Съпругът ви се плъзва през вратата вечерта, в стил "Момчетата от Медисън Авеню", докато вие на кухненската маса сте се прегърбили над някакви отчети. Той минава край вас, хваща ви през кръста и ви заявява, че е получил такова огромно повишение на заплатата, че неговата прекрасна малка дама никога повече няма да се налага да работи.
Дали а) се чувствате оскърбени от неговото вродено неегалитарно, остаряло покровителствено отношение; б) любезно се съпротивлявате, след всички години, прекарани в безкрайни усилия да катерите кариерната стълбица, чупейки нокът след нокът; или в) в изблик на ликуване късате таблиците и охотно предлагате да упражните съпружеските си задължения - само първо да поръчате най-добрите съдове за готвене?
Когато за първи път чух вестта, че в наши дни съвременните жени жадуват повече за богат работещ съпруг, отколкото за свръх-успешна кариера, трябваше да се спра и да го обмисля. Размисълът ми траеше точно... една наносекунда.
Ами естествено, че искаме това!
Откога очевидностите станаха новини? След 35-годишна възраст, когато две или повече жени се съберат в една стая, разговорите неизбежно преминават към копнежни жадувания как "да забършеш чичко-паричко", което всички знаем, че е евфемизъм за "къща като в порнофилмите, с луксозни кухненски принадлежности, китайски порцелан и съпруг финансист, който е толкова нелепо високоплатен, че почти може да си позволи безумните нови цени на бензина."
Парите от съпруга значат повече от кариерата
Според доклад на Лондонската школа по икономика (LSE), публикуван от Центъра за политически изследвания, жените повече от всякога са решени да открият партньор, който ще подобри финансовите им перспективи - в духа на Джейн Остин, но с рисковия капиталист от Dragon's Den Дебора Мийдън в ролята на г-жа Бенет.
"Стремежът на жените при възможност да се съберат изгодно с мъж, който е по-добре образован и получава по-добра заплата, са стабилни в повечето европейски държави," твърди авторът на изследването - аспирантката по социология Катрин Хаким, която неведнъж досега е провокирала медийни скандали.
Миналата година тя лансира неологизмите "еротичен капитал" и "премии на красотата", за да опише ключовите професионални атрибути на съвременността. "Жените продължават да използват брака като алтернатива или допълнение към служебната си кариера," заключава Хаким. Време е за гневни викове от сумарната женска общност.
С риск да ме пребият до смърт с някоя феминистка библия, какво лошо има в това? По същата логика изглежда, че мъжете имат желание да се женят "по-неизгодно", но никой не изглежда да се съмнява, още по-малко да събира статистика за техните мотиви за брак.
Социална мобилност или златотърсачки...
Изглежда, че през 40-те години 20 процента от британските жени са се "женели изгодно". Към 90-те години тази цифра е нараснала до 38%, като подобна тенденция има в Европа, САЩ и Австралия. Бих казала, че това говори повече за социалната мобилност като цяло, отколкото за златотърсачките.
Но дори ако жените стават по-отракани в селекцията на критерии за избор на партньор, това по-скоро би трябвало да ги прави разумни, отколкото цинични?
Шефките жадуват да люлеят бебета
Да погледнем която и да е жена мениджър, завръщаща се след отпуск по майчинство; след като отмине тръпката да носиш нормални обувки и да искат нейното мнение за всичко, след първата чаша вино тя често ще признае през сълзи, че отчаяно й се иска да забременее отново, за да може да се махне от офиса, да мине на почасова работа или да се заеме с кухненски бизнес, свързан с местни органични биоразградими детски Fair Trade еко-мъфини.
"Изгарях от желание да зарежа работата след първото дете, но никой друг не го стори, така че се почувствах задължена да продължа да работя," казва 38-годишната Илейн, която има две деца на 6 и 2 години. "Има неписано правило, че второто дете означава да минеш на почасова работа или въобще да напуснеш, ако съпругът ти печели достатъчно. Ако искаш да си абсолютно сигурна, се напъваш и раждаш и трето, което означава задължително да не се връщаш на работа, но е убийствено трудно, когато всички те са малки."
Тоест не че жените от това поколение са мързеливи (въпреки че може би са малко уморени от работа) - те просто са готови да пренаредят приоритетите си. Не ви ли звучи това интелигентно благоразумно, вместо шокиращо ретроградно?
Как феминистките да признаят, че биха искали богат мъж?
За поколението на силните жени е малко трудно да признаят, че да постигнеш всичко определено не е купон. Докато си пробивах път с лакти през края на 80-те години, никога нямаше да се замисля да се омъжвам за пари. От друга страна, не бих и позволила на който и да е от ухажорите ми да ми плаща вечерята. Колко тъпа съм била!
Означава ли това обаче, че завиждам на вдовиците с iPhone, чиито супербогати съпрузи са толкова затънали в деривативи или сливания, че рядко виждат дневната светлина и забравят имената на децата си? Ами да, макар и само от време на време, честна дума.
Преди да ме съдите, нека кажа, че знам със сигурност, че не съм единствена в убеждението, че съм минала през цялата кариерна история и сега бих искала да мина към отглеждането на деца. Ако може само съпругът ми, ако обича, да продаде малко по-голяма част от душата си?
"Виждала съм много преди амбициозни жени, които се чувстват объркани от внезапния стремеж да правят кексове и да шият завеси, което абсолютно противоречи на всичко, към което те са се стремили," казва клиничният психолог Катлийн Кокс. "Те започват да се чудят 'Коя съм аз?', тъй като не се познават вече.
Възприемам това като нещо положително, тъй като обществото позволява на жените да подлагат на съмнение ролята си, докато от мъжете се очаква да не спират да блъскат и да продължават да вършат работа, която може и да мразят. Означава ли това, че жените са програмирани да си стоят вкъщи и да се грижат за семейното гнездо? Колкото повече гледам, толкова повече си мисля, че е точно така."
Възраждането на професията "домакиня"
Колкото и бунтарски да прозвучи, вероятно е време да се преборим с върховното табу и да върнем от изгнание думата с "Д"; в крайна сметка, ако се огледате в социалния си кръг, може да откриете, че някои от вашите най-добри приятелки са домакини във всяко отношение, освен по дефиниция.
"Никога не се самоопределям като домакиня," казва 37-годишната Кейт Браун, която е изоставила работата си в търговския бранш миналата година, за да се грижи за близначките си, които сега са на 18 месеца. "Ако някой ме пита какво правя, просто казвам, че се занимавам с микромениджмънт на близначки, което е самоочевидно какво означава. Съпругът ми не получава огромна заплата, но все пак печели повече от мен, така че решението беше лесно."
Оливър Джеймс, автор на книгата за родителство "Как да не пре**** децата си", изразява твърдо одобрение към всяка двойка, където майката или бащата приемат отглеждането на деца като достатъчно сериозно занимание, за да спрат да работят. Той пише обстойно за първите шест години от живота на детето като ключови за гарантирането на бъдещото му психическо здраве и икономическа независимост.
"Искам да живея в свят, където жените или мъжете желаят да се грижат за децата си - и ако това означава да се 'женят изгодно', за да гарантират, че отглеждат децата си в платежоспособно семейство, а единият от тях може да си остане вкъщи и да върши най-важната въобще работа, аз нямам проблем да бъде така," коментира той.
Всъщност няма нищо изненадващо в тези констатации. Изследване на британския Национален център за социални изследвания, поръчано през 2009 г. от образователното министерство, разкрива, че една трета от всички майки биха предпочели да се откажат от работата си, ако могат да си го позволят - а три пети твърдят, че биха желали да работят почасово.
Жените са програмирани да подсигуряват бъдещето си
Коучът Фиона Харълд твърди, че жените правят само това, което им идва отвътре - и че са програмирани от хилядолетия да се "омъжват изгодно". Едва наскорпо те са имали какъвто и да е друг реалистичен вариант да подобрят начина си на живот. "Поколението на майка ми дори не можеше да си отвори банкова сметка, или да сключи сделка за покупка на диван без подписа на съпруга си," коментира тя.
"В наши дни можем да избираме да работим, или да предпочетем да се концентрираме върху това да бъдем вкъщи с децата ни - това е истинско въплъщение на феминизма и би трябвало просто да се успокоим, да спрем да съдим другите и да се радваме на избора, който ние правим и другите жени правят."
Ако всичко беше равно - външният вид, чарът, чувството за хумор, хубавата коса - всяко разумно момиче, необременено с професионални амбиции, вероятно би избрало принца пред просяка. Питайте бъдещата принцеса Кейт Мидълтън.
И ако бъда честна, ако бях още на 28 години и можех да съм със сегашния си разум, бих направила същото. Да, някога исках да пробия стъкления таван. Но сега, ако говоря честно, бих предпочела да го лъсна. Подай ми препарата за чистене на стъкло, преди да отидеш за работа, скъпи!
