Българският инат по принцип е полезно нещо. Благодарение на него толкова сме си изпилили сетивата, че генерално първо предпочитаме нещо да отречем, a после евентуално да се размислим заслужавало ли си е.
А това в страна като нашата си е умение за оцеляване. Но не е начин за промяна или прогрес.
Най-вече защото инатът играе на тънката струна на самочувствието и блокира възможността за диалог и смяна на становища.
Сега към този инат да прибавим и още нещо - неизкоренимото убеждение на всяка нация с комплекси (като нашата), че от всичко разбира. И че тя е наясно кои са най-добрите решения за всякакви световни, държавни или лични казуси.
Тази убеденост в изконната й мъдрост й дава правото дори да се разпорежда с исторически установености и с правила, създадени на базата на столетия човешки опит. И да ги игнорира, като им лепва етикет "глупост". Мисля, че една от най-често чуваните квалификации у нас за щяло и нещяло е точно тази - "глупаво". Чак да се чудиш как сред толкова струпани на едно място хора, които знаят какво е умно, се оказваме все в глупави световни, държавни или лични ситуации...
Преподавам етикет и протокол от почти десет години. В началото на тази тема у нас масово се гледаше като на нещо излишно и префърцунено. После в работната си практика хората започнаха да осъзнават, че светът отдавна е измислил правила, чрез които, ако не да се разбира напълно, то поне да намали възможностите за недоразумения в комуникацията си.
Тогава интересът към бизнес етикета и относителните норми, които той препоръчва и ползва, видимо нарастна. И, разбира се, заедно с него дойде и големият парадокс - една немалка част от онези, които уж се интересуват професионално от усвояването на различни етикетни правила за служебна или лична полза, всъщност войнствено ги дебатираха.
Като умен гимназист, който хем иска да знае физика, хем изпитва удоволствие да се заяжда с учителката дали наистина Третият закон на Нютон, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие, е верен. Или още по-нелепо - че дори и да е верен, изобщо си заслужава да го зачитаме. Като че цялата динамика зависи лично от преподавателката по физика и тоя закон е някакъв неин личен каприз...
По време на работата си с различни групи и екипи съм влизала във всякакви нелогични оспорвания на етикета, такъв, какъвто го ползваме в Европа и отчасти в Америка.
И такъв, какъвто го преподавам, не защото така съм си го измислила, а защото така са ме учили капацитети в бранша с опит в огромни държавни, политически и бизнес структури.
Случвало ми се е по време на обучения буквално да ми се карат, че преподавам например как на всеки служебен имейл е редно да се отговори максимално бързо (в рамките на 24 до 72 часа), как не се говори по телефон на важна бизнес среща или как на сватба само булката има право да е в бяло.
Аргументите обикновено са "ми то ние получаваме по сто мейла на ден", "аз па си говоря по телефона, голяма работа!" и "що па да не нося бяло и аз?!".
И винаги съм се чудила, след като не възнамеряват нищо от преподаденото да ползват и така или иначе всичко си знаят "по нашия си начин", защо изобщо си губят времето и парите да се обучават. Синдромът "ние пък така си правим" работи силно и нерядко имам усещането, че определени хора се явяват на класове по различни умения, само за да са се уверяват непрекъснато колко са си добре и без тях или как "това са пълни глупости".
Самочувствието им има претенции за познание във всички области на етикета като обществена комуникационна система.
Но най-докачливи си остават хората по отношение на външния вид и облеклото. Ето там недоверието към истинността на информацията и съпротивата към исторически и психологически установени правила и норми са равносилни на война.
Сакън да не посъветваш да се ходи на официално събитие с костюм, вместо с последния закупен анцуг! Да не би да им нарушиш личната свобода, като им препоръчаш да говорят със сервитьора на Вие! Кажеш ли им, че ризата с къс ръкав не е официална риза, все едно им крещиш в лицата, че са простаци, така персонално се засягат!
Случвало ми се е да ми се сърдят лично за подобни съвети, вместо да чуят защо и как те ще биха им свършили работа. Един път дори една дама беше на път обидено да напусне залата заради това, че споделих как строгият корпоративен етикет не допуска да се носят отворени обувки.
Все едно ме видя как нахлувам у тях тежко въоръжена и конфискувам всичките й сандали и чехли, с които е имала намерение да ходи в офиса (работеше в банка), след което разлепям снимката й с унизителен коментар по централните столични улици.
В разбирането за това какво е обществено възпитание у нас все още липсва осъзнаването, че уважението към определени норми улеснява процеса на комуникация.
Правилата не те унифицират и не заличават персоналността - те просто помагат да бъдеш разбран и приет безпроблемно, без излишен "шум" в картинката.
Накъде да насочиш възприятията на другите спрямо себе си зависи от самия теб. Но като познаваш кодовете на отделните ситуации, както и нагласите и очакванията на хората, които участват в тях, можеш по-лесно да избереш как да изглеждаш, за да си свършиш успешно задачата. Когато отивате на лекар, очаквате да срещнете спретнат човек в бяла престилка, който работи в подреден и чист кабинет.
Ако там заварите брадясал чичо с пожълтели мустаци, лекьосана фланела и черно под ноктите, седнал в продънен стол зад бюро с прашни папки, едва ли ще се доверите на експертизата му като медик. Дори и да са ви го похвалили като най-добрия в специалността си.
По същата логика се съмнявам, че ще седнете при фризьорка с опърлени коси или ще си доверите спестяванията на банкер с ръчен часовник на цената на къща в Бояна. И няма да го направите по много ясна причина - вътрешното ви чувство ще ви указва, че не бива.
А вътрешното чувство е нещо много сложно за обяснение и разбиране, защото то се формира както от личния опит и психологическа нагласа, така и от неусетно усвоеното обществено знание за това как се правят определени неща.
По същия начин хората възприемат и вас.
Ако се появите на конкурс за работа като детски възпитател с вечерен грим, мрежест чорапогащник, пола до над бедрото и високи обувки на червени платформи, доста по-малко вероятно е да ви наемат. Не защото непременно нямате качества, но защото няма и да ви допуснат да ги демонстрирате, след като не сте преценили ситуацията и не сте подходили към нея с подобаващо уважение.
С начина, по който избираме да изглеждаме, показваме какво знаем за мястото, хората и събитието, на което присъстваме, какво е отношението ни към тях и как бихме желали да се впишем там.
В общества с отдавна функциониращи системи за комуникация на различни нива (лично, професионално, държавно, интернационално и т.н.) нюансите са много и затова има създадени и утвърдени начини те да се тушират и разчитат правилно. Благодарение на тях рискът от взаимно неразбиране спада значително.
На бизнес среща се ходи с костюм, не защото някой така е решил, че му харесва, а защото няма да се загуби излишно време в чудене какво точно има да каже отсрещната страна, като се е издокарала в дънки и фланелка например.
На официални събития се обявява дрескод, тъй като поканените имат и функцията с присъствието си да дават ниво и да дорисуват обстановката, идеята, причината за самия ивент.
Затова и обявеният начин на обличане не е претенция, а молба да се прояви уважение и съпричастност към организаторите и гостите. Да не спазиш указания дрескод е като да не си подадеш ръката, когато някой протегне своята, за да се здрависате.
В този смисъл, ако си приел покана, на която пише, че дрес кодът е костюм с вратовръзка, а отидеш с джинси и карирана риза, негласно обиждаш своите домакини.
По същия начин е обидно да работиш в държавната администрация и да посрещаш гражданите по потник и къси панталони, да се появиш на оперна премиера по джапанки или да продаваш хляб в мазен, работнически гащеризон.
Да се съобразяват с това как изглеждат е особено важно за публичните личности, защото освен всичко останало, чрез тях се възпитават и останалите.
Разбира се, артистите имат най-голяма свобода в избора си на имидж, защото самата им професия е такава. Колкото повече пари и доверие се управляват обаче, толкова по-строга и небъбрива откъм елементи трябва да е визията. Корпоративният начин на обличане (костюм в три части, сиво, синьо и черно като цветове, прости кройки) спазва строгост, за да помогне на преден план да излязат опитът и сериозността, за които визията е само добра рамка.
Той не е създаден да омаловажава нечий вкус или да подтиска егото - напротив, той е начин веднага да се преодолее любопитството на окото и изводите, които си правим на базата само на видяното. Така можем да се концентрираме върху същественото, което се дискутира или съобщава.
Видът говори и за отношението ни към самите себе си. Предполага се, че когато се грижиш да изглеждаш добре, държиш да си приятен събеседник в общуването и да покажеш грижата си към себе си, работата си и хората, с които я споделяш.
Телевизиите като масово средство за комуникация също имат изисквания към журналистите, които се появяват в кадър.
Преди години правило в новинарските емисии беше водещите жени да са с прибрани или къси коси, дрехи в семпли кройки с ръкави и с ненатрапчиви бижута. С времето кодът доста се демократизира, но в сериозна телевизия никога няма да видите новинарка по потник или с рокля на пайети. Или ако я видите облечена така, веднага ще се усъмните в сериозността на информацията, която тя представя, професионализма й и доверието в самата телевизия.
Заради човешката способност първо да възприемаме информация през очите, трябва да си даваме сметка и как един малък детайл може да повлияе на формирането на мнение. Точно на тази особеност разчитат и любопитните снимки на политици, уловени в "неудобни" моменти, извадени от контекста или разчетени в друг.
При срещата си с Еманюел Макрон новият министър-председател на Великобритания Борис Джонсън си качи за малко крака на масичката между двамата. Жестът, както и да го погледнеш, е неприятен, но разчетен в напрегнатата ситуация на преговорите по Брекзит, той става нагла демонстрация на шовинистки непукизъм.
Дали наистина е така, няма как да знаем със сигурност. Но снимката вече е световноизвестна и е дала основание на милиони хора по света да провидят зад крака върху масата нищо друго, освен политическо нахалство и държавническа наглост. Окото е видяло - ходи после обяснявай, че не било така...
В България, където исторически не сме имали възможността да се учим на етикет и да осъзнаваме колко ни е от полза това знание, има много неща, с които ни се налага да се съобразяваме в ежедневното си общуване.
В този смисъл би било проява на лош вкус и невъзпитание да се подиграеш на собственика на сериозен аграрен бизнес например, че на среща за договаряне на трактори идва обут с въжени обувки и носи преметната диагоналка.
Той най-вероятно е страхотен професионалист и работата ще бъде свършена подобаващо, нищо, че по начина, по който изглежда, не е демонстрирал уважението, което сте очаквали. Човекът просто не познава правилата и най-вероятно се представя пред вас така, както смята, че е най-добре, а това вече е достойно за уважение.
Етикетът не е създаден, за да съди, а за да помага, така че нито един специалист в тази област няма да ви посъветва тутакси да обърнете гръб и да си тръгнете.
Когато обаче си наясно с нормите, когато си част от компания с определено лице и позиция, си длъжен да се грижиш да ги поддържаш и представяш по най-добрия начин.
Лекарят е чист и спретнат, зъболекарят има перфектна усмивка, офисът на счетоводителя е подреден и приветлив, а сервитьорът в петзвездния ресторант сервира с ръкавици и се усмихва без да си показва зъбите. Правилата са такива, за да не се спъваме в недоразумения по пътя на комуникацията си, не за да се перчим кой кой е.
Да се дискутира дали това е правилно, или не, е като спора да се пуши ли, или не на обществени места. Установено е, че пушенето не е полезно и след като не се раждаме с цигара в уста, по-нормално е на публични затворени места да не се пуши. С външния вид е същото - знае се, че да си приятен за очите винаги отваря врати.
Като изглеждаш адекватно на ситуацията, хората и смисъла на една среща, вратите са още по-широко отворени. Тук не става дума за свобода, за лично творчество и изява на аз-а или българщината.
Става дума само и единствено за най-добрия начин да се представиш някъде.
Ето защо това толкова родно рипане срещу подобни норми не е нищо по-различно от магарешки инат и самолюбиво упорство, че "от Витоша по-високо нема", "от Искъра по-длибоко нема" и че "Коя е пък тая, че ше ми каже на мене?!"
Затова и докато не се осъзнае, че да си облечен с костюм в телевизионен дебат например не е предателство спрямо потурите, анцуга или тишърта, все ще се дърляме за това не било ли претенциозно да изглеждаш добре.
Не, не е претенциозно - важно е. И ако такава ни е базата за какъвто и да е обществен разговор, не е изненадващо, че той продължава да се случва на ниво "аз па така си го знам".
Ами, какъвто учителят, такива и учениците Язе па преди време отидох да уговоря ангажимент за хиляди левове с тридневна брада, официална тениска на албума на Manowar "Warriors of the World" и дънки. Сътрудничеството с този клиент вече трета година носи полза и на двете страни. С което май искам да кажа, че контекстът е важен. Светлин Наков казва, че прекалено официалното облекло на интервю за работа като програмист може да направи лошо впечатление: https://www.economy.bg/humancapital/view/1822/Kak-da-se-podgotvim-za-intervju-za-rabota-v-IT-kompaniya Примерно, де. А лекарят е чист и спретнат не заради етикеция, а защото това е буквално изискване за работата му. Зъболекарят ако не е с хубава усмивка, аз как да му поверя своята усмивка? Касимова, разбира се, отново е написала особено логичната и добре издържана статия, та явно някой трябва да й обясни, че етикецията на сервитьора не е етикецията на лекаря, нито пък някоя от тия двете е етикецията на техническия работник, който ако отиде с костюм и вратовръзка на работа, ще го върнат да се облече адекватно, нито пък някоя от изброените е етикецията на телевизионната водеща. Та така. Може би няма да е зле да се разбере, че различните неща просто са различни.
Много дълго, бе г-жо Касимова! Всичко това може да се каже и с по-малко думи, освен ако нямаш изискване за брой. Повечето неща са така, наистина има значение къде отиваш и какво ще правиш, за да се облечеш подобаващо. Имаме си поговорка - по дрехите посрещат, по ума изпращат. Но според етикета, жената трябвало да си слага чантата на пода или на земята. И сигурно е така, защото чантата на мадам Макрон на разни снимки от официални събития наистина беше в краката и. Аз обаче не го намирам за особено хигиенично и приемливо, и ми е странно как това може да е задължителна част от етикета. В нашата култура това е неприемливо. Така че в общи линии етикетът е важен, но има и културни особености, които трябва да се отчитат.
Марийка си зае естествената ниша, в която е компетентна и адекватна. ако си стоеше в тая ниша, цена нямаше да има. етикетът, протоколът и дрескодът са без съмнение полезни и познаването им не е излишно. Но не е незаменимо. "По дрехите посрещат, по акъла изпращат" казваше майка ми, като нямаше пари да ми купи дънки. Да, ама първо трябва да те посрещнат, за да ти оценят акъла. Затова тия тънкости са полезни, когато си в позиция на кандидат или молител. Слава Богу, само 2 пъти през живота ми се е наложило да се съобразявам с дрескод. Вторият път беше на сесията изпити за Механик на неограничена мощност, където беше задължителна морската униформа. Със същата униформа преди това се явих на шофьорски изпит. Сметката излезе точна. Соц. милицията уважаваше жълтите копчета и фуражките. Обръснах си и брадата, защото соц. милицията не обичаше брадати. Един колега от курса казваше, че те само държат да съответстваш на снимката в паспорта. Той не взе книжка, аз взех, макар че беше по-добър шофьор. Друга манджа е, когато се явяваш като контрагент. Любимият обект на нашите ентелегенти е бай Ганю, отрицание на всичко европейско, който ходи на опера с пояс и от него се носи лъх на сернисти водород. Обаче бай Ганю обядва у Иречека, докато стотици български студенти в Прага, младежи добре възпитани и облечени, не могат и да мечтаят да прекрачат прага му. И върти далавери с европейски бизнесмени, които не обръщат внимание на пояса, защото в него има мускали. Интересът клати не само феса, а и европейския цилиндър. По същия начин в наше време африкански тартори в галабеи въртят бизнес и дипломация с изтънчени европейски бизнесмени и дипломати в костюми от 3 части. Защото под галабеите има злато и диаманти и нефт и уран. ама Борис Джонсън си сложил крака на масата. това е наистина наглост и то на голо. И ще бъде наказана съответно. А, ако Тръмп си сложи и 2-та крака, Макарон ще го трае и канкан ще играе.
Всички, без Барона, потвърдиха тезата на г-жа Касимова. Бг-народът е съставен от Величковци, нищо че на Дядо само два пъти в живота му се е налагало да се облече добре! Би било добре да четете и да вземате поука! Светът не се върти около селските ви виждания и мнения! Точно обратното - центробежните сили ще ви изхвърлят в нищото!
Виктория, виж заглавието на тая статийка. Много подходящо след коментара ти.
Драга ми Победке, Лъжеш се, ако си мислиш. че да облечеш казионната униформа значи да се облечеш добре. това е само пример за съобразяване с дрескода. Иначе, не смятам, че се обличам злем макар и от second hand магазините. На опера подънки и тениска не ходя. За сватбата на дъщеря си си купих костюм, не че нещо, просто да направя удоволствие на жените, които обичам. И ако ми е супер наложително да попадна някъде, където се иска дрескод, винаги мога да извадя абсолвентския си костюм от 75г, който е още като нов и още се събирам в него. Само ще трябва жената да ми върже връзката, аз овладях един куп морски възли, но вратовръзка не се научих да връзвам. А тоя Величко кой беше?
Светът не се върти около селските ви виждания и мнения! --- Я споменах мнението на Наков - един от най-успешните български програмисти, и може би най-известният, и осигурил занаят на стотици, ако не и хиляди хора. И той ли е със селски виждания, що ли?
Характерна отличителна страна на всеки пропаднал мухльо е да използва всеки удобен случай да демонстрира как е "над всичко", особено когато е лесно, а няма нищо по-лесно от това да се "противопоставиш" на етикета, добрия вкус, коректния тон и прочие. Това е най-лесният начин на мухльото да се убеди със самодоволна усмивка, че е велик, понеже не спазвва правилата, които се отнасят само за тъпите овце. Интересното следствие е, че хората, които спазват етикет и протокол, е много по-вероятно да са спокойни, самоуверени и свободни, докато тези, които упорито държат да ги нарушават, е много по-вероятно да са ограничени комплексари, робуващи на задължението да са на контра дори (и всъщност особено) на най-тривиалните обществени норми и привички. Тоест, самото спазване на етикета не те прави по-свестен човек, но за да можеш да си го позволиш е нужно да си свестен. Корелацията е силна, независимо че козацията е точно обратната на тази, която, виждам, мухльовците осмиват и тук в коментарите.
>Наков - един от най-успешните български програмисти, и може би най-известният Наков (Светлин) сигурно е най-известният сред ИТ специалистите в България, и е успешен, но не като програмист. Като програмист е среден калибър. Като образовател е определено под средното ниво. Но е напорист, упорит, пробивен, изобретателен, харизматичен и gets shit done. Нищо от което не прави мнението му закон, дори да е мнение относно нещо, косвено свързано с ИТ. С което мнение, апропо, съм напълно съгласен - определено не е наложително да се обличаш с костюм ако ще интервюираш с техническа компания, където дрес кодът не е костюм с вратовръзка. Редно е да се облечеш прилично, на около половин степен над нивото на околните. Можеш да си с панталон и риза, но вратовръзката е overkill. По-адекватно е да си с дънки и риза. Не е адекватно да си по джапанки, къс панталон и тениска със щампа. Казвам го от опита си на човек, провел доста над 1000 технически интервюта. Тоест, не че няма дрес код за техническо интервю - просто не е същият като дрес кода в по-формални обстоятелства (например, инвестиционна банка). Но и той е също толкова смислено да бъде осъзнаван и спазван, защото демонстрира уважение и способност да знаеш как да се държиш адекватно на ситуацията и да го правиш, вместо вечно да си контра на общоприетите привички само за да си начешеш самолюбието с пошлото "те ли ще ми кажат, я па знам по-добре!". Ще погледна лошо на някой, който ми се яви на интервю с тениска на Слейър, защото няма добра причина да се е облякъл така (личните му предпочитания и вкус нямат никакво значение в контекста на интервюто), а има куп добри причини да не го прави. Ако не го знае, осъзнава, или - в най-лошия случай - съзнателно е избрал да бунтува срещу обществените порядки, които отлично разбира, то това ми дава силен сигнал, че може да има проблеми при работа в екип. Това е релевантното, а не че е фен на Слейър.
Характерна отличителна страна на всеки пропаднал мухльо е да използва всеки удобен случай да демонстрира как е "над всичко", особено когато е лесно, а няма нищо по-лесно от това да се "противопоставиш" на етикета, добрия вкус, коректния тон и прочие. --- Осъзнаваш ли, че в тази коментарна секция ти си буквално единственият който прави това?
>в тази коментарна секция ти си буквално единственият който прави това? Пак с позоваването на лицемерие.. Ще надраснеш ли някой ден елементарните логически грешки? Да не говорим, че лицемерието тук е доста спорно - все пак контекстът е полуанонимни коментари в новинарски сайт, не, например, формално и напълно не-анонимно интервю. Какъв, мислиш, е установеният етикет, и как го нарушавам? Нека позная - понеже няма установени норми за поведение в такава среда (добрата причина за което е, че от коментарите ни няма последствия в реалния свят), сега ще си измислиш някакви, според които аз съм в нарушение, просто за да можеш най-лесно да игнорираш всичко съществено, което съм написал, понеже не ти отърва, но нямаш никакъв друг начин да го критикуваш, освен личните нападки към мен в лицето на поредното tu quoque. Кое е ново..
Що се отнася до другото - зависи от прекалено много неща, всъщност. Което и написах по-рано. Едно време човекът, който ме интервюира и впоследствие ме взе на работа в телевизия, направи интервюто по време на малко по-дълга рекламна пауза. Беше облечен с протрити дънки и поизбеляла тениска - което е нормално, за конкретната работа от време на време се налагаше освен да си работим по пултовете и компютрите, и да клечим да опъваме кабели. Кой ще ти отиде с дрехи, които не може да си позволи да изцапа или скъса, на нещо подобно? Това, което работя в последните четири-пет години, е от вкъщи и някои от клиентите дори не ми виждат физиономията. Важно е как говоря и как си пиша имейлите. За това, по което работя в момента - сериозно нещо, доста сериозно - имейли. "Можете ли да ми дадете примерен превод? Можете ли да се справите със срока? Добре, изпращам ви договора." Толкова. Единственият интервюиращ, който изобщо опита да ми разсъждава психологически насреща, беше в "Макдоналдс" преди десетина години - и като разбрах, че публикуваният в обявата в джобса работен график не важи за такива като мен, почнах да го саркастирам на всяка дума, та накрая онзи прекрати интервюто и обеща да ми се обади кога да започна работа. Не ми се обади Лол. За сериозните работи обаче винаги е било в горе-долу следната последователност: Добре ли се оправяш? -> Можеш ли да се впишеш в срока? -> Почвай. Другото е... Как се казваш? Бошлаф работа?
Ще надраснеш ли някой ден елементарните логически грешки? --- Не и когато драскотя тук. Ти ще ги надраснеш ли?
>Беше облечен с протрити дънки и поизбеляла тениска - което е нормално, за конкретната работа Което е напълно разбираемо и звучи съвсем резонно, но по никакъв начин не означава, че протрити дънки и поизбеляла тениска биха били точно толкова адекватно облекло във всеки друг контекст. Отново, важно е да осъзнаваш кое е адекватното поведение в конкретната ситуация. Очевидно очакванията при интервю за работа в МакДоналдс и техническо интервю в Гуугъл, например, биха били драстично различни. >Не и когато драскотя тук. Което казва доста за теб. Както вече споменах, съзнателният избор да нарушаваш правила - етични, морални, логически - е най-лошия възможен случай, далеч по-лош от простото им неразбираране, защото демонстрира нужда да си на контра просто заради едното чесане на самолюбие, демонстрира лошо самочувствие. Ела ми с такава нагласа на интервю и гледай как ще го прекъсна след 10 минути. Което, апропо, не ми се е случвало точно никога. Нито ми се е случвало да интервюирам човек с тениска на Слейър. Явно хората, достигащи до интервюта, са далеч по-рационални и трезвомислещи, отколкото страничен наблюдател би очаквал ако прочете коментарите по-долу. Естествено, двете извадки от популацията са също коренно различни. >Ти ще ги надраснеш ли? Кое да надрасна? Аз не допускам такива. Нито, дори да допусках, това би имало отношение към твоите.
Кое да надрасна? Аз не допускам такива. --- Ох... Ама нищо де, вервай си. Хубаво е човек да вярва в себе си Що се отнася до другото - още в първия си коментар написах, че контекстът е важен. Щом не допускаш елементарни логически грешки, как пропусна това?