Любовта на кучето към вас може да е безгранична и безплатна, но вашата към него определено си има цена. При това висока. Измерението й в числа е почти 100 милиарда евро.
На толкова възлиза, според водещата фирма за икономически анализи Euromonitor International, глобалната индустрия за хранене и отглеждане на домашни любимци за 2014 г. Става въпрос за една от най-бързо развиващите се икономически нисши в света с цели 10% растеж в последните пет години.
Още една изненада в най-новите данни е, че всъщност по-скъпите продукти се продават по-добре. 64% от разходите за храни за кучета и котки отиват за средния клас продукти, а цели 20% за най-високия и скъп, т.нар. premium foods. Най-малко (18%) се купуват най-евтините.
Нищо не може да спре възхода на индустрията
Източна Европа и Русия, регион доскоро смятан за стагниращ, според данните на Euromonitor International, излиза от кризата, поне в този отрасъл. След спадане до 5% от световната търговия с храна за домашни любимци в периода 2010-2013 г., от миналата година оборотите и тук растат - и са вече 6% в глобален мащаб. В Източна Европа и Русия котешката храна от най-висок клас даже е ударила рекордно увеличение от 15%.
За България, най-бедната държава в Европейския съюз, докладът на Euromonitor International дори заключва, че се очаква бум на покупките за най-скъпия и висок клас продукти на местния пазар (Applaws, Orijen и Acana).
Данните трябва да са ви убедили, че е важно и интересно да се вгледаме в този пазар. Защото днес повече от всякога, когато говорим за храни, говорим и за глобални политически и социални проблеми. От био-вълната през заблуждаваща реклама, общото претоварване с информация и малкото й разбиране, до рециклирането и безмислено изхвърляне на тонове стоки.
Няма съмнение, че живеем във време на хранителна революция.
Все повече хора се интересуват откъде идва и какво е качеството на храната им. Много от тях преоткриха сладостта и вкуса на чистите и отгледани в естествени условия продукти. След десетилетия забвение в полза на евтино и масово количество, регионалните кухни живеят нов живот. Шеф-готвачи стават международни звезди и дават тласък на нови тенденции, подобряващи качеството на това, което слагаме на трапезата.
В същото време вглеждането в чиниите не винаги е прост или лесен за навигиране процес. Био продуктите не винаги са точно био, хората често не разбират претъпканите с информация етикети или пък не са наясно от какво точно се нуждае тялото им.
Когато стане въпрос за храната за домашни любимци, ситуацията е още по-заплетена.
Най-просто казано, предубежденията и заблудите на собствениците влияят върху менюто на кучетата и котките им. А това не винаги е добра идея.
За да напиша тази статия например, дори не се нуждаех от търсене и анализиране на кой знае колко далечен или особен случай. В нашия дом котаракът, порода мейн кун (осиновен, не купуван), е със статут на равноправен член на семейството.
Проблемът е, че за уж скъпа котка, той всъщност има необичайно простоват вкус и е лишен от всякаква префинена чувствителност. Всичките ми опити да го храня с по-висок клас сухи храни досега са завършвали с пълен неуспех. Котаракът предпочита не-био, пълни със зърно, глутен и ГМО, вътрешности и черни дробчета, продукти.
Би трябвало да съм благодарна, че вкусът му ми спестява значителни суми. Като всеки съзнателен собственик на домашен любимец, обаче и мен ме гложди неудобно чувство, когато посегна към по-евтината храна: Как бих могла аз да подбирам внимателно какво, как и къде ям, а котаракът ми да се храни с нещо, което може и да е еквивалентът на "Макдоналс"?
Както показват данните, събрани в тази статия, подобни драми дерзаят милиони собственици на домашни любимци. А както са открили производителите, страховете и предразсъдъците на хората са най-мощният двигател в индустрията за животните.
Като цяло храните са домашни любимци са обект на строг контрол при производство и пакетиране. Повечето акции за изкупуване обратно на даден продукт всъщност не идват, защото орди кучета и котки са се разболели от него. По-скоро при проверка инспектори са открили непозволена суровина или следи от бактерия, която евентуално може да е опасна. Така че докато четете следващите редове, си припомняйте, че не става дума за отровни или недопустими съставки.
Стремежът да се яде био доведе до бум в продукти с надписи "био", "натурална храна", grain-free и bio-appropriate (и двете означават без зърнени добавки) и т.н. за кучета и котки.
Както констатира главният редактор на PetFoodIndustry, издание на американската индустрия за храни за домашни любимци, Деби Филипс-Доналдсън, в действителност в САЩ био производство на продуктите не е регулирано и всеки може да сложи какъвто си надпис пожелае.
Не че има нещо лошо в клиентите да купуват по-скъпото, щом могат да си го позволят, допълва Филипс-Доналдсън.
В Европейския съюз регулацията за био етикетите е малко по-строга, но не съвсем. Изискванията са да няма добавени консерванти и оцветители, тежки химически процедури и ГМО продукти. Но пък се допускат синтетични витамини и овкусители. Както разкрива allaboutdogfood.co.uk, нито едното, нито другото са особено био, а освен това са получени след дълъг и сложен химически процес.
По-сложно е, когато става въпрос за т.нар.by-products или отпадъчни продукти.
Както посочват експертите, особено в САЩ, съпротивата срещу тях се базира повече на човешки предразсъдъци, отколкото на здравето и вкусовете на любимия Джак Ръсел териер. Става въпрос за храни, направени от остатъчни месни продукти, които по културни или хигиенични причини в дадена страна не се ядат. Например пилешки крака, вътрешности, черен дроб или говежди глави. Затова особено в САЩ върху опаковките все по-често се вижда надпис human-grade или само храна, която може да се яде и от хора.
Освен че както при "био"-то няма реален стандарт, проблемът е, че уж нежеланите продукти всъщност са полезни за домашния любимец. Вътрешностите, както знаят хиляди българи, любители на шкембето, са по-хранителни и не по-малко вкусни от бялото месо.
Ако обаче бойкотът на by-products в САЩ като най-голям и влиятелен пазар продължи, има реална опасност от екологична катастрофа.
Използването на отпадъчните продукти в храните за домашни любимци всъщност е огромен и важен процес на рециклиране. Според данните на Калифорнийския университет например, ако американските кучета и котки не ядат by-products, това ще увеличи с поне една трета изхвърляните храни в най-голямата икономика в света.
Още по-малко базирана на ясни факти е съпротивата срещу зърнените добавки, т.нар. grain free. Ако пак се позовем на друг анализ на Деби Филипс-Доналдсън от сп. PetFoodIndustry, тази тенденция се е появила по-скоро по случайност. Вместо да се изписват дълги обяснения, че храната съдържа по-висок или по-качествен процент месо, плодове и зеленчуци, които купувачите може и да не прочетат, производителите просто са установили, че един голям надпис GRAIN FREE е по-продаваем.
Особено след като това съвпадна с тенденцията при хората да се избягват храни, съдържащи глутен (gluten-free) и модната палео-диета (т.е. хранене като през палеолита - месо, плодове и ядки). За биолозите и ветеринарите, както посочва онлайн списанието Quartz, желанието за избягване на глутена е най-необяснимото защото при животните няма установена алергия към него. Зърнените добавки пък често са нужни и вкусни на котките и кучетата.
В последната година преживяваме и бум сред т.нар.raw food или сурова храна, която е замразена или изсушена.
Според данните на сп. Fortune за 2014 г. продажбите й само в САЩ са скочили от 25 на 40 млн. долара. При това суровата храна е по правило по-скъпа от другата. Купувачите й вярват, че тя дава повече енергия и помага за по-лъскава козина, здрава кожа и силни стави и т.н.
Бумът обаче е съпроводен с доста предупреждения за възможни зарази и разпространение на бактерии, като например салмонела и ешерихия коли.
При това не само на животното, но и на семейството, с което живее. Raw food изисква внимание и строга дисциплина на ползване, често пренебрегвани от забързаните собственици.
В края на тази статия, пълна с много факти, може и да се чувствате объркани с какво точно да храните домашния любимец. В множеството студии и изследвания също също няма директни и ясни препоръки как да пазарувате. Има само предложения да не вярвате на всяка гръмка реклама, нова диета и здравословен съвет.
Може и да чувстваме домашните любимци като равноправни членове на семейството, но би било пресилено и нелогично постоянно да ги "очовечаваме". Особено когато стане дума за храна.
Аз лично реших да не се терзая повече за непретенциозния вкус на котарака ми. Щом това му харесва, всички сме доволни.
