Самотната смърт на Уитни Хюстън - пияна и дрогирана в хотелска вана, бе толкова тъжна, колкото и безвкусна.
Тъжна, защото остави и без това проблемната й 18-годишна дъщеря Боби без обичната й майка. Тъжна, защото заглуши завинаги един от най-красивите гласове на нашето време. И тъжна, защото - както свидетелства стремителното падение на Уитни през годините - бе така болезнено предсказуема.
Но сред стотиците хора, които я познаваха - и хилядите, които я обичаха, очакванията за достойна скръб вероятно са твърде големи.
Вместо това, всички се надпреварват да търсят виновник за случилото се
Колежката й Селин Дион поведе парада като заяви, че за тази трагедия са виновни "лошите хора и лошото влияние". Приятели и фенове веднага побързаха да загатнат вината на бившия съпруг на Хюстън - лошото момче Боби Браун, с който тя прекара 14 бурни години. Един неин "приятел" описва нещата така: "Когато се ожениха, Уитни беше най-големият талант на планетата. Към момента, в което се разделиха, тя беше съсипана".
Междувременно, британските медии удариха в десетката с едно очевидно сравнение: "Подобно на Ейми Уайнхаус със Блейк Филдър-Сивил, нейните проблеми с дрогата до голяма степен се дължаха на някой друг".
Значи сега знаем: нека виним който и да е, нека виним всички - но по никакъв начин, каквото и да правим, не можем дори да предположим, че част от вината за злочестия край на Уитни Хюстън си е изцяло нейна.
Мъжете не могат да накарат някой да направи грешки, ако той не го желае
Заклинанието на "лошото влияние" - особено мъжкото такова - се е превърнало в общовалидното извинение за всички жени, които се отклоняват от правия път. Три бутилки водка преди закуска? Хапчета в устата и "напудрен" нос? Автоматичната реакция е: "Ами тя попадна в кофти компания, срещна грешния мъж, нали?"
Далеч от нас като идея е да предположим, че "тя" - н зависимо за коя известна жена става въпрос - е имала избор в коя компания да попадне, с какви хора да се сприятели и за какъв мъж да се омъжи. Да не говорим пък за способността й да избере дали да се отдава на тези малки зловредни навици.
Чували сме и сме виждали това безброй пъти. Пример са страховете на семейство и приятели за Кейт Мос, когато бе "завладяна" от наркомана Пийт Дохърти - но никога никой не се подразни от това, че тази красавица можеше да избере почти всеки мъж на планетата, но вместо това тръгна след един глупав мерзавец, лишен от всякакъв талант.
Вълни на топли чувства се изляха над паметта на Пола Йейтс, когато тя остави четири деца сирачета за сметка на по-голямото удоволствие, което носеше хероиновият коктейл. Всички заявяваха, че тя не е виновна, че всичко започнало, когато тръгнала с онзи демон Майкъл Хътчънс.
Ама вие сериозно ли?
А дали вината не е изцяло нейна, че изостави избухливия си, но предан партньор и баща на четири деца Боб Гелдоф - заради добре познатите рискове, които Хътчънс носеше със себе си.
Този списък продължава. Къртни Лав сама избра наркотиците, алкохола и Кърт Кобейн. Той не я е връзвал, нито я е насилвал да взима тези отрови - всичко дойде в комплект - комплект, който тя охотно прие. Между другото, понастоящем тя е "ментор" на нейната по-млада колежка, излязла от релсите, Линдзи Лоън.
Забравете мита за суровия шоубиз-живот, в който без дрога не се оцелява
Според популярните митове, жестокият свят на шоубизнеса е силата, която тласва тези жени към живот, изпълнен с поквара и изкушения - и следователно ги лишава от каквато и да е нормална способност да избират. Това са пълни глупости. Истината е, че средностатистическата безработна и самотна майка е тази, която няма особено голям избор. Докато известните дами, с всичките си пари и последователи, естествено имат избор. Обикновено той е съвсем прост - да кажат да или не.
Самата Уитни не стоварваше вината за падението си върху бившия си съпруг
Вбесяващото нещо около този импулс да обявяваме покойните знаменитости за жертви е, че той винаги се прилага само и единствено спрямо жените. Мъжете, които избират грешния път, обикновено са заклеймявани като грешници - и никой не им съчувства. Можете ли да си представите че някой (освен, разбира се, техните майки) обяснява поведението на Оливър Рийд, Джордж Бест или Чарли Шийн с това, че са попаднали в "неподходяща компания"?
В 2012 година наистина ли това е най-доброто, което можем да измислим? Наистина ли до това се свеждат неуморните десетилетия в борба за равенство? Това не е завещанието, което Уитни би искала.
Тя безуморно настояваше, че Боби Браун не е отговорен за изборите й. "Ние бяхме партньори," казваше тя. "Най-голямото зло съм аз самата. Мога да съм или най-добрият си приятел, или най-големият си враг".
