"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.
Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.
Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.
Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".
И на кого дължим тази невероятна революция?
Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".
И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.
История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.
В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?
Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.
Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.
Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".
Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни
Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.
"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.
"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".
Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.
Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.
По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.
За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.
Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.
Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива
Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.
Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.
Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.
Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.
И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!
Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.
Коя съм, както се казваше в един виц, мъжете трябва да взимат важните решения, а жените трябва да се занимават с дреболиите. Жената трябва да реши какво ще има за обед, къде да излязат вечерта, каква рокля да си купи, какви тапети да сложат в спалнята, къде да си купят къща, каква работа да си търси мъжът...А мъжете трябва да решат дали да подкрепят разширяването на Европейския съюз, дали семейството е за ядреното разоръжаване, за или против големия андронен колайдер са...
Еми то за това е всеизвестен факт, че хората трябва да се събират с хора от тяхната прослойка и социален кръг.
Мдаа,винаги ме е възмущавал факта как ти му казваш да не прави нещо щото е тъпо и ще стане еди-кво си.Най-накрая като се оплеска положението и еди-кво си стане,незнайно как,пак ти излизаш виновен. Логика.
http://www.youtube.com/watch?v=Rv5vJAYfr3I
Щом се прайш на шаман и предричаш кво ша стане, ми да беше предрекъл, че ще стане нещо хубаво, а не оплескване. Е как да не си виновен! Па се и чуди, ръирш, ли...
http://www.facebook.com/#!/photo.php?fbid=489849077700777&set=a.321358977883122.81872.270896559596031&type=1&theater
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=489849077700777&set=a.321358977883122.81872.270896559596031&type=1&theater#!/photo.php?fbid=445565665488002&set=a.260056240705613.68914.259696954074875&type=3&theater
Паяк,е кай честно.Как да кажа,че от пълна простотия може да излезе нещо свястно?Това "всяко зло,за добро" е измислено от някоя женица с две леви.Умния човек си решава проблемите,мъдрия ги избягва дет се вика.
Добре, мъдрецо!
Льоле, аз точно това не разбрах от думите му, но всяко от трите му изречения има различно тълкуване. Първите две малко песимистично категорични и не дават шанс за развитие на обекта.А третото го разбрах като- "Вържи попа да е мирно селото. По-добре да не се захващам, щото де да знам, пък и няма смисъл."
Простотията и глупостта по хората ходят и са заразни, ама като се замисля и прекалено умни и преобразовани, което почти винаги означава и свръхамбициозни и егоцентрични, трудно се поддават на мирен съвместен живот. Голяма борба за надмощие е , мерене на величие и резултата е често- кой от къде е. Видяла съм го при разни хора около мен. Гледаш ги и единия готин , и другия - готин, уж се харесват и се обичат, а се борят вместо с общия враг, се борят помежду си...
Това е хубав живот, ако е все холидей!
Бенджииии, къде си приятелче, че ти задъвкахме ушите
Аз последно време наблюдавам следната тенденция: интелигентни мъже се вземат с умни и хубави жени с добри професии (явно по такива си падат) и после правят всичко възможно да ги вържат за печката. Естествено не им се получава и започвам да слушам тая каква била, как не уважава семейството и т.н. и после оп, развод.
Наздраве, Фата! Честито и на колежката и весело прекарване. И аз много обичам " Мускат отонел". Моите наблюдения са ,че не винаги хората си търсят за другарче подобие на собствените си родители и следват вече живяния модел. Това е така може би в случаите, когато им е харесвало, но ако не е така, търсят противоположност. Поне при мене така.Тъй като моите родители - свръхамбициозни кариеристи, с огромно его, ненаживяли се и ненаборили се един с друг и със света, не са имали време за децата си, аз и сестра ми държим много яко на семействата си и на децата си. Гледам, че децата ми го отчитат това и дават признаци, че ще постъпят като нас с баща им, т.е. държат на семейните взаимоотношения. Живи и здрави!. Дори за " по -несъществени" неща като например тютюнопушене и алкохолизъм - деца на които им е дошло до гуша да гледат все това , са разумни потребители, а не малка част - даже абсолютни въздържатели.