Българският инат по принцип е полезно нещо. Благодарение на него толкова сме си изпилили сетивата, че генерално първо предпочитаме нещо да отречем, a после евентуално да се размислим заслужавало ли си е.
А това в страна като нашата си е умение за оцеляване. Но не е начин за промяна или прогрес.
Най-вече защото инатът играе на тънката струна на самочувствието и блокира възможността за диалог и смяна на становища.
Сега към този инат да прибавим и още нещо - неизкоренимото убеждение на всяка нация с комплекси (като нашата), че от всичко разбира. И че тя е наясно кои са най-добрите решения за всякакви световни, държавни или лични казуси.
Тази убеденост в изконната й мъдрост й дава правото дори да се разпорежда с исторически установености и с правила, създадени на базата на столетия човешки опит. И да ги игнорира, като им лепва етикет "глупост". Мисля, че една от най-често чуваните квалификации у нас за щяло и нещяло е точно тази - "глупаво". Чак да се чудиш как сред толкова струпани на едно място хора, които знаят какво е умно, се оказваме все в глупави световни, държавни или лични ситуации...
Преподавам етикет и протокол от почти десет години. В началото на тази тема у нас масово се гледаше като на нещо излишно и префърцунено. После в работната си практика хората започнаха да осъзнават, че светът отдавна е измислил правила, чрез които, ако не да се разбира напълно, то поне да намали възможностите за недоразумения в комуникацията си.
Тогава интересът към бизнес етикета и относителните норми, които той препоръчва и ползва, видимо нарастна. И, разбира се, заедно с него дойде и големият парадокс - една немалка част от онези, които уж се интересуват професионално от усвояването на различни етикетни правила за служебна или лична полза, всъщност войнствено ги дебатираха.
Като умен гимназист, който хем иска да знае физика, хем изпитва удоволствие да се заяжда с учителката дали наистина Третият закон на Нютон, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие, е верен. Или още по-нелепо - че дори и да е верен, изобщо си заслужава да го зачитаме. Като че цялата динамика зависи лично от преподавателката по физика и тоя закон е някакъв неин личен каприз...
По време на работата си с различни групи и екипи съм влизала във всякакви нелогични оспорвания на етикета, такъв, какъвто го ползваме в Европа и отчасти в Америка.
И такъв, какъвто го преподавам, не защото така съм си го измислила, а защото така са ме учили капацитети в бранша с опит в огромни държавни, политически и бизнес структури.
Случвало ми се е по време на обучения буквално да ми се карат, че преподавам например как на всеки служебен имейл е редно да се отговори максимално бързо (в рамките на 24 до 72 часа), как не се говори по телефон на важна бизнес среща или как на сватба само булката има право да е в бяло.
Аргументите обикновено са "ми то ние получаваме по сто мейла на ден", "аз па си говоря по телефона, голяма работа!" и "що па да не нося бяло и аз?!".
И винаги съм се чудила, след като не възнамеряват нищо от преподаденото да ползват и така или иначе всичко си знаят "по нашия си начин", защо изобщо си губят времето и парите да се обучават. Синдромът "ние пък така си правим" работи силно и нерядко имам усещането, че определени хора се явяват на класове по различни умения, само за да са се уверяват непрекъснато колко са си добре и без тях или как "това са пълни глупости".
Самочувствието им има претенции за познание във всички области на етикета като обществена комуникационна система.
Но най-докачливи си остават хората по отношение на външния вид и облеклото. Ето там недоверието към истинността на информацията и съпротивата към исторически и психологически установени правила и норми са равносилни на война.
Сакън да не посъветваш да се ходи на официално събитие с костюм, вместо с последния закупен анцуг! Да не би да им нарушиш личната свобода, като им препоръчаш да говорят със сервитьора на Вие! Кажеш ли им, че ризата с къс ръкав не е официална риза, все едно им крещиш в лицата, че са простаци, така персонално се засягат!
Случвало ми се е да ми се сърдят лично за подобни съвети, вместо да чуят защо и как те ще биха им свършили работа. Един път дори една дама беше на път обидено да напусне залата заради това, че споделих как строгият корпоративен етикет не допуска да се носят отворени обувки.
Все едно ме видя как нахлувам у тях тежко въоръжена и конфискувам всичките й сандали и чехли, с които е имала намерение да ходи в офиса (работеше в банка), след което разлепям снимката й с унизителен коментар по централните столични улици.
В разбирането за това какво е обществено възпитание у нас все още липсва осъзнаването, че уважението към определени норми улеснява процеса на комуникация.
Правилата не те унифицират и не заличават персоналността - те просто помагат да бъдеш разбран и приет безпроблемно, без излишен "шум" в картинката.
Накъде да насочиш възприятията на другите спрямо себе си зависи от самия теб. Но като познаваш кодовете на отделните ситуации, както и нагласите и очакванията на хората, които участват в тях, можеш по-лесно да избереш как да изглеждаш, за да си свършиш успешно задачата. Когато отивате на лекар, очаквате да срещнете спретнат човек в бяла престилка, който работи в подреден и чист кабинет.
Ако там заварите брадясал чичо с пожълтели мустаци, лекьосана фланела и черно под ноктите, седнал в продънен стол зад бюро с прашни папки, едва ли ще се доверите на експертизата му като медик. Дори и да са ви го похвалили като най-добрия в специалността си.
По същата логика се съмнявам, че ще седнете при фризьорка с опърлени коси или ще си доверите спестяванията на банкер с ръчен часовник на цената на къща в Бояна. И няма да го направите по много ясна причина - вътрешното ви чувство ще ви указва, че не бива.
А вътрешното чувство е нещо много сложно за обяснение и разбиране, защото то се формира както от личния опит и психологическа нагласа, така и от неусетно усвоеното обществено знание за това как се правят определени неща.
По същия начин хората възприемат и вас.
Ако се появите на конкурс за работа като детски възпитател с вечерен грим, мрежест чорапогащник, пола до над бедрото и високи обувки на червени платформи, доста по-малко вероятно е да ви наемат. Не защото непременно нямате качества, но защото няма и да ви допуснат да ги демонстрирате, след като не сте преценили ситуацията и не сте подходили към нея с подобаващо уважение.
С начина, по който избираме да изглеждаме, показваме какво знаем за мястото, хората и събитието, на което присъстваме, какво е отношението ни към тях и как бихме желали да се впишем там.
В общества с отдавна функциониращи системи за комуникация на различни нива (лично, професионално, държавно, интернационално и т.н.) нюансите са много и затова има създадени и утвърдени начини те да се тушират и разчитат правилно. Благодарение на тях рискът от взаимно неразбиране спада значително.
На бизнес среща се ходи с костюм, не защото някой така е решил, че му харесва, а защото няма да се загуби излишно време в чудене какво точно има да каже отсрещната страна, като се е издокарала в дънки и фланелка например.
На официални събития се обявява дрескод, тъй като поканените имат и функцията с присъствието си да дават ниво и да дорисуват обстановката, идеята, причината за самия ивент.
Затова и обявеният начин на обличане не е претенция, а молба да се прояви уважение и съпричастност към организаторите и гостите. Да не спазиш указания дрескод е като да не си подадеш ръката, когато някой протегне своята, за да се здрависате.
В този смисъл, ако си приел покана, на която пише, че дрес кодът е костюм с вратовръзка, а отидеш с джинси и карирана риза, негласно обиждаш своите домакини.
По същия начин е обидно да работиш в държавната администрация и да посрещаш гражданите по потник и къси панталони, да се появиш на оперна премиера по джапанки или да продаваш хляб в мазен, работнически гащеризон.
Да се съобразяват с това как изглеждат е особено важно за публичните личности, защото освен всичко останало, чрез тях се възпитават и останалите.
Разбира се, артистите имат най-голяма свобода в избора си на имидж, защото самата им професия е такава. Колкото повече пари и доверие се управляват обаче, толкова по-строга и небъбрива откъм елементи трябва да е визията. Корпоративният начин на обличане (костюм в три части, сиво, синьо и черно като цветове, прости кройки) спазва строгост, за да помогне на преден план да излязат опитът и сериозността, за които визията е само добра рамка.
Той не е създаден да омаловажава нечий вкус или да подтиска егото - напротив, той е начин веднага да се преодолее любопитството на окото и изводите, които си правим на базата само на видяното. Така можем да се концентрираме върху същественото, което се дискутира или съобщава.
Видът говори и за отношението ни към самите себе си. Предполага се, че когато се грижиш да изглеждаш добре, държиш да си приятен събеседник в общуването и да покажеш грижата си към себе си, работата си и хората, с които я споделяш.
Телевизиите като масово средство за комуникация също имат изисквания към журналистите, които се появяват в кадър.
Преди години правило в новинарските емисии беше водещите жени да са с прибрани или къси коси, дрехи в семпли кройки с ръкави и с ненатрапчиви бижута. С времето кодът доста се демократизира, но в сериозна телевизия никога няма да видите новинарка по потник или с рокля на пайети. Или ако я видите облечена така, веднага ще се усъмните в сериозността на информацията, която тя представя, професионализма й и доверието в самата телевизия.
Заради човешката способност първо да възприемаме информация през очите, трябва да си даваме сметка и как един малък детайл може да повлияе на формирането на мнение. Точно на тази особеност разчитат и любопитните снимки на политици, уловени в "неудобни" моменти, извадени от контекста или разчетени в друг.
При срещата си с Еманюел Макрон новият министър-председател на Великобритания Борис Джонсън си качи за малко крака на масичката между двамата. Жестът, както и да го погледнеш, е неприятен, но разчетен в напрегнатата ситуация на преговорите по Брекзит, той става нагла демонстрация на шовинистки непукизъм.
Дали наистина е така, няма как да знаем със сигурност. Но снимката вече е световноизвестна и е дала основание на милиони хора по света да провидят зад крака върху масата нищо друго, освен политическо нахалство и държавническа наглост. Окото е видяло - ходи после обяснявай, че не било така...
В България, където исторически не сме имали възможността да се учим на етикет и да осъзнаваме колко ни е от полза това знание, има много неща, с които ни се налага да се съобразяваме в ежедневното си общуване.
В този смисъл би било проява на лош вкус и невъзпитание да се подиграеш на собственика на сериозен аграрен бизнес например, че на среща за договаряне на трактори идва обут с въжени обувки и носи преметната диагоналка.
Той най-вероятно е страхотен професионалист и работата ще бъде свършена подобаващо, нищо, че по начина, по който изглежда, не е демонстрирал уважението, което сте очаквали. Човекът просто не познава правилата и най-вероятно се представя пред вас така, както смята, че е най-добре, а това вече е достойно за уважение.
Етикетът не е създаден, за да съди, а за да помага, така че нито един специалист в тази област няма да ви посъветва тутакси да обърнете гръб и да си тръгнете.
Когато обаче си наясно с нормите, когато си част от компания с определено лице и позиция, си длъжен да се грижиш да ги поддържаш и представяш по най-добрия начин.
Лекарят е чист и спретнат, зъболекарят има перфектна усмивка, офисът на счетоводителя е подреден и приветлив, а сервитьорът в петзвездния ресторант сервира с ръкавици и се усмихва без да си показва зъбите. Правилата са такива, за да не се спъваме в недоразумения по пътя на комуникацията си, не за да се перчим кой кой е.
Да се дискутира дали това е правилно, или не, е като спора да се пуши ли, или не на обществени места. Установено е, че пушенето не е полезно и след като не се раждаме с цигара в уста, по-нормално е на публични затворени места да не се пуши. С външния вид е същото - знае се, че да си приятен за очите винаги отваря врати.
Като изглеждаш адекватно на ситуацията, хората и смисъла на една среща, вратите са още по-широко отворени. Тук не става дума за свобода, за лично творчество и изява на аз-а или българщината.
Става дума само и единствено за най-добрия начин да се представиш някъде.
Ето защо това толкова родно рипане срещу подобни норми не е нищо по-различно от магарешки инат и самолюбиво упорство, че "от Витоша по-високо нема", "от Искъра по-длибоко нема" и че "Коя е пък тая, че ше ми каже на мене?!"
Затова и докато не се осъзнае, че да си облечен с костюм в телевизионен дебат например не е предателство спрямо потурите, анцуга или тишърта, все ще се дърляме за това не било ли претенциозно да изглеждаш добре.
Не, не е претенциозно - важно е. И ако такава ни е базата за какъвто и да е обществен разговор, не е изненадващо, че той продължава да се случва на ниво "аз па така си го знам".
>Щом не допускаш елементарни логически грешки, как пропусна това? Нито съм го пропуснал, нито пропускането му би било логическа грешка. "Недоглеждане", дори да имаше такова, не е логическа грешка.
Доооооооста сериозна логическа грешка е заобикалянето на централната тема в думите на събеседника, за да забиеш разговора в заяждане за дреболии - ама аз нямам нищо против де, тук съм, за да се държа като прасе в кочина - до голяма степен. Казвал съм го неведнъж. А ти защо си тук?
Касимова е изначално права в цялата какафония от думи и метафори. Ужасно е обидно да виждаш хора по дънки и тениски в театъра, а това се превърна в норма. Наистина ли е толкова сложно да обуеш един панталон и да сложиш едно сако? Не е необходимо да са ти най-официалните... На последната сватба, на която бях, половината девойки дойдоха с кецове - не можели на токчета, милите. Да отбележа, че сватбата беше официална. И дори не са си направили труда да намерят платформи или, хайде, някакви равни обувки. Бяха с кецове. Колкото до интервюта за работа (а и не само) - абсолютно винаги е по-добре да се появиш по-официално от необходимото, отколкото по-спортно от необходимото. А ако гледаш с лошо око на официалното облекло, имам лоши новини за теб. И то не защото съм фен на Касимова.
Не си прав, Драконче. Свинчопрас не допуска грешки. Нито даже неточности, особено по дрес кода за интервю. розова риза и розови прашки, по свобствено свидетелство. Ама защо дрес кодът се разглежда само във връзка с интервз? Ами защото там се явяваш като молител. А един професионалист, уверен в стойността си може да се яви и в ожулени дънки и оръфана тениска. а може и да не се явява. Последното интервю, на което се явих беше през 95г, пред ареопаг от 7-8 души, половината от които ме познаваха добре след 8г работа във фирмата. И завърши със "Сори, господа, не можете да ми предложите нищо, което да ме върне." Оттогава изпращам СВ-та със списък на фирмите в които съм работил,с адреси, телефони и е-мейли, на които може да се направи справка. Провеждали са ми няколко интервюта по телефона, вероятно за нивото на английския, единственото, което може да се провери по телефон. И не съм останал без работа оттогава. И ме търсят и след пенсия. Не ме разбирайте криво, ожулени дънки и оръфани тениски не нося и до супера. вратовръзки също тоже. Дрес код спазвам само на театър и опера.
>тук съм, за да се държа като прасе в кочина Тогава не е ясно защо роптаеш, когато ти посочвам логическите свинщини - все пак според самия теб точно това поведение ти е целта на присъствието тук. >А ти защо си тук? Казвал съм го неведнъж.
>А един професионалист, уверен в стойността си може да се яви и в ожулени дънки и оръфана тениска Точно това е същественото заблуждение на нискоквалифицирани хора като теб, които никога не са имали допирна точка с всичко това - че човек с високи професионални качества, убеден в знанията и уменията си, би се явил на интервю или би отишъл на бизнес среща с клиенти, облечен в сериозен разрез с етикета. На практика се случва точно обратното, което моят далеч нетривиален опит потвърждава. Такива хора са много по-склонни да се държат адекватно и да спазват етикета именно защото са уверени в себе си и не им трябва евтината тръпка от бунтарството срещу установените социални, академични или бизнес норми. Тази тръпка я защитавате само онези, които нямате друг източник на самочувствие. Ти може би би отишъл на интервю облечен като прошляк за да си начешеш крехкото его с това, че се "бунтуваш" срещу етикета, но аз такива хора като теб не съм интервюирал точно никога. Нито един. Причината е проста - "бунтарите" комплексари дори не стигат до интервюта. Твърде очевидно са негодни. И слава богу, не ми се губи време с мижитурки, чиято движеща мотивация е да се "доказват" на околните, например с евтино бунтарство срещу нормите. Такива са напълно негодни за работа в екип на ниво, по-високо от МакДоналдс или корабен превоз.
Тогава не е ясно защо роптаеш, когато ти посочвам логическите свинщини --- Интересна дефиниция на думата "роптая" имаш...
Всъщност първата дума, която ми излезе от пръстите - и тази, която все още ми се струва по-уместна в случая - е "мрънкаш". Използвах "роптаеш" единствено защото имаш силната тенденция да се обиждаш и.. хм.. роптаеш заради моя избор на думи, понеже взимаш всичко ужасно лично. Хора като теб винаги взимат всичко ужасно лично. Отлично знам защо.
"Мрънкаш" щеше да е по-адекватен избор.
...Ще погледна лошо на някой... Ужас!!! Спаясявайте се!!! Свинчопрас ще погледне лошо!!! Че ти друго правиш ли, бе прасчо, освен да гледаш лошо и да раздаваш квалификации на всички тук? И нещо не съм забелязал някой да се е смутил от лошите ти погледи и любезните епитети. На Дракона му импонираше до време, но и той те разбра колко струваш. Карай, в нета минава. На живо, сигурен съм, че гледаш лошо някого, на когото хлябът зависи от твоето благоволение. И гледаш предано шефовете си, и разучаваш вкусовете им към розови ризи. Драконът даде много добър пример за успех на човек, който не се съобразява с дрес кодове. Щом е известен и оттатък океана, трябва да е доста успешен. Прав е и Баронът. Банкер с ролекс показва, че бизнесът на банката е успешен. Но тоя банкер ще отсвири някой с ролекс, който иска необезпечен кредит. И ще посрещне радушно някой в дънки и кожено яке, който внася голям депозит. Аз, макар да не работя от къщи, също си получавам договорите за работа по е-мейл. И ме наемат за ръководител на екип без инъервю, само по порт фолио. И никой не е отрекъл нуждата и ползата от етикет и дрес код. Само, че не са свещена крава и валидни при всички обстоятелства.
>ти друго правиш ли Очевидно да, след като все пак фирмата ми е наела малко над 30 души, които съм интервюирал. >пример за успех на човек, който не се съобразява с дрес кодове. Щом е известен и оттатък океана Наков не е известен оттатък океана и не виждам защо това би било индикатор за "успялост". Успял е в България защото е имал силен положителен принос към живота на много млади хора, и точно нищо повече. Това, че е успял, отново, не прави мнението му относно каквото и да било закон. Апропо, самият той винаги се облича напълно прилично и доста адекватно според обстоятелствата. >ме наемат за ръководител на екип без инъервю, само по порт фолио Което казва доста за очакваната от теб квалификация и умения. Вземи го в крайността - за санитар, боклукчия или хамалин няма и няма как да има интервю. Твоята работа очевидно не е особено по-висококвалифицирана, което обяснява защо хората могат те наемат в качеството ти на общо взето все още топло тяло без дори да те видят или да говорят с теб. Просто така се наема нискоквалифицирана работна ръка, няма смисъл да си губиш времето с интервюта. Не разбирам как това е релевантно в случая.
Наков, между другото, когато започна школата си, имаше гаче ли различна представа за прилично облекло от това на снимките в интервюто, което линкнах по-назад. В края на гимназиалните си години или в началото на студентските присъствах на негово представяне. Отдавна беше, де, та за точна дата не съм сигурен. Иглеждаше горе-долу така: https://nakov.com/wp-content/uploads/2011/09/image20.png Само че по-рошав. Не вярвам да е бил на повече от двайсет и пет, ако това има значение. Ама говореше готино. Това - като странична вмятка. Не го цитирах като някого, чиито думи да се следват на сто процента, а като човек, който очевидно знае за какво говори и може би няма да е зле неговото мнение да бъде чуто. Що се отнася до другото, не знам защо Деовин, който никога не допуска логически грешки, упорито се опитва да вмени на събеседниците си теза, която не са изказвали. Доста безгрешна логика ще да е това... И хайде стига с тия откровения за интервютата за работа. Най-дългото и изтощително интервю, на което аз съм попадал, беше за особено престижната и висококвалифицирана работа на касиер в "Макдоналдс" - споменах го и по-рано, интелигентният интелигент се скъса да ми задава лични въпроси, уж за да прецени характера ми, после като ми каза, че обещаното в обявата гъвкаво работно време няма да го бъде, почнах да го дразня умишлено, докато накрая прекрати интервюто - бях кандидатствал за нещо, което да съчетавам със студентстването, и като разбрах, че тая работа няма да ми го даде, ми дойде до гуша. Второто по изтощителност беше за измамници с навика да взимат неопитни хлапета, каквото бях и аз тогава, да им пълнят главите с глупости и после да не плащат - но пък настояваха на работа да се ходи с костюм, йей. Изглеждахме като абитуриентчета всичките - младежите си ходеха с костюмите от бала, та... Всичко друго обаче минаваше бързичко. Просто да споделя.
>Наков, между другото, когато започна школата си, имаше гаче ли различна представа за прилично облекло Да, всички сме били на 25 и всички сме били далеч по-малко адекватни. Познавам го от десетина години по-рано (олимпиади), учил съм с него във ФМИ, и сме преподавали заедно. Знам за какво говоря. Що се отнася до етикет, Наков се държи адекватно през последните 10-15 години. Не знам дали още слуша Слейър, но няма да му хрумне да се яви пред президента с тяхна тениска, дори когато беше все още с дълга коса. >упорито се опитва да вмени на събеседниците си теза, която не са изказвали Това би било логическа грешка. Ако го правех, би следвало да е тривиално да цитираш точно тезата, която вменявам. Чакам. И, не, "ето тук не го казваш, ама го намекваш и все едно го казваш" не е цитат. Личните ти свободни интерпретации страдат силно от личните ти наклонности да служат на личния ти дневен ред. Обективни са само конкретните думи в прекия им смисъл. >Най-дългото и изтощително интервю, на което аз съм попадал, беше за особено престижната и висококвалифицирана работа на касиер в "Макдоналдс" Което дава допълнителни щрихи относно вида работа, за която не е нужно дори такова интервю. >почнах да го дразня умишлено С което си дал повече от достатъчно информация на интервюиращия за да прецени характера ти, след което той вероятно просто се е чудил как да прекъсне интервюто и да те разкара възможно най-бързо без да те конфронтира и ядосва допълнително - след като си демонстрирал, че си от типа, които взимат нещата лично и се ядосват до степен, в която умишлено искат да дразнят събеседника. Само не ми е ясно защо го разказваш с всичката тази гордост, сякаш това, че си си изпуснал нервите на интервю - било то в МакДоналдс.. всъщност, още повече пък относно нищо незначеща работа в МакДоналдс - би следвало да е повод за гордост.
Чакам. --- Къде е смайлито с размахано пръстче? Иначе, тук, примерно: Ти може би би отишъл на интервю облечен като прошляк за да си начешеш крехкото его с това, че се "бунтуваш" срещу етикета, но аз такива хора като теб не съм интервюирал точно никога. --- Единственият, който изобщо споменава нещо за бунтуване срещу етикета, си ти.
>Единственият, който изобщо споменава нещо за бунтуване срещу етикета, си ти. Което вероятно е добрата причина да не съм го слагал в ничия чужда уста. Къде точно "приписвам мнение" в цитата? Забележи, че изречението започва с "може би". Кое точно не разбираш на тези две думи? Да, отлично знам, че ако кажа "ти може би си глупак", ти ще го приемеш адски лично и моментално ще се обидиш, но, все пак, обективно погледнато "ти може би си глупак" е вероятностно твърдение, а не абсолютно. Естествено, че ще изпиташ нуждата да го прочетеш като завоалирано абсолютно, като някаква псевдоинтелектуална скатавка, докато иначе съм искал да кажа "ти си глупак" (което си е чиста проекция), но, отново, това е единствено следствие от твоята лична нужда да го интерпретираш по определен начин за да можеш да се обидиш, и няма нищо общо с прекия смисъл на думите. Това, че ти не можеш да си позволиш да осъзнаеш разликата между прекия смисъл на някакви думи и личния ти, възможно най-удобен за теб техен прочит, според мен вероятно е следствие от комплекси. Отново, проблемът си е само твой, не мой.