Често смятаме, че у нас е пълно с хора с университетско образование, защото в под 7-милионна България висшите училища са над 50.
Това съвсем не е така, особено на фона на статистиката в Европа. Не само, че броят на висшистите в страната ни е под средното за континента, но и България изостава много в друг показател - за т.нар. учене през целия живот.
Но пък сме в крак с останалите тенденции - за по-голям дял на висшистите сред най-младите, както и доста повече образовани жени, отколкото мъже.
Кои са страните с най-много високо образовани хора в Европа и къде сме ние?
От години данните сочат, че начело по този показател е Ирландия. Близо 50% от хората между 25 и 74 г. там имат висше образование в университет, колеж, институт или техническо училище след гимназията, гласи статистиката на Евростат.
Във възрастовата група от 25 до 34 г. страната също е лидер с цели 62 на сто.
Почти 60 на сто от работещите имат някаква форма на образование след гимназията - квалификационен курс, бакалавърска, магистърска или докторска степен. Затова и не е чудно, че в Ирландия цели 28 на сто от наетите са свръхквалифицирани за позицията си.
Страната има и нисък дял на хората само с основно образование - 16%.
В Ирландия кандидатстването за ВУЗ е лесно - често това става с резултатите от матурите, а документите за различните институции се подават централизирано на едно място.
Освен това държавата поема таксите за обучение в обществените колежи и университети за бакалавърските степени.
Обучението не е съвсем безплатно, тъй като има допълнителни суми, които студентите плащат.
На второ място в Европа е Люксембург с 49,5% от хората над 25 г. които имат висше образование. Интересното в малкото херцогство е, че там обществен университет е открит чак през 2003 г. Има и частни висши училища.
На челните позиции за най-образовани нации следват Швеция и Норвегия със съответно дял от 46 и 45,1 на сто висшисти. В топ 10 са още Кипър, Литва, Великобритания, Белгия, Швейцария и Нидерландия.
Литва е интересна и с това, че е държавата с най-нисък дял на хора с основно образование - едва 5,3.
Средно за ЕС делът на хората с висше образование е 31,8.
Страната с най-малък брой образовани хора е Румъния - 17,4% са висшистите там. Причините са добре познати и на нас в съседна България - сериозен дял на отпадащи още от училище деца, висок процент функционална неграмотност и изтичане на мозъци, т.е. хората с дипломи напускат страната, за да работят другаде.
В дъното следват Италия с едва 18,% висшисти и Турция с 20 на сто. В България делът е 27,8 - колкото и в Унгария, което ни нарежда пред Северна Македония, Сърбия, Хърватска, Чехия, Черна гора и Словакия.
| Страни с най-висок процент висшисти | Страни с най-нисък процент висшисти |
| Ирландия - 49,8 | Румъния - 17,4 |
| Люксембург - 49,5 | Италия - 18,5 |
| Швеция - 46 | Турция - 20,6 |
| Норвегия - 45,1 | Северна Македония - 22,1 |
| Кипър - 44,9 | Сърбия - 23,4 |
| Литва - 44 | Хърватска - 23,8 |
| Великобритания - 43,5 | Чехия - 24,1 |
| Белгия - 42,8 | Черна гора - 24,6 |
| Швейцария - 42,4 | Словакия - 27,1 |
| Нидерландия - 41,4 | България, Унгария - 27,8 |
По отношение на хората само с основно образование, начело е Турция с огромните 61%. В Италия, Испания, Португалия и Малта обаче делът също е сериозен - около 40 на сто.
Очаквано, в най-младата възрастова група от 25 до 34 г. процентът на висшистите е по-голям.
Там отново лидер е Ирландия с 62,3%, а последна е Румъния с 24,7 на сто. У нас те са 33% - над средното за всички възрасти. Над половината млади са високо образовани в Швеция, Норвегия, Литва, Нидерландия, Белгия, Франция, Швейцария, Испания, Кипър, Люксембург.
В абсолютно всички страни делът на младите жени с висше образование е по-голям от този на мъжете. Средно за континента при нежния пол процентът на тези с най-високата степен на обучение е 47,6% при 36,5% при мъжете.
У нас 40% от младите жени имат висше срещу 27,7 от мъжете. Най-фрапираща е разликата в Исландия - 53,7 от жените са с подобна диплома срещу само 28,3 от мъжете.
България обаче има сериозен проблем с продължаващото образование - т.нар. учене през целия живот.
Това са всевъзможните курсове и обучения при по-възрастните групи хора, които целят повишаване на квалификацията, добиване на нови умения и адаптиране на знанията и компетенциите към пазара на труда, особено по отношение на дигитализация и автоматизация.
Тук ние сме на последно място в Европа по показателя на Евростат за хора между 25 и 64 г., участвали в някаква форма на обучение в последните 4 седмици. В България процентът е бил едва 1,7. Лидер е Швеция с цели 36 на сто, учили допълнително през съответния период. Следват Дания и Исландия с 27%.
Средно за ЕС в някаква форма на продължаващо обучение са участвали близо 12% от хората, а на дъното пред нас са съседите ни от Балканите - Северна Македония, Черна гора, Гърция, Хърватска, Сърбия и Румъния.
Така че имаме още доста да учим.
