Побратимяването на "копеле"-то

Обръщението "копеле", по моему, се появи към края на комунизма или в началото на Прехода, вероятно, в противовес на "другаросването" между възрастните. Цветистата дума си поживя доста време, набирайки свенливо инерция по крайните квартали, централните преки, училищните дворове, лафките и около софийските паметници, възхваляващи СОЦ-а.

То избуя основно около подобен тип трудносмилаеми символи, дразнещи младежкото око, заето да търси неистово динамиката и модерното.

"Копеле" съдържаше неосъзнат бунт към еднаквостта, налагана от строя.

Беше като желание да изразиш различността си, пък защо не и вулгарно, да се откроиш рязко и агресивно от тълпата.

Дали не се наложи, защото самата дума "копеле" е наситена едновременно с болка и свобода, болка от свободата и свобода от болката? Свобода, от която, като няма как да избягаш - е по-добре да приемеш с гордост.

Имам и друга теория за появата на заветното обръщение "копеле", а именно, че през 90-те народът остана без своя Тато, без своя омразен, но стабилен режим.

Народът осиротя, превърна се в "народ-копеле".

Витаещият демон на хаоса и бунта облада свърхчувствителните млади и ги тласна към миниреволюция. Тези безименни революционери - къде просто хулигани, къде хора с идеи, тръгнаха по стъпките на новите месии и се самопокръстиха на „копелета".

Кръщението се извърши неизвестно кога и къде, не отведнъж, а по сектантски, на групички и на вълни, докато се превърне в мейнстрийм.

"Копеле, кажи к'во стана", пееха Ъпсурт с типичния софийски "сленг"

Така или иначе, комунистическото "копеле" прескочи пропастта и се превърна в Копелето на прехода. Където и се застоя, докато нещо и някой не го неглижира и изпепели, неусетно и неумишлено. Както дойде, така и си отиде...

И настъпи ерата на "брат"-а.

Той ни озари в зрелия преход, преди плюс-минус десетина години, този път като носталгичен отглас от изчезналия "другар" и в противовес на официалния и някак несвойствен за нас "господин". И остана до днес, окопан в своя ашрам, но продължаващ да се предава от уста на уста, без предразсъдъци, като някакъв уникален полезен бацил.

Неговото идване и етимология като че ли могат да се проследят по-лесно.

Дойде с Боб Марли и джойнта, с желанието за равенство, като антипод на все по-широко отворената социална ножица.

"Брат"-ът захрани похода срещу безсмислието на ежедневието в досега изповядвания му вариант. Придойде с крайните явления, заели изпразненото настояще, материализирани като мутри, олигарси, корумпирани политици и популисти.

ПоБРАТимяването даде отговор на шокиращата бедност, социалната лудост и изключване, които приливно ни заляха (и продължават да ни заливат).

"Братът" си има своите вариации.

Да вземем например обръщението "брато", което като че ли го предшестваше, като негов опростачен и невъзвишен роднина, обитаващ крайните квартали и провинцията, местата за алъш-вериш в Магура-стайл.

С тях на хорото се хвана и "брат'чеда", като провинциален напев, комичен декор, народностна жилка.
Скечовете с него обаче, уви, вече не са актуални, въпреки някогашната им мимолетна слава. Шуробаджанащината предаде "брат'чеда".

Криско и Мария Илиева са с двата крака в "Болярската схема, брат'чед"

Имаше и "батко", "бате", "батенце", "братле" - и те все още си шестват тихомълком, но със стабилни котировки. По патриархалному. За справка - Бате Бойко, Бат'Сали и др. Така или иначе интернет наложи модата на "брата" над всичко друго. А и мекотата на "брата" му помогна да се издигне над вулгарността на "копелето", съдържащо в себе си по дефиниция предразсъдък - и да събере повече харесвания.

Чалгата взаимства "брата" със замах и го окичи с напеви като "Ти си, ти си, ти си брат, шефът на Студентски град"

Е, да слезем малко на земята, нашият "брат" не е съвсем уникален, защото си има и своите глобални съ-братя.

Отвъд Океана свети американското "bro", брандирано като афро-американско обръщение, сочещо общност, основана не на кръвна връзка, а на съмишленост, обща социална съдба или просто любим музикален стил, разбирай рап.

Достатъчно универсално, за да бъде превзето днес и от белите американци.

А в медийното пространство следите на "bro" вече водят и към Барак Обама, след като миналата година стана публично известно, че първият чернокож американски президент се обръща приятелски към първия "по-близък до народа" британски премиер Дейвид Камерън с "bro". (За да напаснем нещата и на родна почва, Камерън, бе оприличен от бившия британски посланик в България Джонатан Алън, преди да си замине оттук, не на друг, а именно на Бате Бойко по близостта си до хората).

Е, ако гледаме глобално, изникват и други асоциации - Big Brother, Uncle Sam, но носят противоположни конотации, а именно на противопоставяне и надмощие.

"Ето ти, брат, милиооон", пее и Азис

И така между "копеле" и „брат" се извърши еволюционен скок, потвърждаващ дарвиновата теория, че средата променя организмите, да се надяваме към по-добро.

Поне в случая на "копеле" vs "брат", чийто контраст крещи за извършила се позитивна промяна поне в нечии умове.

А и докато "копеле"-то от началото на прехода избяга от селото, от крайния квартал, от България, от Европа, от света дори, то "брат"-ът започна да се завръща там, завладян от нов откривателски дух.

"Ми е се таа, брат" пращат по дяволите всички Pavell & Venci Venc'

ПоБРАТимихме се, е, може би не всички, но маргиналът "брат" постепенно влезе в полезрението на цялото общество, за да напомни за някаква несъзнавана солидарност, от зората на християнството, преминала през Великата френска революция е нейния лозунг "Свобода, БРАТство, Равенство", комунистическия интернационал, хипи-движението, антиглобализма... И ще видим през какво още.

Както и ще видим дали ще се пръкне ново обръщение.

Нека залозите започнат... Сега!