Най-глезеното поколение жени

Жасмин е на 25 години и печели 1900 британски лири месечно. Въпреки това, през изминалите няколко седмици, си е купила чанта за 1200 и рокля за 800. Оправдава се с думите, че предпочита да плати сега и да се притеснява по-късно. А хората като нея не са един или двама...

Току-що сте се поглезили с чисто нов чифт обувки, резервирали сте третото си за годината пътуване в чужбина, а следващата седмица ви предстои чудесен спа уикенд с най-близките ви приятелки. На кого му пука, че до заплата остават още три седмици и че кредитната ви карта заплашително достига своя лимит?

Що се отнася до заплахата от нова рецесия, тя няма нищо общо

Тази седмица британският министър-председател Дейвид Камерън бе разкритикуван за чернова на своя реч, в която се твърди, че "единственият начин да се измъкнем от дългова криза е да се оправим със собствените си дългове". Това на практика означава всички да си платят сметките по кредитните карти.

Тези думи предизвикаха фурор не само защото идват от образован и привилегирован човек без финансови затруднения, но и защото намекват, че хората, които имат дългове, трябва да ги изплатят. А той не знае ли, питат се масите, че ние сме длъжници, защото нямаме друг избор?!

Някои обаче имат избор - и все пак предпочитат да са задлъжнели

Значителна част от обществото, особено младите работещи жени, умишлено избира трупането на дългове, за да може да си позволи да живее "елитен" живот. Трудолюбиви по природа и работещи много неща едновременно, тези млади дами смятат, че малките екстравагантни подаръци могат да направят живота им поне малко по-поносим.

Много от нас до такава степен са свикнали да получават това, което искат, когато го поискат, че дори вече не осъзнават колко са разглезени.

Всички доказателства говорят, че днешните жени са най-глезеното поколение на всички времена. Не само, че имат и очакват повече, отколкото родителите им са притежавали някога, но и чувстват, че то им принадлежи по право, независимо дали могат да си го позволят.

Болестта на съвремието: постоянно да живееш над възможностите си

Да вземем например 25-годишната Жасмин Мейс, която печели 30 000 британски лири годишно като организатор на луксозни събития в Лондон. Миналият месец не устоява на изкушението да си купи чанта на Gucci за 1200 лири и рокля на Ролан Муре за 800, въпреки че все още изплаща големи дългове от предишните си шопинг приключения.

"През изминалите шест месеца похарчих и 1500 лири за чифт диамантени обеци от Chanel, 700 лири за чанта на Balenciaga, купих си и слънчеви очила Bvlgari на цена 200 лири и портфейл Mullberry, който се продаваше в комплект с куфарче за документи само за 400," обявява тя без капка притеснение.

Излишно е да споменаваме и 500-те британски лири, които тя е похарчила през изминалите два месеца само за прически, маникюр и други стандартни козметични процедури. Всички тези луксове са извън възможностите на Жасмин. Но фактът, че дълговете си се трупат не я притеснява - тя има кредитна карта. Защото Жасмин получава всичко, което пожелае.

Те не се лишават от нищо, защото са убедени, че "го заслужават"

Това категорично усещане за заслуженост е характерно за жените, които печелят добре.

40-годишната Никола Фийлдс работи до късно и постоянно балансира между изискванията на напрегнатата си работа и нуждите на младото си семейство. Но, както самата тя се утешава, поне животът на градяща кариера професионалистка и отговорна майка идва заедно с гардероб от хубави дрехи.

Неотдавна тя решава да се "почерпи" с чифт обувки Chloe. Разбира се, прибързаната покупка е оправдана като заслужен подарък след тежката работна седмица. Истината обаче е, че майката на Никола би чакала до Коледа за подобен подарък и вероятно би била много по-щастлива при получаването му. Тук се крие и проблемът: дори и да можем да си позволим да се поглезим, това не ни прави по-щастливи.

Всъщност, според ново проучване днес два пъти повече жени са склонни към депресия в сравнение с броя им преди 40 години. Естествено, няма как да се докаже, че причината за масовото нещастие е нарастващата ни нужда от незабавно удовлетворение. Но вероятно настоящият акцент върху непрекъснатото придобиване на нови и нови вещи е причината, поради която много от нас не се чувстват толкова доволни, колкото са се чувствали родителите и прародителите ни на същата възраст.

Консуматорската мания, която ни оставя болезнено неудовлетворени

Очевидно за хората като Жасмин дори самата идея за спестяване на пари е абсурдна. "За да си купя дрехите, които харесвам, трябва да спестявам месеци наред. За мен е по-лесно, когато искам нещо, да извадя кредитната си карта или да взема заем - и да го платя по-късно", свива рамене тя. "Към момента сметките по обслужване на кредитните ми карти са 6500 лири, имам заем за 1500 лири и банков овърдрафт от 2000 лири".

Жасмин никога не е трябвало да пести за нищо в живота си. Тя е дъщеря на богат инвестиционен банкер, а докато расте, майка й стои вкъщи, за да задоволява всяка нейна нужда. "Когато бяхме малки, мама много обичаше да ни води със сестра ми на шопинг в Ню Йорк няколко пъти годишно. Беше невероятно." Така че няма нищо чудно, че първото, което прави Жасмин, когато започва да учи в университет, е да вземе овърдрафт и да си извади кредитна карта от банката на мама и тати.

"Беше толкова лесно да харча нещо, което не ми създаваше усещането за истински пари", споделя тя, допълвайки, че сестра й, която сега е на 22 години, с нищо не е по-добра. "Тази седмица си е направила резервация за пътешествие до Австралия, при положение, че вече е задлъжняла с 4000 лири по кредитната си карта".

Повечето от тези жени са привикнали от деца да получават каквото желаят

Грейс Уоткинс е израснала, очаквайки да получава само най-доброто. Сега на 26 години, тя печели 22 000 лири годишно като PR, но въпреки това живее осезаемо над възможностите си, купувайки дизайнерски дрехи и заминавайки на екзотични екскурзии - модел на поведение, който датира още от детството й. Баща й е имотен предприемач, а майка й - реставратор на мебели.

"Веднъж когато бях дете, плаках, докато нашите не ми купиха чифт дънки на Calvin Klein, които исках да нося в деня без униформи в училище. Бях на 11 години, но чак сега осъзнавам колко разглезена съм била".

Поколение без изградени приоритети, лишено от всякакво търпение

Може да бъде трудно да се устои на покупката на дадени неща, особено ако детето си мисли, че има нужда от тях. Но тези деца израстват като нетърпеливи възрастни, които очакват да получават нещата, без да са ги заработили. На тях им липсва амбиция и целенасоченост. Те не си поставят правилни приоритети и не знаят какво е да живееш с ограничен бюджет, защото никой не ги е научил. Вместо това те си мислят, че ако изразят желанието си за нещо, то ще се случи от само себе си, а ако не стане така, се чувстват обезсърчени.

Нетърпението може да те накара да разчиташ на кредитните си карти прекалено много, а това е моментът, в който животът им започва да излиза извън контрол.

Междувременно желанието да притежават все повече неща е непресъхващо. Вместо да отделят време и да направят осъзната оценка на това, което наистина ги прави щастливи, те избират по-лесния път и просто реагират на това, което виждат с очите си.

Възпитавани сме да сме консуматори, потребяващи сервирана наготово продукция

Телевизионна реклама ни заявява, че имаме нужда от нов телефон и ние веднага си мислим как да се "ъпгрейднем". Често дори пропускаме да отбележим дали сме гладни, или не - просто ядем всеки път, когато ни предложат изкушаващ десерт.

Казано накратко - превърнали сме се по-скоро в поколение на реагиращи, от колкото на действащи. Престанали сме да слушаме себе си, защото е много по-лесно да слушаме какво външният свят ни казва да правим. И точно защото не си даваме достатъчно време да помислим за това, което наистина желаем, това, което получаваме, има твърде малко значение за нас.

Вглеждаме се в последните си придобивки и се чудим дали наистина са това, което искаме - и понеже не знаем как да отговорим на този въпрос, ние ги оставяме настрана и започваме да търсим нещо друго. По този начин натрупваме повече вещи и се радваме дори по-малко на това, което имаме.

Защо иначе една образована млада дама като Никола, която има любящ съпруг и семейство, би направила следното признание: "Истината е, че сърцето ми пада в петите всяка сутрин, когато стъпя в своята стая-гардероб, за да реша какво ще облека за работа. Имам рафтове, пълни с дрехи и обувки. Би трябвало да се чувствам сякаш съм в рая. Но дълбоко в себе си знам, че нищо от това няма реално значение и това, за което копнея истински, е да съм си вкъщи, както беше майка ми и да се радвам на децата си, докато са още малки."