Преди повече от три години с брат ми бяхме поканени да правим театрален тренинг близо до Ню Йорк. Бяхме група режисьори от различни страни, работихме с американски актьори - отлично подготвени.
В една от почивките две актриси се обидиха не на шега на брат ми, че им е казал „край на почивката, дами", а една друга на следващия ден ми каза, че не е актриса. "I am not an actress. I am an artist".
Tалантливите актриси твърдяха, че да бъдат наричани дами е обидно и сексистко и не разбираха защо аз не разбирам, че не може да си артист, ако си само и единствено актриса.
Но аз знаех, че съм отскоро и за малко в тази държава и че не знам нищо за социокултурния й код на общуване. И сега не разбирам защо тамошните избиратели интронираха на президентския стол женомразец, ксенофоб и хомофоб, а не жена.
Вчера моя близка сподели във Фейсбук, че има още едно образование - дипломирала се е със специалност "Право". И беше поздравена от друга жена с: "Честито, добре дошла, колега". Намесих се в разговора, питайки кому е нужно една жена да представя професията си в мъжки род и чух умопомрачаващи доводи като: "Колега идва от латински език, и важи и за двата рода". Ебаси доводът! Ами има езици с един род.
След това написаха, че колежка било производно на "другарка", носело полъх от социализма; след това - че в академичните среди така е прието; след това - че това е много важна езикова поправка, приета от БАН и влязла като норма. И това бяха доводи на жени.
Моята приятелка ми написа в лично съобщение, че в университета, в който е завършила "Право", преподавателите мъже се обръщали към студентките с "колега" вместо с "колежке", защото били заплашвани със съд от самите студентки.
Точно тук спрях да разбирам, някакъв предпазен механизъм се спусна в главата ми и попречи на мозъка ми да даде на късо. Да искаш да съдиш някого, защото се отнася с теб като с жена, каквато всъщност си... Това не е просто оксиморон, това е абсурдно!
Какво ви става, жени?! Не разбирате ли, че това нелепо отстъпване от пола ви обрича не само и не просто на уеднаквяване, но ви обрича на уеднаквяване с мъжете. Това наричам аз истински парадокс. Огромната битка на жените да се еманципират от мъжете (мъжете си) вместо да задава посока напред, се върти в кръг.
Мислете. Нали допреди стотина години ваши посестрими биваха бити, ритани, унижавани, даже затваряни, защото искаха да имат правото да гласуват наравно с мъжете.
Сега правото ви на глас е свещено. Нали знаете, че Осми март не е празникът на жената майка, а е женски протест срещу лошите условия на труд в шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк, довел до масово шествие с искане за по-кратък работен ден и по- добро заплащане?
Към днешна дата условията на труд са значително подобрени, но в много от работните сектори все още получавате значително по-малко възнаграждение от мъжете за еднаква работа. Вероятно заради факта, че така или иначе живеем в патриархат, или заради добре или зле прикритата омраза на мъжете към жените, вашият труд не се счита за равен на мъжкия. Особено в графата заплащане.
Вероятно стремейки се да се докажете, попадате в омагьосан кръг - този на настояването да бъдете признати за равни на мъжете. Борете се за равни права, това е жизнено важно. Но внимавайте!
Има една тънка червена линия, не я преминавайте. Ние имаме равни права, но не сме еднакви. Още веднъж. Ние имаме равни права, но не сме еднакви.
В този контекст - останете си жени и помнете, че многохилядният женски протест в Полша, който се случи наскоро, попречи именно на мъжете да заповядат на жените да не разполагат не само със свободната си воля, а и с телата си. Именно мъже бяха решили чрез законопроект, че всяка полска жена, дори и изнасилена, е длъжна да роди детето на изнасилвача си, че няма право на аборт. Не само това, ами че ако аборт се случи, то специална комисия ще разследва/изследва дали абортът е спонтанен или предизвикан. Ако е предизвикан - жената отива в затвора. Това, ако не е презумпция за мъжкото доминантно положение спрямо жената, не зная какво друго е. След така изложените ми мисли, си позволявам съвет.
Ето го:
Жени, не се отказвайте от пола си.
Особено в името на фашизоидната граматична политкоректност, която настоява професиите да се изписват в мъжки род. Тази унификация е отвратителна. И не става въпрос за вече утвърдените "Доктор Михайлова" примерно, или "Нотариус Василева" - думи, обозначаващи професии като журналистка, писателка, художничка, актриса, са страхотни. Или пък защо да сте нечия колега, като може да сте си колежка. Както е тръгнало след време някой идиот или идиотка ще реши, че и "жена" и "майка" са твърде полово натоварени и ще сметне това за сексистко по отношение на вас. И вие след кратка или нулева съпротива ще се съгласите. Мислете с главите си.
Четете още в на-новия сайт на Webcafe - mamamia.bg
М-да-а, разбирам, евроатлантиците са объркани, до скоро феминистките се бореха професиите и заванията да имат и женски род - кметица, професорка, измислиха думата "омъжена", пък забравиха "мъжитба", нали има само женитба... А сега ново двайсет, от повелителите на демокрациятта в САЩ дойде заповед - женският вариант бил обиден и сексистки, да се върнем към граматически правилния вариант, но и това не е окончателно, ЗАЩОТО ЛУД УМОРА НЯМА, САМО СЕ ПОТИ, да, това е лудост, а в Америка лудите са повече от колкото в Европа, и освен това американските луди, са по-луди от европейските си колеги.
И колежки!
Ако седнете в кафене и подочуете политкоректно клюкарско бъбрене от съседната маса, на която се обсъжда любовниК на еди кой си, без да се споменават имена, ще излезе, че става въпрос за хомота. А двойката може да е съвсем сочно хетеро.
Вие модерните що не се разберете накрая, колега ли ще е, колежка ли, актриса ли, артист ли... Аман! Тезата за "мъжката доминация" я разтягат само педерасти и лесбиики! И масони, което е едно и също. Омръзнахте ни, докато не разрушите всичко, няма да мирясате, защото сте психопати! Манията за "подобряване на света", манията за реформаторство са остри психични разтройства!
Не разчитайте много на БАН, след като Симеон Дянков се опита да я закрие, академията бе превзета от либерасти, толерасти, и пр. евроатлантици.
а бе къде забихте в БАН? БАН ли ни е критерият и пътеводната светлина? Преди 50 години, когато университетите бяха още институти, бяхме колеги и колежки, и на никого не праввеше впечатление. Преди това, в модерното тогава методическо ръководство по английски на Eckersley прочетох следната мъдрост: Езикът е нещо живо природно явление. Ако установим, че някой газ или течност не действа според приетия природен закон, не се опитваме (и не можем) да го принудим да се съобразява, а коригираме закона. Ако установим, че милиони хора не говорят по приетите правила, не се опитваме (и не можем) да ги принудим, променяме правилата. Но тук става въпрос за друго. Че някои (Боже прости ме) дами се обиждали като ги наричат колежки, актриси или ако щете поетеси. Е какво да ги правим? ами нищо, нека си се обиждат, а ние да не им обръщаме внимание. Слава Богу, у нас още не сме цивилизовани дотам, че да преследваме сексизма по закон. И какво му е на сексизма? всички ние имаме някаква сексуална ориентация. Някои имат по две, не знам, дали има с повече. И не можем да избягаме от нея, при най-добро желание. Мъжете не могат да раждат, макар че опитите в най-прогресивните и цивилизовани среди продължават. Дайте всеки да се чувства удобно в своята ниша.
В Българският език за добро, или за зло всичко е в род! И като изключим някой малки слабости, като медицинска сестра например, всичко останало си работи перфектно! Разбира се някой "хидри" не са съгласни, но такива винаги е имало и ще има! Въпросът е:Защо трябва те да определят реда на останалите? Е, затова ще си отиде либерализма! "Хидрите", колкото и много глави да имат не могат да победят! В края на краищата Юнака винаги им отсича главите! E, може да му се наложи да гледа в щита си за да не го вкаменят, но накрая успява! А, да! Всъщност няма край! А, ако има той не щастлив! Нито за "Хидрите", нито за нормалните хора!
Продължават филологическите разбори. А бе хора, статията е за сексизма и антисексизма. И ме преследва едно усещане, че точно като реакция на бясната антисексистка истерия, един световно известен сексист влиза в белия дом. Илюстрация на третия закон на Нютън, за действието и противодействието.
Женорята полудяха съвсем!!!!