...
Изглежда, че през 40-те години 20 процента от британските жени са се "женели изгодно". Към 90-те години тази цифра е нараснала до 38%, като подобна тенденция има в Европа, САЩ и Австралия. Бих казала, че това говори повече за социалната мобилност като цяло, отколкото за златотърсачките.
Но дори ако жените стават по-отракани в селекцията на критерии за избор на партньор, това по-скоро би трябвало да ги прави разумни, отколкото цинични?
Шефките жадуват да люлеят бебета
Да погледнем която и да е жена мениджър, завръщаща се след отпуск по майчинство; след като отмине тръпката да носиш нормални обувки и да искат нейното мнение за всичко, след първата чаша вино тя често ще признае през сълзи, че отчаяно й се иска да забременее отново, за да може да се махне от офиса, да мине на почасова работа или да се заеме с кухненски бизнес, свързан с местни органични биоразградими детски Fair Trade еко-мъфини.
"Изгарях от желание да зарежа работата след първото дете, но никой друг не го стори, така че се почувствах задължена да продължа да работя," казва 38-годишната Илейн, която има две деца на 6 и 2 години. "Има неписано правило, че второто дете означава да минеш на почасова работа или въобще да напуснеш, ако съпругът ти печели достатъчно. Ако искаш да си абсолютно сигурна, се напъваш и раждаш и трето, което означава задължително да не се връщаш на работа, но е убийствено трудно, когато всички те са малки."
Тоест не че жените от това поколение са мързеливи (въпреки че може би са малко уморени от работа) - те просто са готови да пренаредят приоритетите си. Не ви ли звучи това интелигентно благоразумно, вместо шокиращо ретроградно?
Как феминистките да признаят, че биха искали богат мъж?
За поколението на силните жени е малко трудно да признаят, че да постигнеш всичко определено не е купон. Докато си пробивах път с лакти през края на 80-те години, никога нямаше да се замисля да се омъжвам за пари. От друга страна, не бих и позволила на който и да е от ухажорите ми да ми плаща вечерята. Колко тъпа съм била!
Означава ли това обаче, че завиждам на вдовиците с iPhone, чиито супербогати съпрузи са толкова затънали в деривативи или сливания, че рядко виждат дневната светлина и забравят имената на децата си? Ами да, макар и само от време на време, честна дума.
Преди да ме съдите, нека кажа, че знам със сигурност, че не съм единствена в убеждението, че съм минала през цялата кариерна история и сега бих искала да мина към отглеждането на деца. Ако може само съпругът ми, ако обича, да продаде малко по-голяма част от душата си?
"Виждала съм много преди амбициозни жени, които се чувстват объркани от внезапния стремеж да правят кексове и да шият завеси, което абсолютно противоречи на всичко, към което те са се стремили," казва клиничният психолог Катлийн Кокс. "Те започват да се чудят 'Коя съм аз?', тъй като не се познават вече.
Възприемам това като нещо положително, тъй като обществото позволява на жените да подлагат на съмнение ролята си, докато от мъжете се очаква да не спират да блъскат и да продължават да вършат работа, която може и да мразят. Означава ли това, че жените са програмирани да си стоят вкъщи и да се грижат за семейното гнездо? Колкото повече гледам, толкова повече си мисля, че е точно така."
Възраждането на професията "домакиня"
Колкото и бунтарски да прозвучи, вероятно е време да се преборим с върховното табу и да върнем от изгнание думата с "Д"; в крайна сметка, ако се огледате в социалния си кръг, може да откриете, че някои от вашите най-добри приятелки са домакини във всяко отношение, освен по дефиниция.
"Никога не се самоопределям като домакиня," казва 37-годишната Кейт Браун, която е изоставила работата си в търговския бранш миналата година, за да се грижи за близначките си, които сега са на 18 месеца. "Ако някой ме пита какво правя, просто казвам, че се занимавам с микромениджмънт на близначки, което е самоочевидно какво означава. Съпругът ми не получава огромна заплата, но все пак печели повече от мен, така че решението беше лесно."
Оливър Джеймс, автор на книгата за родителство "Как да не пре**** децата си", изразява твърдо одобрение към всяка двойка, където майката или бащата приемат отглеждането на деца като достатъчно сериозно занимание, за да спрат да работят. Той пише обстойно за първите шест години от живота на детето като ключови за гарантирането на бъдещото му психическо здраве и икономическа независимост.
"Искам да живея в свят, където жените или мъжете желаят да се грижат за децата си - и ако това означава да се 'женят изгодно', за да гарантират, че отглеждат децата си в платежоспособно семейство, а единият от тях може да си остане вкъщи и да върши най-важната въобще работа, аз нямам проблем да бъде така," коментира той.
Всъщност няма нищо изненадващо в тези констатации. Изследване на британския Национален център за социални изследвания, поръчано през 2009 г. от образователното министерство, разкрива, че една трета от всички майки биха предпочели да се откажат от работата си, ако могат да си го позволят - а три пети твърдят, че биха желали да работят почасово.
Жените са програмирани да подсигуряват бъдещето си
Коучът Фиона Харълд твърди, че жените правят само това, което им идва отвътре - и че са програмирани от хилядолетия да се "омъжват изгодно". Едва наскорпо те са имали какъвто и да е друг реалистичен вариант да подобрят начина си на живот. "Поколението на майка ми дори не можеше да си отвори банкова сметка, или да сключи сделка за покупка на диван без подписа на съпруга си," коментира тя.
"В наши дни можем да избираме да работим, или да предпочетем да се концентрираме върху това да бъдем вкъщи с децата ни - това е истинско въплъщение на феминизма и би трябвало просто да се успокоим, да спрем да съдим другите и да се радваме на избора, който ние правим и другите жени правят."
Ако всичко беше равно - външният вид, чарът, чувството за хумор, хубавата коса - всяко разумно момиче, необременено с професионални амбиции, вероятно би избрало принца пред просяка. Питайте бъдещата принцеса Кейт Мидълтън.
И ако бъда честна, ако бях още на 28 години и можех да съм със сегашния си разум, бих направила същото. Да, някога исках да пробия стъкления таван. Но сега, ако говоря честно, бих предпочела да го лъсна. Подай ми препарата за чистене на стъкло, преди да отидеш за работа, скъпи!
Де що имаше идиот в тази страна, се скъса да дращи тук. www.SuperAstro.net
@Matriarchy: Много от хората са заблудени и програмирани да живеят живота си по формула без да си дават сметка за многобройните малфункции и бъгове на зададената им програма
Казах го в Коментар N:1, казвам го и в Коментар N:50 - стремежа към лесен и охолен живот е вграден в самата същност на човека и не зависи от пола! Богатите и успели мъже са мнозинство, докато богатите жени са по-рядък случай - най-често по наследство или след предишна връзка с богат мъж. Факт! Съответно ситуацията "жена хванала заможен мъж" е класическа и на жените им илиза име. Ако жените станат по-усшешни, каквато е тенденцията лека-полека, тогава мъжете ще застанат на същия прицел... Тоест всички приказки за генетичните предпоставки и за оплюване на някой от половете, каквото виждаме в коментарите тук, са безкрайно глупави ! Или, както по друг повод се казваше - докато има балъци ще има и тарикати. Разбирай: Докато има будала да плаща за глезотиите на другия, ще има и бракове като на снимката горе, PR връзки и т.н....
Е, пак съм изтървала пиковия час на спора Хубавото е, че имаме трезвомислещи мъже и жени, които не повтарят като ощипани булки "Аааа, ама какви пари намесвате в любовта, сакън!!" Никой не иска партньор без пукната пара, който за всичко да чака на теб и да ти виси като камък на врата. То това не е партньор вече, а храненик... А по повод коментара, че трябвало да се гледа не един човек колко пари имал сега, а какъв му бил потенциала - не съм много съгласна. Потенциалът е нещо, което няма как да се оцени точно и което може никога да не се реализира. Не върви последните 10 години да си взимал 1000лв заплата и да ми разправяш какъв потенциал имаш и как от 11-та изведнъж ще почнеш да правиш по 5000лв. За щастие в нашия свят хората се оценяват по това, което ВЕЧЕ са постигнали, а не по какво БИХА МОГЛИ да постигнат
Лични финанси За щастие в нашия свят хората се оценяват по това, което ВЕЧЕ са постигнали, а не по какво БИХА МОГЛИ да постигнат Усмивка ------------------------------------------------------------- Аз пък бих казал, че за НЕЩАСТИЕ хората се оценяват по нещо, което е толкова нелепо, че няма накъде - а именно тяхното благосъстояние и власт. Разбира се, че е всичко е въпрос на гледна точка и за всеки е различно, но поне за мен света ща става все по-зле до момента, в който дойде революцията на възприятита. Когато хората започнат да съдят за човекът срещу себе си, единствено по това какъв е, а не кой е и какво има нещата ще започнат да изглеждат по друг начин. Защото, не знам дали ще разберете какво искам да ви кажа, но ние (модерните хора) не сме това, което сме, а проекция на някакъв измислен от собственото си ЕГО и под натиска на модерното общество герой, в който няма нищо истинско. Жените го играят феминистки или пък много оборотни пеперудки, мъжете се стараят да се правят на това, което жените искат да имат (но то всъщност не е реално) и в крайна сметка резултата е явен - живеем в един измислен свят, играем едни измислени роли и нищо не е както трябва. Надявам се повече хора да го осъзнават, защото идва време за промяна в разбиранията и колкото по-бързо хората започнат да се събуждат от хилядолетен сън, толкова по-голям шанс за спасение има... Измисленият материалистичен свят, в който сами сме се ограничили не ни позволява да виждаме, като коне с капаци сме. Замислете се и ще разберете за какво говоря. Не всичко, което можеш да пипнеш и видиш е истинско. Всъщност именно онова, което не можеш да видиш с просто око е истинското, само че сме притъпили сетивата си и възприятията си до толкова елементарно ниво, че сме забравили неща от изключителна важност, които още преди хиляди години нашите предци са знаели и дори са си направили труда да напишат и да предадат на поколенията след себе си. Е да, но тук идва ролята на образованието, което се контролира от лоши хора, които не искат "обикновения" човек да разбере всъщност колко е необикновен и самия той, и света, в който живее. За това главна цел е докато станеш на 18 да си готов да бъдеш добър робот и да служиш на "Матрицата", да станеш роб на парите и материалното, да изкорениш от себе си всякаква духовност, морал, ценности, да станеш обезверен, че можеш да постигнеш нещо наистина стойностно и да предадеш душата си на своето его. Може би се чудите защо ви казвам всичко това, което на пръв поглед няма общо с темата. Казвам го, защото за мен е нелепо това една себеуважаща се дама да избере някакъв многоуважаем господин за донор на семенна течност, само защото видите ли той бил "преуспял" и поради тази причина той е добър избор за баща... Това звучи меко казано нелепо, надявам се, че го осъзнавате?!? А къде отива любовта? Виждаме резултата при отгледаните през първите години на "прехода в България" деца. Тотален провал... Да отгледаш едно дете не е само да го нахраниш и да му купиш Iphone в 1-ви клас. За съжаление е нужно много повече, отколкото е по силите на модерните дами и господа... П.П. Иначе, ако довода, че ти трябва богат мъж, за да си спокойна, че можеш да отгледаш деца се окаже като повечето неща при жените - т.е. чисто егоистично преекспониране на истинските прични, то нищо ново под слънцето. Просто повечето са осъзнали, че има и по-лесен начин да си позволиш изключително важни за развитието на една себеуважаваща се жена дрехи, маникюри, маркови прашки, екзотични почивки и т.н. Успех в "израстването" в материалния свят момичета. Само знайте, че всичко си има цена...
За малко да забравя нещо. По повод "странните" неща, които ви казах (както може би повечето биха си помислили) ще ви дам още една отправна точка за размисъл. Една мисъл на велик човек, чиито смисъл може да бъде разбран само от хора с по-отворено за иснтината съзнание. "Reality is just an illusion" - Albert Einstein П.П. Съжалявам, че е на английски, но когато не е в оригинал смисълът може да се изкриви. Който не знае английски - има Google translate
За статията няма какво толкова да се каже- въпрос на избор кой профил да гледаш в огледалото Обаче коментарът на xtrm е впечетляващ , даже много , имайки предвид възрастта му (ако е вярна разбира се) . Браво , изобщо не си написал "странни" неща, странното е, че все още много малко хора разсъждават като теб , моите адмирации и искренно се надявам да прилагаш тази си житейска философия и на практика...
Mislja ce avtorkata na statiata e s totalno promit mozyk, ama totalno, kato pylen format na hard disk. I kakvo stava ako ljubimia tatko edinia den si otide poradi njakakvi pricini, dori i da se razbolee i vece ne moje da izkarva paricki? Tyrsim nov izkarvasch paricki taka li ? A slucaino da vi e izvestno ce na mujete ne sa im interesni jeni, koito njama kakvo da im razkajat ? Mislja ce sled 1 godina razgovori za peleni, dreschki, pjureta i t.n. dori i na nai vljubenia muj mu idva malko v povece. Vijdali li li ste jeni da si tyrsjat rabota sled dylyg period na maicinstvo? Znaete li kakvo samocustvie imat - minimalno.
@xtrm: Братко, поздравление и възхищение от мен, че си намерил време и сили да напишеш всичко това толкова грамотно! Явно с теб четем едни и същи книги и гледаме едни и същи филми И за да продължим дискусията в правилната посока, ще завърша с още един цитат от бюрото на Айнщайн в Принстън: "Not everything that counts can be counted, and not everything that can be counted counts."
6 за xtrm
Радвам се, че правилно разбрахте за какво говоря. Необходимо е по-често да си задаваме въпроса кой съм и за какво се боря в този живот. Няма време за губене, а много за вършене докато сме на този свят. С пари няма да ни запомнят, а с дела... Мир и любов Вам!